Снимка: МАРГАРИТА АНГЕЛОВА
Интервю на Мариела СТОЯНОВА, за в. „Галерия“
Отец Борис Петров е роден през 1979 година в София. Завършил е Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Свещеник е от 2007 г. и оттогава е в Обрадовския манастир край София „Св. вмчк Мина“. Сега е игумен на Светата обител.
– Възкресение Христово е празникът на празниците – защо така го наричат християните, отец Борис?
– Празникът на празниците се случва всяка година. Христос възкръсва и от празния гроб Неговата светлина се пръска по цялата земя. Животът на християните има за център именно Христовото Възкресение. Ние живеем от Пасха до Пасха – т.е. от едната Пасха до другата Пасха на следващата година, защото именно то е центърът на нашата вяра и на нашата проповед. И както казва св. апостол Павел, ако не беше възкръснал Христос, щеше да бъде празна и нашата проповед, щеше да бъде празна и нашата вяра. Христовото Възкресение е моментът, за който живеем и към който се стремим. А към него Светата Църква ни подготвя от доста по-рано – с 40-дневния пост и седмицата на Христовите страдания. Започвайки от Лазаров ден – момента, в който Христос възкреси четиридневния Лазар от гроба като предобраз именно на неговото славно и велико Възкресение. Затова и големи тълпи от народ във Витания, Йерусалим, и околностите следваха Спасителя, ставайки свидетели на това велико чудо – от четири дни човек, който е в гроба, да бъде повикан отново за живот и да застане жив, прав и здрав за сетен път пред своите близки.
– Тази година няма да бъде изпратена делегация, която да донесе Благодатния огън от Йерусалим. Военните действия, случващото се там точно по светите места ли е причина за това решение?
– Св. Синод прецени, че заради неспокойната обстановка по Светите земи няма да може да се лети със самолета дотам. Но традицията да идва частица от Благодатния невеществен огън от Божия гроб е от близко време. В по-ранни години това не се е случвало. В никакъв случай обаче радостта от празника на Христовото Възкресение не е била по-малка. И сега пак по същия начин ще бъде посрещнат. По решение на Светия Синод ще се ползва огъня, донесен миналата година, и който се пази в Синодалния параклис. Неговото горене се поддържа през годината. По време на ковид кризата също делегация не можа да отиде през една от годините. Празникът е празник в своята си същност – ние го възпоменаваме и изживяваме отново и отново.
– Живеем в смутно време, което християните бяхме отдавна забравили – войната. Сега много хора настояват политиците да работят за мир, а не за конфликти, където и да са по света.
– Църквата като проповедник на Божието слово и на Евангелието винаги проповядва за мир, призовава за мир и се моли за мир. Това, че определени хора имат ожесточение в сърцата си и търсят военни конфликти за проява на своята гордост е техен проблем. Ние се молим да се възцари Христовия мир по цялата земя.
– Кое е важното, за което всички хора на Божието слово призовавате в тези специални дни и което ние християните, трябва да обърнем внимание?
– Във всичките тези дни и време на Великия пост Светата Църква винаги ни призовава към покаяние – да се покаем за своите грехове, да осмислим начина си на живот, отношението първо от себе си към ближните си и към всички останали човеци. И там, където по някакъв начин грешим, да го поправим и да се придържаме към евангелските ценности и принципи, да търсим Божията правда и мир. И всичко това, от което като човеци имаме нужда на земята, разчитаме, че Бог ще ни го даде.
– Покаянието и прошката са най-трудни. Защо на човек му е трудно да прости?
– Покаянието и прошката могат да ни се струват трудни. Но ако усилваме вярата си, ако наистина следваме Христос и неговото евангелие и учение, то тогава не с трудност, а с радост бихме търсили да се опростим с тези, с които имаме някакви болки помежду си. И от своя страна още по-лесно и бързо да дадем прошка на онези, които спрямо нас имат нещо. И затова в Господната молитва „Отче наш“ казваме „Прости нам дълговете, т.е. прегрешенията, както ние прощаваме на нашите длъжници“.
– Когато дойдат светлите празници, човек изведнъж усеща, че може да бъде смирен. А това също е трудна добродетел. Разбираме ли го това?
– От една страна, за това има заслуга и самото възпитание и начин на живот. Хората са научени, че могат да постигнат всичко, благодарение само на себе си. А това е гордостта човешка. От друга страна, за да се смирява човек, трябва да има и по-изострени религиозни чувства. Защото ако се осланя на вярата си, част от нея е и смирението. А когато вярата е оскъдна, човек много лесно забравя за смирението. Сам Христос дотолкова много се смири, че отдаде себе си като жертва на Кръста. А пък ние, като най-нищожна и малка жертва за Спасителя, може да дадем нашето смирение и добродетели.
