Нашумелият покрай скандала с плагиатството Петър Илиев и номиниран последователно за правосъден министър, премиер и министър на вътрешните работи Петър Илиев е имал траен интерес към копиране на текстове. Групата „Правна лудост“ публикуваха видео във фейсбук с още разкрития срещу д-р Илиев.
Разследването показва, че Илиев е заимствал в своята книга още текстове от доц. Наталия Киселова.
Първата статия, която се разглежда, е „Конституционни аспекти на парламентарния контрол в Италия и Германия“ от 2006 г., публикувана в списание „Право без граници“. На стр. 13 от посочената статия Киселова пише: „Въпреки някои съществени различия в конституционното устройство на Италия и Германия (напр. във формата на държавното устройство, Италия е унитарна република с автономия на областите, а Германия – федерална република; в компетенциите на парламентите, двете италиански камари имат еднакви правомощия, докато германският Бундестаг е със засилени правомощия спрямо Бундесрата), може да се определи, че техните основни закони са първите, в които нормативно се отразява тенденцията към „рационализация“ на съвременния парламентаризъм“.
От своя страна на страница 81 от книгата си „Компетенция на Народното събрание“, публикувана през 2015 г., Петър Илиев е включил следния текст: „Въпреки наличието на редица значими разлики в конституционните системи на Италия и Германия (например различната форма на държавно устройство – Италия е унитарна република с автономия на областите, а Германия – федерална република; различната компетенция на законодателните органи – двете камари на италианска парламент имат еднакви правомощия, докато правомощията на германския Бундестаг имат превес по отношение на правомощията на Бундесрата), все пак следва да бъде подкрепено разбирането, че техните основни закони са първите, в които по нормативен път се закрепва тенденцията към „рационализация“ на съвременния парламентаризъм, а това дава основание този процес да се определи като негова „първа вълна“.
Следва да се уточни, че в книгата на д-р Илиев непосредствено преди или след този текст липсва позоваване на статията на Киселова, въпреки преразказването на написаното от нея 9 години по-рано. Видно от библиографията на книгата, д-р Петър Илиев е наясно със съществуването на тази статия, но е необяснимо защо не се е позовал на нея в цитирания пасаж, след като е налице толкова близък преразказ на написаното от нея в посочената статия.
Още в следващия абзац в книгата на адвокат Илиев има нов преразказ, отново без позоваване на публикацията на доц. Киселова. Той посочва следното: „Една от особеностите на модерния бикамарализъм на Италия се свързва с развитието на принципите на равнопоставеност на двете камари и тяхната относителна функционална автономия. Следва да се отбележи, че при упражняването на най-съществените функции, законодателната и контролната, двете камари са равни, а това ги балансира. Този принцип на равнопоставеност на двете камари, въведен в конституционния модел на Италия, представлява изключение в сравнителноправен аспект. В повечето парламентарни форми на управление по принцип превес има долната изборна камара, която има по-голяма тежест“.
В статията на доц. Киселова сравнението показва следното: „Съвременният бикамарализъм на Италия се развива въз основа на принципите на равенство на двете камари и тяхната функционална автономия… При осъществяването на най-важните функции, законодателната и контролната, палатите са равни. Този принцип на конституционната система на Италия е изключение в сравнителен план. В другите парламентарни страни обикновено превес има долната изборна камара“.
На следващата страница на книгата на д-р Илиев пише: „В сравнителноправната теория често се посочва, че италианският парламент осъществява наред със законодателната функция и други конституционни функции (политически функции в тесния смисъл на думата). Такива са контролните, юрисдикционните, квазисъдебните, избирателните и функции, свързани със самоорганизация и вътрешната дейност на камарите.“
Тексът е придружен с позоваване на същата руска литература и със следното уточнение от автора: „Разбира се това разпределение на функциите по групи е съвсем условно“. Позоваване на статията на доц. Киселова отново липсва.
Връщаме се към нея и става ясно, че има изключително близък по смисъл текст, придружен от бележка под линия с дословно еднакво уточнение за условността на разделението на функциите: „Италианският парламент осъществява наред със законодателната функция и политически функции в тесния смисъл на думата. Такива са контролните, юрисдикционните квазисъдебни, избирателните и функциите, свързани със самоорганизацията и вътрешната дейност на палатите“.
При преглед на следващите девет страници от книгата на адв. Илиев се установяват още десетки пасажи, сравнително близки до написаните по-рано от доц. Киселова, въпреки това няма нито едно цитиране на близката по смисъл статия.
