Проф. Стефка Оникян отпразнува рождения си ден на 10 август със своите студенти от Музикалната академия на джазфеста в Банско, където за първи път беше гост, а не участник на музикалното събитие. Фактът, че навърши 71 години, никак не я притеснява. Тя е сред трите големи джаз дами на българската музика. В началото на 70-те пее в трио „Обектив“, а после започва солова кариера. Има стотици записи за БНР, БНТ, „Балкантон“. Авторка е на учебник по джаз и поп пеене, но ако се съди по биографията й, крайно време е да напише и роман, пише „Галерия“.
„Не знам всъщност дали първо съм проговорила или съм пропяла. У нас всички бяха обсебени от музиката и аз от нищо друго не разбирам“, разказва през смях обичаната певица. Разликата със сестра й Виолета е две години и половина, тя е красавицата във семейството. По-късно с нея правят дует „Оникс“ и много пътуват. Майка им е българка, баща им, също музикант, е арменец. В Пловдив живеят трудно. Момичетата не знаят какво е охолство, но през 60-години на миналия век в България за всички е така. Стефка се бори, всяка ваканция ходи да работи. И сега Тома Спространов, като я види, винаги се сеща, че била една от малкото ученички с атлазена черна престилка, която 13-14 годишна обикаля страната с участия.
В известния тогава клуб „Искра 100“ идват Емил Димитров, Лили Иванова, френски звезди, а Стефка била най мъничката. На 16 заминава за Финландия, 8 месеца работи там, с разрешението на директора на Музикалното училище. И пуши много и нарочно, защото иска гласът й да стане дрезгав като на западните джаз изпълнители.
Първото си признание гласовитата арменка получава през 1968 година, когато печели златен медал на фестивал в Габрово и понеже още живее в Пловдив, става гордостта на града. На „Златният Орфей“ обаче остава втора, защото в това силно издание на фестивала през 1974 г. е в конкуренция с Алла Пугачова и Карл Уейн. Атрактивната състезателка от СССР, чийто сателит сме тогава, прави страхотен фурор със своя „Арлекин“ и печели голямата награда, а британският изпълнител – първа. Но да те забележат сред такива звезди си е равносилно на Гран При. Когато Албано чува как българката изпълнява „Адажио“ от Албинони, се приближава и казва: „Вие пеете страхотно, непременно ще вземете награда“. Просто малшанс. На всичкото Стефка е бременна в петия месец с първото си дете. Заради този златен Орфей и огромното напрежение там, го губи. Получава страхотен кръвоизлив и самата тя едва не си отива. А толкова го е иска това дете. Та нали заради него са се венчали с мъжа й Йордан Рупчев. В началото той не бил желан зет, защото не е арменец. Решават тя да запази бащиното си име, за да го продължи, пък и да не я бъркат с Янка Рупкина. С него в училище седят на един чин 5 години, но без да са гаджета. Ходят 9 години. После тя идва в София. Той отбива военната си служба в Плевен и успяват да го преместят в ГУСВ-то. Редник Рупчев е цигулар в ансамбъла и пее в хора на Бобевски. Остава в сянка, макар че никой не направил толкова много за българската музика. Написва енциклопедията „АБВ за поп музиката“. После от едно издателство му поръчват втора енциклопедия, кръщава я „Изборът на Рупи“.
„Отиде си през 2000-та. Толкова го чакаше този Милениум. Точно тази енциклопедия е причината да занемари здравето си. Пишеше денонощно, ходеше на работа, без отпуска. Когато откриха рака, беше в напреднал стадии отиде си за 6 месеца на 47 години. Ужасно е да останеш сам след такава връзка, все едно, че нещо от мен го няма”, спомня си певицата.
Това е най-голямата трагедия в живота на Стефка Оникян, а големият връх е раждането на сина им Митко. Вдовицата влага всичките си сили в момчето, което е войниче, трябва да се грижи за него и за родителите си и да си стъпят на краката. Сега живее с неговите радости. Но пък е оставила доста хубави неща от кариерата си. В радиото и в телевизията се пазят много от нейните записи. Сред учениците й са Деси Добрева, Михаела Филева, синът Митко, който гради самостоятелна певческа кариера. Много от тях са пръснати по света.
