„Никой не погледна сериозно на това, което правех“. Това споделя Питър Хигс. По името на физика може би се сещате, че на негово име е кръстена онази неуловима частица Хигс Бозон, наричана и „Божествена“. Около нея в един момент се вдига такъв шум, че името на Питър Бозон става известно като това на Алберт Айнщайн.
Отстрани цялата истерия около Хигс Бозона може да изглежда твърде неадекватна за реалния живот, но едва ли допускате колко важно значение има той не само за същността на живота и Вселената, а и за почти всичко, за което може да се сетите.
Защо примерно претегляме всичко, което правим? Не става въпрос просто за закуската, която изядохте вчера сутрин или за неразумно похарчените джобни в бара снощи, а по-скоро за фундаменталната причина защо атомите, които изграждат човешкото ни тяло, както и всичко друго в света, имат точно определена маса?
Преди да се появи на бял свят стандартният модел за физиката на частиците, произхода на масата дори не е бил разглеждан като проблем. Това, че един обект има маса, е било просто факт. Точка.
Но когато учените започнали да разглеждат обектите на все по-малък и по-малък мащаб, те открили, че в крайна сметка не е толкова просто.
Според стандартния модел фундаменталните частици не би трябвало да имат тегло изобщо.
Стандартният модел описва поведението и взаимовръзките на всичките най-фундаментални частици, които познаваме, и както физиката се надява, скоро би могла да даде отговор и за една от най-неуловимите.
Моделът е разработван през 20-ти век и финализиран, когато били потвърдени кварките (частици, които съставят неутроните и протоните) през 1970 година.
По същото време повечето от частиците, които били предположени с помощта на стандартния модел, не били налице. През годините обаче физиците ги отмятали една по една от дългия списък. Само една им се опряла – Хигс Бозон.
През 1964 година теоретичният физик от Университета в Единбург Питър Хигс се появил с идея за полето на Хигс и за самата частица – Хигс Бозон. Той казва, че полето се разпростира в цялата Вселена и комуникира с другите частици на материята по такъв начин, че да им даде маса. След взаимодействие полето оставя единствено след себе си белег – Хигс Бозон. Намирането на частицата ще докаже, че и полето съществува.
Има два експеримента, които са част от дългото търсене на бозона към Големия адронен колайдер (LHC) в ЦЕРН.
Хиляди хора от цял свят, начело с физици, инженери, дори и антрополози са се включили в надпревара да намерят загадъчния Хигс Бозон.
Въпреки че математиката елегантно описва механизма на Хигс, има съмнения, че тя не може добре да опише неговата истинска природа. Затова учените трябва да търсят други не толкова елегантни модели, за да си обяснят произхода на масата, наречени „Higgless models“.
Един определен кръг от физици като че ли са много по-въодушевени от това да не намерят Хигс, което ще остави вратите отворени за намирането на алтернативни решения отвъд стандартния модел, и които вероятно биха отговорили на много други въпроси, не само за произхода на масата.
За това спокойно можем да твърдим, че намирането или не на Хигс при всички случаи ще бъде грандиозно събитие.
Но какво значение има това за нас, обикновените хора?
Съществуват много практически причини, поради които би трябвало да ни е грижа за Хигс. От концепцията за намирането на бозона до първия проведен опит и след това, ускорението на частиците дава тласък на много технологични успехи, които спокойно могат да се приложат в области като медицина, зелена алтернативна енергия и сигурност. Този прогрес никога нямаше да бъде направен, ако човечеството не бе решило, че откриването на Хигс Бозона е наистина важен въпрос.
Разбира се, причината за намирането на Хигс Бозона далеч не е просто в развитието на новите технологии. Както казва Питър Хигс за това какво го е накарало да се занимава с теоретична физика: „Всичко е въпрос на разбиране. Да разберем света“.
Като хора ние имаме вродена любознателност към света и едва ли бихме могли да притъпим това желание, само защото практическите ползи от следването му са неясни.
На 4 юли 2012 г. CERN обяви, че експериментите ATLAS и Compact Muon Solenoid (CMS) вероятно са открили признаци, които по някакъв начин показват наличието на изключително масивна частица.
Това вероятно е същата частица, предсказана от Питър Хигс преди около 48 години. По ирония на съдбата потвърждението за съществуването на бозона на Хигс беше направено на същото място, където по-ранната книга на Питър относно същото беше отхвърлена!
В крайна сметка през 2013 г. съществуването на Хигс Бозон беше официално потвърдено и Нобеловата награда за физика беше присъдена съвместно на Франсоа Енглерт и Питър У. Хигс за тяхното теоретично откриване на механизъм, който допринася за нашето разбиране за произхода на масата на субатомната частици.