– Вие сте игумен на манастира „Св. Мина“ – това е място, което е много обичано от българите. С какво е по-различна вашата духовна обител, защо с такава трепет идват толкова хора в него?
– Особена притегателна сила в нашия манастир има чудотворната икона на Св. Великомъченик Мина. Още с идването си в манастира през 1950-ата година, тя е започнала да чудотвори и оттогава до ден днешен по молитвите на Св. Мина се случват множество чудеса. Заради това идват хората – да се поклонят на великомъченика и да изпросят неговата помощ и застъпничество през Бога. И тъй като бързо я намират, след това бързо идват да благодарят за стореното благодеяние от Светията. Това е особеността на манастира и затова толкова много хора се стичат към него. Трябва да се знае, че Св. Великомъченик Мина в земния си живот е бил воин, но се е отказал от воинската си чест и се е оттеглил като отшелник в пустинята.
Снимка: МАРГАРИТА АНГЕЛОВА
– Какви чудеса са се случвали, за които са ви разказвали, а и вие самият знаете за тях?
– Постоянно ставаме свидетели най-вече на изцерение на страдащи и тежко болни хора. Даже има случаи, в които самите лекари изпращат близките на болните да дойдат в манастира, за да се помолят. Наистина бързо се случва, ако молитвата, която те произнасят от себе си, е чистосърдечна и със силна вяра с просба към Светията да откликне и Бог да изцери страдащия. Случват се чудеса от такова естество, че там където медицината е безсилна, Бог със своята изцеряваща сила помага на страдащия.
– Но за да кажат това, трябва да са уверени и да знаят, че това ще помогне, нали…
– Самите лекари са ставали свидетели на такива чудеса. Има и такива случаи, където те казват: „Каквото е зависело от нас, сме го направили, другото е в ръцете на Бога“. Лекари, които идват в манастира, споделят с нас, че имат случаи, когато те са безсилни, а Бог има тая сила и власт да изцери страдащия. Освен това млади хора, които търсят своя спътник в живота след молитва пред чудотворната икона бързо се задомяват. Идват и семейства, които нямат рожба, след молитва за чадорождение се сдобиват с желаната от тях рожба и след това от благодарност към Светията идват в манастира тук отново, за да кръстят детенцето си.
– Значи чудеса се случват и днес в 21-ви век…
– Разбира се. Хора, които търсят правилния път в живота, който е полезен за тях – пътя, водещ ги към Бога, намират в манастира правилната насока, по която да тръгнат и да подредят живота си. От друга страна и да се доближат до Бога. Защото в днешно време човеците се лутат, увлечени и от други чужди на нас религиозни учения. Лутат се и от влечението си към материалното. И когато следват правилния спасителен път, който води към Бога и царството небесно, спасителния път на православната вяра, се чувстват удовлетворени и заживяват по друг начин своя живот – изпълнен с вяра и упование.
– Каква е историята на чудотворната икона на Св. Мина, как е дошла тя в манастира?
– Чудотворната икона на Св. Мина е внушителна по своите размери, в цял човешки ръст. Нарисувана е от художника Михаил Малецки – руснак по произход, белоемигрант, живял в София. Светията му се явява трикратно като му заръчва да го нарисува и да отнесе иконата в Обрадовския манастир. Тъй като самият той не е бил църковен художник или иконописец – той е бил светски художник, го е нарисувал така, както го е видял в съня си. Затова самата икона е на тъмен фон. Донесъл иконата тук без да знае, че идването в манастира, ще съвпадне с празника на Св. Мина. Това се случило тогава на 24 ноември 1950-ата година по стар стил, днес е на 11 ноември по новия стил. Той тръгнал от София с иконата, натоварена на каруца, а тя затъвала, защото пътят, която водел към манастира, бил по черни пътища, през нивите, есента била дъждовна. След като четириколката затънала в калта, той взел иконата на гръб и я донесъл – обяснил, че сякаш някаква невидима сила му дала мощ, защото тя е много тежка и е по-голяма от човешки ръст, трудно е сам човек да я носи. Иконата веднага е проявила чудотворната си сила – детенце, което е било сляпо, докосвайки се до нея, прогледнало. И оттогава досега Св. Мина има дръзновение пред Бога да върши чудеса. От 2010 г. в манастира има и частица от неговите свети мощи, пред които християните намират утеха и помощ.
– А откога има данни за съществуването на манастира?
