Вивиан (Виви) Василева – най-малката сестра на виртуозния цигулар Васко Василев, зарадва музикалните фенове в София и Русе. Дебютът й с радиосимфониците, ръководени от Марк Кадин в Зала „България“ и в Доходното здание в Русе по време на 62-рото издание на „Мартенски музикални дни“ дълго ще се помни и коментира и от познавачите, и от меломаните заради представянето на нестандартния, силно въздействащ върху всички сетива Концерт за ударни „Оракул“ от каталунеца Ориол Крушен.
Младата 28-годишна перкусионистка буквално завладя и хипнотизира всички меломани с вдъхновената и майсторска интерпретация – не са изненада последвалите няколко бисове.
Тя е истински метеор на сцената, единодушни са музикалните специалисти след самостоятелния й рецитал на третото издание на Международния фестивал „МузикАртисимо“ със световна премиера в София.Виви наистина е като ураган на сцената – освен с майсторството си, тя завладява и с огромната си усмивка, която е част от запазената марка на своя прочут брат цигулар. Тя е родена в Германия и живее в Залцбург. В момента е в процес на подписване на договор с най-престижната агенция за класически музиканти в света и е много щастлива, че ще има този огромен късмет. Виви абсолютно се доверява на своите мениджъри. Признава, че брат й Васко Василев, когато има време, й дава ценни съвети. Тяхното първо съвместно изпълнение е всъщност първият й запис, когато е на 15 години и самото му присъствие и изключителен талант й дават голяма сила.
Историята с любовта към ударните инструменти на най-малката от три сестри и един брат е завладяваща. Като дете, Виви по-скоро приличала на брат си с късата коса и футбола, който предпочита да играе с момчетата. Тя също свири на цигулка, както двете каки и батко й, но бързо усеща, че това не е нейното. Баща й е много разочарован, защото си мислел, че Виви не се упражнява достатъчно. Всяко лято нейното семейство летува на Черно море, където имат вила на Карадере. Точно там тя за първи път чува ударни инструменти като тарамбуки и джембета. Един ден тези музиканти я включват в кръга си и й дават едно джембе. След това за нея няма нещо по-интересно от тези инструменти. Нито морето, нито игрите я впечатляват. Когато се прибират в Германия, Виви моли баща си да я прати на уроци по ударни. След първия урок по барабани нейната цигулка остава в кутията и започва да свири на ударни по цял ден.
