Огнян Минчев: Не изключвам дебелоглавието на Борисов и Радев да вземе връх

Интервю на Тодор ТОКИН

• Това, което стана в сряда, какво беше господин Минчев – велико народно въстание, революция или гражданска война?
• Има няколко нива на обяснение. Едното ниво е автентичност на протеста. Както и преди 7 години, той е с доста дълъг период от време. Една значителна част от гражданите на София – нямам предвид мнозинството – отделят от времето си почти ежедневно да демонстрират срещу настоящото правителство. Така че първото ниво на интерпретация е, че ние имаме един автентичен протест. Второто ниво е, че в този протест са намесени редица задкулисни корпоративни, включително и криминални интереси, които се опитват да го използват с цел постигане на определен свой дневен ред. Това, което се случи в сряда, освен масовизирането на протеста, помпозно наречен велико народно въстание, е, че тези задкулисни криминални интереси използваха протеста, за да осъществят сцени на пряко насилие. Според мен директивата беше протестът да бъде окървавен, за да бъде по този начин свалено правителството. Така че тези паралелни реалности съществуват съвместно и отговорността за тяхното смесване без всякакво съмнение е не само на тези, които поръчват сенчестата страна на протеста, но и на ръководителите на протеста, които са поели отговорност той да протича законосъобразно от гледна точка на правилата на един подобен граждански акт.
• Управляващите събраха нужните им подписи за вкарване на решението за избори за ВНС и проекта за нова конституция. Как според вас ще развият нещата нататък във времето?
• Ще се опитват да тласкат процеса напред, да приемат – между впрочем изключително ретроградните – поправки в избирателния кодекс, да тласкат напред процеса на някакво обсъждане на конституцията и отделни нейни текстове. Като цяло политическата ситуация е непредвидима в близките два-три месеца. Второ, не е реалистично, освен при много драматични политически промени, да се намерят 160 гласа в действащия парламент, за да одобрят предложението за свикване на ВНС. За да може това да се случи, към настоящите 122 гласа трябва да бъдат прибавени поне гласовете на ДПС и още 7-8 гласа на независими или от БСП. Така че да бъдат събрани 160 гласа в настоящия парламент е много трудно, на границите на невъзможното.
• ДПС поиска оставката и на Бойко Борисов, и на Румен Радев. А в четвъртък сутринта стана ясно, че ГЕРБ прекратява всякакъв диалог с президента. Тази криза между институциите необратима ли е вече, или има някакъв изход?
• Всеизвестно е от най-новата политическа история на България, че ДПС има определен алгоритъм на фактическо присъствие във властта през последните 20 години. При което ДПС подкрепя определено правителство или управляваща конфигурация и в определен момент подготвя замяната на тази конфигурация. По този начин оттегля подкрепата си и сключва задкулисен конкордат за смяна в определена посока. Това, че в момента това не се случва, може да означава две неща. Първо, че ДПС все още не счита за изчерпан дневния ред на своето настоящо присъствие във властта като задкулисен икономически партньор, това е едното обяснение. А второто е, че не може да се договори за нов формат на управление, в който да се чувства по-уютно и по-комфортно от сегашния. За мен това е обяснението на позицията на ДПС. Що се отнася до тази война между институциите, вече виждам, че нарастващ брой колеги отправяме един и същ тип предупреждение – политическото съперничество не е съперничество между двама мъжкари. Има такъв елемент, но това не изчерпва политическото съперничество. То е съперничество през институциите, а институциите не могат да водят война. Една държава, в която институциите водят война помежду си, е осъдена на блокада и саморазрушение. В този смисъл посоката, в която са поели с войната помежду си Борисов и Радев, е на практика игра с нулев резултат, описана в теорията на игрите като контрапродуктивна. Тя предполага загуба и победа само на едната страна – ако аз печеля, ти губиш, и обратно. В тази ситуация, ако още малко продължи този конфликт, на практика ще имаме блокада на държавните институции, на институционалния механизъм, който трябва да гарантира управлението на обществото от страна на държавата. В този смисъл е необходимо разблокиране, спиране на този рубеж, докъдето е стигнал конфликтът, започване на разговори с някакви неформални посредници и опит за  регулиране на ситуацията по определен алгоритъм, който може да бъде договорен. Не става въпрос едната страна да оттегли целите и амбициите си, а всичко това да бъде подчинено на някакъв алгоритъм, който да заобиколи един институционален сблъсък в България и да го прекрати, да го смекчи поне.

• 

• Това би било много хубаво, но смятате ли, че е възможно?
• Ако не е възможно, ще преминем през доста сериозен хаос с всички последствия от това. Нашите партньори от Европейския съюз ще трябва да се намесят и да осъществят някакъв тип посредничество. Ако една от страните откаже подобно посредничество, тогава вече влизат в сила нови, още по-неблагоприятни за обществото механизми за решаване на този конфликт. Така че не изключвам дебелоглавието да вземе връх, но това ще бъде с много висока цена за всички.
• Как ще коментирате действията на полицията в сряда вечерта?
• Не съм специалист по начина на действие на полицията в подобни ситуации, но като гражданин, който наблюдаваше това, което се случва, мога да кажа, че полицаите проявиха в продължение на доста дълго време завидно самообладание. Това, което се виждаше по всички телевизии, беше едно дисциплинирано и адекватно поведение на полицията. А това, че е имало арестувани и насилие, сигурно е вярно, но в тази ситуация не знам дали е могло да бъде избегнато на 100 процента.