Иван Гарелов, пред в. „Галерия“
В град Рамала, на Западния бряг на река Йордан, където е разположено ръководството на Палестинската автономия, бе извършен опит за атентат, който можеше да усложни още повече неясното бъдеще на палестинския народ. Срещу кортежа на президента Махмуд Абас (Абу Мазен е партизанското му име) бе открит огън с автомат. Загина един охранител. Не се съобщи дали е пострадал опитният дипломат, който изживява най-трудните моменти от живота си, откакто стана президент и трябваше да продължи делото на Ясер Арафат.
Отговорността за атентата пое организацията „Синовете на Абу Джиндал“, за която се предполага, че е част от намиращата се на Западния бряг палестинска служба за охрана на „Ал Фатах“, водещата палестинска организация по времето на Ясер Арафат.
На срещата си с държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен, който е на обиколка в района, Махмуд Абас е поискал да спре израелската акция срещу Газа. Атентаторите обаче отправили 24-часов ултиматум към своя президент със следните искания:
„Обявяваме от днес, че палестинското ръководство е изправено пред историческа отговорност да обяви пълна конфронтация с престъпните израелски окупатори.
Брат Абу Мазен разполага с 24 часа, за да представи ясна позиция, като обяви пълна конфронтация с окупаторите, използвайки всички средства и да осъди изявленията на престъпника Антъни Блинкен.
След това той няма власт над нас, а и нито един клон на сигурността на Палестинската автономия няма да приема заповеди и да изпълнява инструкции!“
Може ли някой да си представи какво е изживявал в тези дни най-верният и най-полезният от големите командири на „Ал Фатах“, авторитетният дипломат, заемал се с най-трудните мисии – както с намръщените и често двулични арабски държавни глави, така и с лидери и дипломати от великите световни сили. Как се е чувствал той сега, когато в Газа избиват палестинските им братя, тръгнали по отречения път на тероризма, наред с беззащитните деца и цивилни жители в прокълнатия район на Газа? С какви очи да гледа отчаяните си сънародници от Западния бряг, готови да тръгнат в защита на останките от своя народ? За страхливец ли го мислят въоръжените мъже край него? Но той е научил от Абу Амар (Ясер Арафат), че мъдрото изчакване е по-силно от глупавата смелост.
В един момент през 2002 г. всичко изглеждаше загубено за Арафат. Т. нар. палестинска автономия е почти окупирана, израелски танкове го държат на мушка, американският президент иска неговото отстраняване. Срещу него са безмилостната израелска армия. Свирепият Ариел Шарон, категоричният Джордж Буш. С него са момчетата с камъни, колебливото европейско обществено мнение…и още нещо, което не само го е спасявало и в най-трудните ситуации, но дори му е помагало да превръща пораженията в победи.
Ето, това е Арафат-винаги балансиращ между външния натиск и настроенията в собствените му редици. Малко нарушение в това крехко равновесие и една от двете страни ще го изхвърли.
Всичко изглеждаше безнадеждно за Арафат. Той не можеше да спре фанатиците. Отново балансира, за да спечели и този път, не може да мине без най-важния си съюзник –общественото мнение. А то се променя с часове. Изглежда, че го е спечелил след унижението, на което бе подложен в Рамала, след погрома в Дженин и бомбената атака в Газа. Но взривовете разкъсаха невинни израелски граждани. Политика ден за ден.
И всичко това се случва след 11 септември 2001 г., след тоталната война срещу тероризма, обявена от САЩ. И ако европейското мнение е все още благосклонно към Арафат, все по-трудно става да се чуе благоразумието след трясъка на взривовете и писъка на жертвите.
Махмуд Абас се оказа достоен последовател на стратегията на Арафат. Вместо да подложи и Западния бряг в кланицата, която се вихри в Газа, той изтърпя упрекващите го погледи от своите хора, издържа и на куршумите, идващи от собствената му охрана и дочака една първа победа, разкриваща перспектива, по която би могло да тръгне решаването на палестинския проблем.
Американският държавен секретар Антъни Блинкен още след експлозията, която разруши палестинската болница „Ахли Араб“, позвъни на Махмуд Абас и му изказа съболезнования за стотиците палестински жертви и по този начин донякъде смекчи неуместната реакция на президента Байдън по същата тема. Два дни след този контакт Блинкен се срещна с Абас в столицата на Йордания Аман.
В този момент, когато военната акция на израелската армия е напълно разгърната, два въпроса занимават световното обществено мнение. Ще има ли шанс да се спасят повече хора от цивилното население, и какво ще е политическото бъдеще на Газа. В първите дни след терористичната атака на „Хамас“ премиерът Нетаняху отправяше някакви смътни закани, но нищо по-конкретно.
Още с пристигането си в региона Блинкен разкри някои от най-важните си цели и намерения относно разговорите с израелските лидери. Оказване на натиск за създаване на хуманитарни паузи в атаките на израелската армия с цел помощ и спасение на цивилни палестинци.
Ясни сигнали отправи Блинкен и към Рамала. Той изразил „постоянната подкрепа на САЩ за палестинския народ“, като подчертал, че „терористите от „Хамас“ не представляват палестинците и техните легитимни стремежи за самоопределение“.
И един ясен знак към света: „Единствения начин да се гарантира сигурността на Израел е създаване на палестинска държава“.
И по-конкретно за Газа. Израел не би трябвало да окупира отново Газа. Газа би следвало да се запази като обител на палестинците. Западният бряг и Газа трябва да бъдат под общо палестинско управление!
Колко малко думи и колко много съдържание в тях! Нетаняху отначало лансира свои интерпретации на тези формулировки, но вече се върна към оригинала. Падат всички мрачни хипотези, родени в смутните дни след терора на „Хамас“.
Намира пълно основание и предвидливостта и сдържаността на палестинския президент Махмуд Абас. Намират потвърждение мъдрите съвети на Ясер Арафат. Ясно е, че общото палестинско управление ще бъде поето от легитимните и умерени палестински власти.
Намират основание и моите прогнози в онези тежки дни, че има надежда трагедията да роди нови надежди за съживяване на мирния процес за близкоизточния проблем. И да не се забравя, че пътят към победа над тероризма минава задължително през победа над мизерията в Газа.
Впрочем и българският премиер академик посети Израел и заяви, че военните и административни структури на „Хамас“ трябва да бъдат изкоренени. За палестинците нито дума. С него бе и министърът на външните работи. Така се вписахме и ние в тези исторически събития.
