Костадин КОСТАДИНОВ
Номинираният за министър-председател от партия „Има такъв народ“ Пламен Николов обяви, че един от приоритетите на бъдещото му (евентуално) правителство ще бъдат пенсиите на пенсионерите и привеждането им в достойни за държава, членка на Европейския съюз, размери. Само че, както стана ясно, Николов не разбира от много неща и тъй като вероятно пенсионната система е едно от тях, ще е нужно да направя някои пояснения по темата, още повече че дъвката с повишаването на пенсиите редовно се разтяга от начинаещи политици до утвърдени демагози.
Баща ми, да ми е жив и здрав, навърши преди няма и месец 65 години. Понеже беше 22 години заварчик по корабните трюмове във Варненската корабостроителница и наред с хиляди негови колеги вършеха най-мръсната работа в завода, получи правото да се пенсионира по-рано заради дългите години полаган труд първа категория – още преди 9 години. Оказа се обаче, че за всичките тези години заработената от него пенсия възлизаше на 297 лв. и някакви стотинки отгоре. Когато попитал в НОИ защо му е толкова малка пенсията, служителката му отговорила „Благодарете се господине, че въобще се пенсионирате“. Както и да е, наложи му се да продължи работа, за да могат да се издържат с майка ми. Заварчиците като него получават сравнително добри за нашите условия заплати и това му позволява всяка година да увеличава пенсията си, тъй като
законът му дава правото да я индексира
с процент от заработеното от него през годината възнаграждение. Сега ще ви разкажа как става това. Средната чиста работна заплата, която баща ми изкарва, е около 1500 лв. Върху тази заплата той плаща приблизително около 400 лв. осигуровки, като още около 450 лв. плаща неговият работодател. Общо сумата, която баща ми и работодателят му внасят в бюджета на НОИ за 12 месеца, е около 10 000 лв. Същевременно всяка година, след като поиска пенсията му да бъде преизчислена на базата на неговия осигурителен доход през предходните 12 месеца, пенсията му се увеличава средно с по около 30 лв. – или иначе казано, той получава обратно за следващата една година около 360 лв.
Сега нека обобщим – държавата взема от работника и работодателя около 10 000 лв., като насреща връща 360 лв. Ако НОИ трябва да ги връща с тези темпове, взетото за 1 година ще бъде връщано за 27 години. Но да продължим със смятанията – баща ми е работил вече 9 години по този начин. Внесените от него и работодателя му пари в касата на НОИ биха били получени обратно в течение на 249 години!
Но къде отиват останалите 9640 лв. от внесените пари? Не, не отиват само за пенсиите на другите пенсионери. Нека да припомня един важен факт – пенсионната система у нас е солидарна. Ще рече – всички работещи плащаме солидарно пенсиите на нашите бащи и майки, баби и дядовци. Но солидарната система работи при праг от максимум 1 неработещ на 4 работещи. Как е положението при нас?
Нека да посмятаме. Всяка година за пенсии са нужни около 8 млрд. лв. От тях около 4 млрд. идват от социалните осигуровки на работещите, а остатъкът се покрива от държавния бюджет. Следователно в Националния осигурителен институт (НОИ) има ежегодна дупка в размер на 4 мрлд. лв. Поради солидарния характер на осигуряването 2,6 млн. работещи издържат 2,2 млн. пенсионери, 1,2 млн. непълнолетни и 1 млн. на социални помощи (основно цигани). Иначе казано,
на един работещ се падат по двама неработещи.
При горния критичен праг това означава само едно – НОИ е фалирал. Но нека не забравяме и още нещо. От същия този НОИ освен пенсии се изплащат и социални помощи. Сиреч, освен да издържа пенсионерите, НОИ (разбирайте българският данъкоплатец) храни и циганите. И там отиват по-голямата част от липсващите 9460 лв. от осигуровките, внесени от баща ми и неговия работодател.
Това казват цифрите, а когато фактите и цифрите говорят, и боговете мълчат. При такава система не само моят баща, но и който и да било друг работник (и предприемач) би се чувствал много по-добре, ако вместо да внася тези осигуровки в касата на държавата, ги запази за себе си. Това обяснява и наличието на огромен сив, че и направо черен сектор в българската икономика. Натоварена с издръжката на паразитни съсловия като цигани и държавни чиновници, тя има два избора – или да лъже държавната система, или да издъхне под неимоверната тежест, с която е натоварена и обременена не по своя воля.
А какво прави държавата, в лицето на нейните управляващи? От години правителствата бавно и методично увеличават възрастта за пенсия, която се вдига все повече, за да се стигне дотам
хем цял живот да плащаш за пенсия, хем да умреш, преди да я получиш,
хем така да издържаш циганите и никога да не разбереш, че парите ти са отивали всъщност за това.
Ето защо е нужна радикална промяна в пенсионната система на България. Тя е солидарна и би работила прекрасно, ако обществото беше солидарно настроено. Тъй като в него обаче съществуват големи групи самоизключило се население, искащо само да получава, без да дава, е необходимо да се въведат радикални преобразувания. Първото е
да се въведе само доброволно пенсионно осигуряване,
а второто е да се унищожи напълно сегашната система на социално подпомагане и да се въведе нова по подобие на тази, която работи в САЩ. Нали искаме да следваме американския модел и американската мечта? Е, в американската мечта място за паразитиращи на гърба на работещите хора безделници няма.
С тази радикална промяна в Кодекса за социално осигуряване всички работещи ще могат да плащат осигуровки само в частни пенсионни фондове, а НОИ ще се разформирова. Така хората сами ще решават какъв размер да бъдат вноските им, кога да се пенсионират, колко дълго да плащат и дали въобще да плащат. Защото в крайна сметка може и да не искат – всеки сам ще си решава. От друга страна, сегашните пенсионери ще получават своите пенсии от държавния бюджет, който така или иначе и сега ги финансира над 50%. Остатъкът ще се поеме от работещите, както и сега, но с тази уговорка, че от година на година тази стойност (както и стойността на дотацията от бюджета) ще намалява заради естествения демографски преход. Няма да е бързо и лесно, но за сметка на това веднага ще прекрати практиката за социално паразитиране на определени части от българското общество.
Разбира се, това са прости решения, зад които трябва да стоят много повече страници, анализи и стратегии. Но трябва да се почне отнякъде, и то бързо. Защото България няма време: с нашите непрекъснато влошаващи се демографски показатели до 2030 г. ще бъдем изправени пред следната дилема – дали да плащаме пенсиите на нашите родители, или да плащаме социалните помощи и майчинските на циганите. Разбира се, можем да удължим агонията още някоя и друга петилетка чрез теглене на заеми, но и това ще приключи в момента, в който финансовата, пенсионната и здравната ни системи рухнат под собствената си тежест. И Бог да ни е на помощ тогава, ако още не сме намерили решение на проблема.
За всичко това Пламен Николов и неговата партия ИТН нямат и дума в програмите и приоритетите си. Мълчат от страх, некомпетентност и безхаберие. Но не са само те, мълчат и всички други политически партии – по абсолютно същите причини. „Възраждане“ е единственото голямо изключение, като от партията многократно са заявявали позиция по въпроса, но в крайна сметка може би тъкмо това коства и влизането на тази формация в парламента – защото открай време никой не обича вестителите на лоши новини. Особено ако са верни.
