Иван ГАРЕЛОВ, за в. „Галерия“
Тръгваш към морето, за да си починеш, нали така се казва? Изтъркан шаблон, който няма нищо общо с истината. Тръгваш към морето, защото така е прието, престижно е да си бил на море и когато се видиш с колеги, да разказваш небрежно къде си бил и как си прекарал. Ако нямаш какво да разкажеш, значи си пълен аутсайдер. Времената са тежки, но аутсайдерите не ги броят за нищо.
И за никаква почивка не си тръгнал, просто така се говори. От какво да си почиваш? Да не би да си се преработил? Та ти просто не си работил. И да се водиш някъде, че работиш, и собствен бизнес да въртиш, тебе те е нямало. Някъде си отсъствал, някъде си заминал, много си зает, обадете се през септември. Просто през лятото не е престижно да работиш, нека да си мислят, че си някъде в Тайланд или Доминикана. Може да си прескочил до село и да ловиш риба с ръце, но това не трябва да се знае. Ще ни падне имиджът, нали така се казва.
Ако някой пък е много на зор – наводнила му се е къщата, повредила се е електрическа инсталация, иска да извади някакъв документ – ако толкова не може да чака, може да направиш голям компромис и да отделиш малко време да видиш повредата. Но цената става двойна. И то само да видиш. Ако трябва да се заемеш с работа, а ти си толкова зает – нека клиентът сам да предложи цената. Нахално е, но ти знаеш, че той не може да намери друг, всички сме обзети от една и съща болест.
Ще чакаме септември значи, докато се завърнат всички по местата си.Септември е месецът, единственият месец в годината, когато държавата България функционира с всичките си остарели или дерайлирали механизми.
Само през септември имате шанса да си вършите работата. Може би защото се получава задръстване. Всички се забързват да си решават проблемите, но през това време спират да работят и изоставят собствените си задължения. Всички бързат за някъде и никой не си е на мястото.
Свършва септември, всички са по местата си, но гишетата са затворени, всички са много заети и не желаят да ги занимават с нищо. Много са заети да си разказват как са прекарали лятото, колко баровско е било, с какво морето в Гърция е по-добро от Черно море и т.н. Така отминава първият месец на есента.
През октомври всички са изнервени. Заети са с изключително отговорна работа и нямат време за глупости. Всички се държат като че ли са призвани да решават проблемите на цялата държава. Дори чистачката на обществените тоалетни. А-а-а, да ! Идват избори. Фатални избори…
През ноември в цеховете, канцелариите, ателиетата и работилниците се обсъжда как ще се посреща Коледа. Къде ще празнуват, какви подаръци ще купуват. А също и за Нова година. Ние не си изоставяме старите традиции.
През януари и февруари се празнуват Ивановден и всички останали именни дни. От памтивека през зимата българите празнуват – заклали са прасетата, наточили са виното и слагат трапезите. Преди това са прибрали реколтата и чакат пролетта.
Някои може и да не са прибрали реколтата, но зимата не е за работа на полето.
После идва Великден. После Гергьовден. После 24 май, нали ще е новият национален празник. После почваме да стягаме лятото…
Преди години имах рубрика във в. „Пари“. Бях я кръстил „На четвъртия ден“. Защо ли?
Нека си сложим ръката на сърцето, уважаеми читателю, да се погледнем в очите и да се опитаме да си кажем истината как протича седмицата на нас, българите, дето „винаги сме си били в Европа“.
Понеделник. Най-тежкият ден за реанимация след уикенда. Някои, които нямат строг работен ден, пътуват към населеното място, където работят, и нервно гледат часовниците си. Тези, които вече са седнали на работното си място, пият кафе, за да се освестят от това странно замайване на главата, което се дължи я на чистия въздух, който са дишали през почивните дни, я на изпитата ракия със салата, я на виното с печените кюфтета. След като езикът започне да се отделя от небцето и в душите се появи изконния стремеж към човешко общуване, идва моментът да се запали първата цигара и да се подкара ленив разговор за вчерашните футболни мачове. По-любознателните отварят вестниците. Какви новини може да има от събота и неделя? Тук-таме се изхвърлил в провинцията някой политик. Защо ли най-големете глупости говорят, когато са при избирателите? Дали и те са пийнали? Или да се покажат пред хората, да се изфукат?
Вторник. Ден на колегите и приятелите.О-о-о, Пепа, много свежо изгледаш днес! Добре ли изкара? И аз добре изкарах. Пешо, ти ходиш ли за риба? Първи съприкосновения с телефона. Гошо-о-о… Първи разговор по обществено-политически въпроси. Какво казаха сутринта за времето? А в неделя как ни пра дъждът!
Сряда. Ден за планиране. Знаят ли всички за сбирката в четвъртък вечерта? В неделя пак ли ще ходим на село? Първи контакти по работа. Ало, Петров ли е, какво стана по онзи въпрос? Зает си бил? Айде, моля ти се! Утре ще се чуем.
И пак към колегите – кой ще играе довечера в Шампионската лига? Във вестниците – първи пресконференции на политическите партии.
Четвъртък. Ден за всичко, което не сме свършили до този момент. Ден за трудови подвизи. Най-европейският ден на българина. Ако работи всичките дни като този, ще ги стигнем европейците за десетилетие. Вечерта на сбирката трябва да се седне с чиста съвест.
Петък. Ден на майстора. Подготовка за уикенда. Пазаруване. От обяд всичко се изпразва. Само някой наивник се опитва да свърши някаква работа по телефона. В петък българинът се връща към своята селска идентичност. Той е и ловец, турист, гъбар. За другото не го търси.
Затваря буркани. И виновна за всичко това е …демокрацията. Понесе му на българина демокрацията. Спечели много.
За да се харесат на избирателите, партиите започнаха да се надпреварват да взимат популярни решения. Мисля, че се започна с казармата. Едните казаха, че ще направят службата една година. Другите казаха – шест месеца. И докато наддаваха, армия вече нямаше и момчетата нямаше да ходят войници.
Продължават да облекчават учениците. Намаляват учебните часове. Съкращават учебниците.
Всеки ден нещо ново измислят. Може 24 май да стане национален празник, но може и да станем първата държава, която ще обяви, че училището е отживелица и трябва да се премахне, за да имат време децата за самообучение.
По същия начин намаляваха работното време и увеличаваха празниците. Изчерпаха им се вече идеите и сега замислят два национални празника.
Ето тези дни ново облекчение – не вдигаме телефона на шефа вечер и през уикенда. Разрешено е!
Дали не ни подготвят наистина за подмяна на чипа?
