Нормално е граждани да протестират. Това доказва, че в България има действаща демокрация. Но трябва да си отговорим поне на три въпроса, каза в реч пред парламентарната група на ЕНП в Брюксел евродепутатът от ГЕРБ/СДС Александър Йорданов. Представяме ви я със съкращения.
Първият въпрос е кои са организаторите у нас на протестите, защото е явно, че не става дума за спонтанен граждански протест по повод например на това да се носят или не маските по време на пандемията от Ковид-19. Отговорът е – протестите са организирани от извънпарламентарни партии и подкрепени активно от парламентарната БСП, бивша комунистическа. Много от изявените лица организатори и участници в тях са от известни комунистически фамилии, а други са били и агенти и сътрудници на бившите комунистически тайни служби. Протестите се подкрепят от проруския президент Румен Радев. Той не само подкрепя протестите, но отправя и директни призиви за сваляне на правителството и за оставка на главния прокурор. Така той нарушава основни текстове на конституцията, според която би трябвало да бъде обединител, а не разединител на нацията. Протестът в България се подкрепя от избягали в чужбина от правосъдието знакови лица на организираната престъпност. Едно от тях се укрива в Дубай и има множество повдигнати обвинения, което означава, че трябва да бъде изправено пред съда. Протестът се подкрепя и от медии, чиито собственици са бивши агенти на Държавна сигурност или свързани с руски олигарси, както и от журналисти и дори дипломати, също с принадлежност към ДС. Известен бивш банкер, подкрепящ също организаторите на протеста, се укрива от правосъдието в съседна Сърбия, чиято проруска политика не подлежи на съмнение.
Вторият въпрос е каква е целта на организаторите. Моят отговор е, че в България е в ход не протест, а както организаторите го наричат „въстание“. Уважаеми колеги, това е опит за държавен преврат с участието на президента на страната. В България няма граждански протест, а опит за държавен преврат чрез „въстание“, инспирирано от Москва. То има лявоекстремистки характер. Темата корупция е само параван за истинските цели на организаторите на въстанието – дестабилизацията на страната и задържането й в руската зона на влияние, която е именно зоната на корупцията и на мафията.
Третият въпрос – спазено ли е върховенството на закона при протестите. Отговорът е, че организаторите не спазват закона и провеждат своите публични демонстрации без необходимото разрешение. Сам по себе си този факт ги поставя в недемократична позиция. Седмици наред те блокираха незаконно ключови пътни кръстовища в столицата, издигнаха върху тях палаткови лагери, възпрепятстваха придвижването и нормалния живот на гражданите, нападаха недоволни от незаконното им поведение граждани, включително и жени. Символи на протестиращите станаха говорещите за незаконна саморазправа черни ковчези и чували, както и издигнатите бесилки по електрическите стълбове.
Основният език на протестите е езикът на омразата.
Видни интелектуалци, университетски професори, известни публични личности – режисьори, политици с опит, участвали активно в демократичните промени през 90-те години и политолози, са подложени на постоянни заплахи от страна на протестиращите, които си позволиха да атакуват дори световноизвестната певица Райна Кабаиванска само защото тя изрази недоумението си от поведението на президента.
Въпросът защо и партията ДСБ, на която колегата Радан Кънев бе неуспешен председател, с вина за оставането й извън парламента на миналите парламентарни избори, участва в тези протести, има отговор. Защото тази партия е в коалиция с партии, противници на нашето дясно политическо семейство – Зелените и ляволибералната „Да, България“.
До датата на редовните избори остава половин година. Време, което е предостатъчно партиите да мобилизират своите избиратели и да постигнат желания от тях резултат. Но целта на „въстаниците“ е проруският президент да състави служебно правителство, което да проведе предсрочни избори. Конституцията предвижда такива избори и служебно правителство само в краен случай, т.е. само след като парламентът след три опита не може да състави правителство. Следователно тази амбиция е абсолютно безсмислена, освен ако няма скрит замисъл – установяване на президентска диктатура при разпуснат парламент. Президентът неистово желае да поеме управлението на страната, включително и с помощта на „въстание“. Впрочем една от последните прояви на „въстаниците“ бе поругаването чрез боядисване с червена боя и замерване с яйца на две столични църкви, едната от които съществува от XI век.
В заключение обръщам внимание, че в ЕС върховенство на закона не се постига с „въстание“ или революция. Така се постигаше „върховенство на закона“ само в Съветския съюз. Затова и призовавам всички колеги да осъдят метежа срещу демокрацията в България и срещу демократично избраните институции.
