Петър КИЧАШКИ, пред в. „Галерия“
Българските русофили са особена порода хора. Както казва Димитър Талев, последният комунист ще умре в България. И понеже комунизмът вече не им е актуален, просто го замениха с великоруско самодържавие. Путин постигна нещо, което мнозина смятаха за невъзможно – с носталгията към комунизма, той възобнови руската монархия.
Фактически се възползва от бляновете на руснаците по едновремешната им важност в рамките на Студената война, за да превърне себе си в цар самодържец на страната. Провежда, все още, бутафорни избори, но скоро и това ще спре. Путин вече е цар на Русия, не го е обявил публично просто. Но в български условия имаме такава фенска маса на руския диктатор, че изглежда доста нелепо. Не знам дали и в Русия има толкова острастени фенове на Кремъл, колкото имаме у нас.
Има цяла кохорта опорни хора, които лягат и стават с позициите на Кремъл. Информацията протича мигновенно. Захарова, Песков или някой от другите пропагандатори още не си е отворил устата и в България вече има 20-30 публични говорители, които
рецитират същата теза на развален български
Журналисти, водещи, анализатори, социолози, медийни влъхви, че даже и цели партии. Всичко говори в един глас и винаги в подкрепа на Русия. Нямаме друга зависима от чужда държава общност, която да разполага с толкова стройна и униформена пропагандна армия. Говорят зависимите от Русия „Възраждане“ как имало било американски агенти в българската политика. Така е, има. Ама да го говорят точно руските агенти ми е леко цинично. Можеш да си срещу чуждата агентура, ако не си чужд агент. Иначе си абсолютен лицемер и няма причина да те слуша човек.
Ето, прегледайте позициите на отговорните другари, които бяха натоварени от Руското посолство да словополагат по отношение на войната в Украйна в последно време. Основната им теза, която умилително съвпада с позицията на Кремъл, но у нас се представя като плод на „обективен анализ“, „смела журналистическа позиция“ или „политическа реакция на безумието“, беше простичка. Западът бил изоставил Украйна. Украйна вече била пътник, защото „колективният Запад“ я бил хвърлил на вълците и спрял да й помага. Това, разбира се, се гарнираше с откровени налудности като глупавите опорки, че Доналд Тръмп бил руски човек, който със своите хора в Конгреса блокирал помощта за Украйна. Така цялата русофилска общност обяви, че Тръмп бил техен агент, а „колективният Запад“ гниел и затъвал. В Америка тутакси ще има нова гражданска война, а
Европейският съюз ще се разпаднел до дни и часове
Това минаваше за „сериозен“ анализ у нечии празни глави. Не знам дали си давате сметка колко налудно е всичко горепосочено. Това й е проблемът на пропагандата – тя може да формира реалността, но не е задължително. Възможно е да успее, но ако пресолиш с нея, ще станеш смешен. Тази руска пропаганда няма нищо общо с реалността. Тя служи не да формира реалности в свободния свят, тя служи, за да индоктринира и повали интелектуално собствената си аудитория. Тези глуповати срички са насочени към руснаци и русофили, които следва да получат някакъв лъч надежда, че техните ръководители не са ги изоставили и всичко „върви по план“. Един русофил ми обясняваше наскоро из Фейсбук, че нищо не разбирам от военно дело, затова съм бил критичен към Русия. Видите ли, те провеждали гениална военна стратегия, ама аз няма как да я разбера, затова няма да ми я обясняват. Както пееха „Контрол“, жива да не бях. Каква е обективната реалност? Диаметрално противоположна на лоботомираната руска пропаганда, естествено.
Първо, няма такова нещо като „колективен Запад“. Това е много куха опорна точка, която има за цел да преведе на руснаците зрителен ъгъл за света, който да резонира с техните разбирания. За Русия има две позиции на света – тяхната, тоест правилната, и чуждата, тоест грешната. За целта те не дават сред техните хора да има различни мнения от господстващото и не могат да възприемат сред опонентите им да има множество мнения. Общо-взето „за плурализма няма две мнения“ е ситуацията. В днешна Русия не се разбира концепцията за свободно слово и свободна обмяна на идеи, които са генетично вписани в цивилизационния код на свободните общества. Затова на руските пропагандатори им е по-лесно вместо да вникнат в тази понятийна пропаст между авторитарния им свят и свободния ни свят, те просто казват „ние“ срещу „колективния Запад”“. Тъпо, но това е положението.
Второ, свободният свят не е изоставил Украйна. И разбира се, ще вмъкнем тук и свързаната важна трета точка,
Тръмп не е агент на Кремъл
Това е толкова абсурдно, че изглежда смешно. Нека поясним. Това, че Конгресът, с дейното участие на хората на Тръмп, бавеше помощта за Украйна, имаше съвсем друг смисъл и значение. Но рашките си го напасват в собствения мисловен калъп и търсят под вола теле. Причините за забавянето са основно две. Първо, Америка е в предизборна ситуация. Няма демократична държава на планетата, в която претендентът за президентския пост да не се възползва да критикува тази или онази важна международна политика на текущия президент. Това не означава, че претендентът няма допирни точки с настоящия обитател на Белия дом. Значи само, че в предизборна ситуация винаги се търси контраст. И второ, по-важно, Байдън искаше да ореже помощта за Израел, под натиск на истеричните крила в Демократическата партия, които са открито антисемитски настроени. Тръмп никога няма да позволи такова изоставяне на Израел. Затова неговият екип в Конгреса настояваха помощта за Украйна да се обвърже с помощта за Израел.
В свободния свят на това му викаме политика и е съвсем нормално. Но Русия си знае нейното. Докато не мина гласуването в Конгреса с огромно двупартийно съгласие. Гласуване, което нямаше да се случи без помощта на Тръмп. Та, сега изведнъж руските опорни хора изпаднаха в амок. Няколко дни ги няма в социалните мрежи, чакат трескаво да дойдат новите опорни точки, които да им обяснят защо и този провал е всъщност „по план”. Тежка е съдбата на интелектуално зависимите хора, които са на командно мислене. Не трябва да им се подиграваме, а да им съчувстваме. Както казваше Плашилото на Дороти, тези, които нямат мозък, най-много обичат да говорят. Докато по обективни причини помощта за Украйна се бавеше, руският военен гений не мръдна и сантиметър. Сега, когато дойдат тези много милиарди в подкрепа на Украйна, не ги виждам руснаците как ще се оправят. Но едно е сигурно. Дори и Русия да й се наложи да прекрати тази ужасна война, която сама започна, дори и да се изтегли от суверенна Украйна, дори и цар Путин да бъде свален с камъни, дори и Русия да кандидатства за членство в НАТО (както е искала след разпада на СССР), дори и всичко това да се случи, в България все ще се намери някой, който да каже „всичко върви по план“.
