Георги Даскалов, БНР
През 2007 Пламен Юруков тръгна да става председател на СДС след като Петър Стоянов подаде оставка след загубата на изборите за Европейски парламент. Помагаха му хората от апарата на СДС – Чанко Дучев, Филип Кирев, също и хората на Дайнов. Тогава бях главен редактор на „Демокрация“ и при мен дойде един човек, бизнес консултант, да ме вербува за каузата. Няма да кажа името, понеже не е важно, а и смятам, че може да бъде полезен и в бъдеще. Отговорих му, че като човек, който е свързан със СДС почти от началото, имам своите предпочитания, но като главен редактор не е редно да вземам страна. Пламен си спечели и без моята помощ. За съжаление и той не оправда очакванията. Същият този човек, който тогава дойде при мен, сега написа във ФБ, че целите на ДБ и БСП съвпадат в сегашната ситуация. Изкуших се да му напиша, че и Никола Петков е смятал, че целите му съвпадат с тези на БКП, ама реших да не се заяждам. Но като този човек мисли голяма част от ДБ-то.
Имам лоша новина за тези хора и тя е, че съвпадението на целите и особено колаборацията не работят за каузата на коалицията – ако има ясна и единна кауза, разбира се, понеже в момента няма много видимост за такава. Освен ако основната кауза е да свалим това правителство. Нещо повече, с участието си на протестите ДБ върши чужда работа – най-вече на БСП и президента Радев, но също и на останалите, които изглеждат по-готови за едни бързи избори – например Слави. Демократите не са най-многобройни на протестите, но дават много енергия и са най-убедените противници на Борисов и ГЕРБ. Закачането им към Радев и БСП обаче не им носи само позитиви. Напротив, то отблъсква меката електорална периферия и това ще се види на изборите. Нещо повече – закачката с комунистите насочва меката периферия на ДБ към ГЕРБ – и това също ще се види на изборите. Не се съмнявам, че целта им е благородна. Но резултатите няма да са такива, каквито им се иска.