– През 1927 година са открити останки от древния манастир, който е съществувал още през римската епоха. Същата година е построен дървения параклис. До него дървена камбанария и аязмото на светите безсребърници чудотворците Козма и Дамян. По-късно през 40-те години дървеният параклис е разрушен и е построена църквата в днешния й вид. Осветена е през 1946 г. и на храмовия празник – 11 ноември, точно 4 години по-късно, иконата идва в манастира. Оттогава тя проявява дар на чудотворство и помага на тези, които с вяра, молитва и упование към Божието милосърдие, пристъпват към св. Мина.
– В днешно време ценностите се преобърнаха – каква е причината за това? Хората като че ли станахме по-лоши, отчуждихме се… И това е може би е една от причините за злините, които се случват напоследък по целия свят. Някои се връщат към вярата, но пък повече са тези, които не могат да стигнат до нея.
– Именно това е причината за отчуждението между човеците, отчуждението от Бога. Затова са тези смутни моменти, в които се вижда озлобление между хората. Ако сме с Бога и нашето мислене ще бъде различно, ще бъде миролюбиво, човеколюбиво, сърцето ни ще бъде изпълнено с любов и към човеците. Отдалечаването от Бога води до последици като ожесточение, озлобление, ненавист, раздори и размирици. Защото липсва любовта, която Бог ни е призовал да имаме помежду си.
– Защо Възкресение и Рождество Христово се превърнаха повече в празници за маса, за ядене и пиене, а не за духовна хармония?
– Не това е целта и центъра на празника. Ястието и питието са само за тялото, а ние носим последиците в смъртните си души. Трябва да търсим първо духовното, а пък от материалните блага – те са колкото да задоволим телесните си нужди и да можем да живеем спокойно.
– Много хора сега се притесняват от много неща – стига се дотам да се отрича семейството. Едни други малцинства и групи пробиват – такива, за които няма разлика между мъж и жена, говори се дори за трети пол – за съжаление това се прокламира и чрез водещи политици. Църквата макар и отделена от държавата, не може да не вижда всичко това, отче Борисе!
– Църквата вижда всичко и проповядва в правилната насока. Тя не е спирала да проповядва евангелския закон и християнските ценности. Ние се молим управниците да се вслушат в гласа на Църквата и на Евангелието, което е словото Божие. Най-вече самите хора да имат у себе си разум и да се държат за доброто, да не загърбват нравствения закон, даден ни от Бога. Защото всичко онова, което е противно на Бога, ни отдалечава от Него. И последиците след това са и наяве между човеците.
– След смъртта на Негово Светейшество патриарх Неофит за пръв път от много време посрещаме Възкресение Христово без избран православен водач. Готвите ли се вече за избора на новия предстоятел на БПЦ?
– Бог да го прости дядо Неофит, той беше много фин човек. С всичките си действия, проповеди и учения именно това е засвидетелствал – мир, любов и разбирателство между човеците да има. Неговата липса със сигурност ще се усеща дълго време в църквата, но ние се надяваме и вярваме, че благоразумно Бог ще ни даде достоен патриарх, който да продължи и надгражда Н.Св. Патриарх Неофит. За това, че се случва да нямаме патриарх по време на Възкресните празници ще кажа, че в момента имаме наместник председател на Светия Синод, който е Негово Високопреосвещенство Врачанския митрополит Григорий и той изпълнява и длъжността Наместник на овдовелия Софийски епархийски престол. Светият Синод е определил деня за избор на новия Патриарх на родната ни Църква да бъде 30 юни. Дотогава има различни процедури, които трябва да се случат, събития – всичко има своята си сложност, разписано е от Устава. На 2 юни ще се проведат избори за делегати на Патриаршеския избирателен събор, на 20 юни Св. Синод ще определи трима души, от които на 30 юни Събора да избере новия патриарх. Да се молим Бог да помага и да се случи най-доброто за родната ни църква.
– Християните очакват да видят своя водач, след който да вървят. Отец Борис, каква е вашата молитва и пожелание за Възкресение Христово?
– Нека всеки християнин да използва времето, което остава до празника на Христовото Възкресение, да осмисля своя начин на живот. Там, където намира някаква грешка или спънка в правилния път, да го изправи. Всеки едни има тази възможности и ако търси помощта на Бога, ще се случи. И това което по някакъв начин е пречка за неговото спасение, Бог може да го поправи. Моля се всички до посрещнем празника с подобаваща радост, защото Христовото Възкресение стана залог за вечния живот, Христовото Възкресение ни даде възможността да си върнем изгубената близост с Бога, към която се стремим. Затова пасхалната радост нека да озари всяко едно човешко сърце, Христовият мир да се възцари между всички човеци, всеки един дом да се радва на Божията милост и на Божията благодат. И там, където има страдание и тревога, Бог да го изцери. И да даде на всички от съблагата радост на Възкресението на Сина Божи Иисус Христос.
