Снимки: интернет
Има една много жалка (и от морална гледна точка позорна) способност на човешката психика – да заглушаваш онова, което говори в теб твоята фундаментална свяст. Да не можеш да не виждаш онова, което е станало оче-видно, да не можеш да не чуваш онова, което съвестта безапелационно ти свидетелства (защото тя е, както казват, Божият глас в теб, и ти нямаш власт да го накараш да млъкне) и въпреки това, въпреки това да се опитваш да го отричаш. Това води до морална истерия, до безсилна ярост срещу… самата действителност и най-вече, срещу теб самия, пред когото, въпреки желанието си се оказваш безсилен.
Мисля, че именно в това – в същността си – жалко състояние се намират в момента много от нашенските путинофили, русофили, европо-мразници, или както и да решим да ги наречем. Срути се, гръмовито се срути архимитът за „добрата“, за „антифашистката“, за „освободителната“, за „християнската“, за „духовната“ Русия. С един замах го срути обезумелият Путин – срути го за години, години напред. Престъплението, което извърши и продължава да извършва, никой в света не може да отрече. Защото Путин буквално се вмъкна в кожата на Хитлер, след като – окупирал Крим, Донбас и Луганск (както навремето Хитлер Судетския коридор в Чехословакия) нахлу в Украйна, за да я завладее с „блицкриг“, както предшественикът му – цяла Чехословакия и Полша. Така за дни изпепели цялата десетилетно поддържана легендарика за Русия като „спасила света от нацизма“. Пред лицето на залелите света кадри с разрушени жилищни сгради и превърнати в руини градове на Украйна, на трупове на деца, на колони от нещастни бягащи жени и старци, идиотското му „съчинение“, че е тръгнал да „денацифицира“ тази държава, се превърна в умопомрачително саморазобличение. Накрай – заплахата с глобална ядрена война и широко тиражираното му изречение „Защо ни е въобще светът, ако в него няма да я има („великата“) Русия“, буквално постави тази „велика“ държава в позицията на апокалиптичен звяр.
От деня на нахлуването и мобилизирането на ядреното копче, Русия, за която нейните метафизични любители повтаряха (с романтичните думи на Райнер-Мария Рилке), че „граничела с Бога“ – постави себе си на границата с… ада и Путин пъхна ключа за всеобщото унищожение в ключалката му, постави Русия вратар на „бездните сатанини“, където тя стои и в момента. Отведнъж от „съхранителка на християнските ценности“ Русия се превърна в Каин, братоубиеца, изпращайки синовете си да избиват своите братя в Украйна. Оказа се, че Русия не е страната на „великия Достоевски“, въплътил „безмерната руска състрадателност“, а – поне от 1991 г. (когато се срути истукана на нейното комунистическо „величие“) е изпълвала себе си с „бесовете“ на Ставрогин и с духа на Смердяков, докато е гангренясала напълно в главата на Путин.
И ето: в същата мяра, в която това стана невъзможно да бъде скривано, в която стана очевидно за целия свят – по законите на правдата започна да се разкрива автентичния образ на оклеветяваните, на нападнатите и отстояващи земята и домовете си украинци. Довчерашният „шоумен“ Зеленски израсна до пронизващ сърцата на света оратор, заклеймяваната „разколническа“ Православна църква на Украйна се разкри като същинското християнско сърце на този народ, като призова майките на пленените руски войници да дойдат в нападнатата от тях страна, гарантирайки, че ще върне синовете им живи и здрави. Какъв „нацизъм“, каква „бандеровщина“? Само довчера „разложеният“ от „потребителската си култура“, от „джендър-идеологиите“, от „глупавата политкоректност“, от антихристиянския секуларизъм и егоцентричност Запад се завърна в позицията си на цивилизацията, изправила се сплотено срещу Путиновото варварство. Защото се оказа, че е цивилизацията, а „спасяващата“ я Русия е апокалиптичния звяр.
Всичко това, повтарям, стана очевидно и нашенските путинофили, русофили и европо-мразници също го виждат, също го разбират, също имат свяст за него. Имат и ето – точно това ги вбесява. Вбесява ги самото това, че не могат да не го виждат, не могат да го отричат. Но ето защо в тях днес се задейства онази позорна способност на човешката психика, която споменах в началото. Способността истеричаво да закрещиш на света, желаейки да надкрещиш… самия себе си – за да запазиш довчерашните си идоли и фобии, въпреки че те са се разлетели в прах; да викаш името на Русия и на Путин, защото всъщност, страшно те е яд на Русия и Путин.
Това – нека го кажа накрая – видях аз и в онази ревяща тълпа, въоръжена с руски байраци, изкачила се на Шипка за 3-и март, крещяща „НАТО вън“, „предатели“ и т.н. Мои познати бяха потресени и уплашени от тази гледка. Видяха в нея опасни перспективи за бъдещето. Аз обаче си мисля, че това беше истеричния опит за пределно само-надвикване на поразените от самия Путин и неговата Русия путинофили и русофили. И понеже никой не може да надвика самия себе си, след тазгодишния „шипченски“ ексцес, убеден съм, на тези хора им предстои само дълга морална депресия.
Автор: Калин Янакиев
Източник: kultura.bg
