Анна ЗАРКОВА, пред в. „Галерия“
Списък на 38 незаконно забогатели политици и магистрати, които укриват в чужбина луксозни имоти и грешни пари, ще бъде изваден в наченалата вече кална предизборна кампания. Кой ли пусна тази мълва да обикаля тия дни партийните централи и да вдига кръвното на клептократите? Който и да е, той смята очевидно, че и българите като маймуните помнят всяко събитие само 20 секунди. В противен случай нямаше да вади стар компромат за новите избори.
„Медийната бомба“ с 38-те богатства в странство гърмя нахалост поне три пъти от пет години насам. И се видя, че е бутафорна – извадена от куфарите с компроматите. Бутафорията (buttafuoria – фалшификат, от итал.) по дефиниция предполага изработка на имитации, които се ползват вместо истинските неща. Те са силно изразителни, в тях детайлите липсват, смята се, че не са нужни на зрителя. Евтини са и се ползват често – за заблуда на противника във военното дело, в италианските комедии дел арте и в бездарните политически спектакли у нас.
Изглежда, че така нареченият „Списък на депутати, министри, зам.-министри, общинари, съдии, прокурори и следователи с имущество от престъпен произход зад граница“ е точно такъв фалшификат. При това овехтял – подмятан неведнъж в последната петилетка по сайтове, вестници и телевизионни екрани. Майсторите му са агенти от ДАНС (или поне така се съобщава), а имената в него са неизвестни до днешна дата – само бройката им се съобщава: 38, ни повече, ни по-малко. По-внимателните наблюдатели на това, което минава за „борба с корупцията в България“, знаят историята му вероятно, но нека я припомним за останалите.
Заглавието за незнайните богаташи от горните етажи на властта блесна за първи път в печата през май 2019 г. – часове след като президентът Румен Радев призова да бъдат разследвани имуществата на всички политици зад граница. Призивът му беше отзвук на „Апартаментгейт” – лютия корупционен скандал с „евтините“ апартаменти на Цветан Цветанов, Цецка Цачева и други държавни деятели от партията ГЕРБ, получени в замяна на лобистко законодателство и користно правоприлагане.
„Апартаментгейт“ е вододел. Въпросът е накъде ще вървим след него. „Не можем да градим модерна България по старому – с беззаконие и безнаказаност. Трябват съд, конфискация, връщане на пари!“ – заяви държавният глава. Речта му не беше заглъхнала още, когато Пресцентърът на прокуратурата се обади:
„Главният прокурор Сотир Цацаров е изискал официално от Държавната агенция по национална сигурност (ДАНС) информация относно всички банкови сметки, офшорни компании и недвижими имоти в чужбина, които са недекларирани от български граждани на публични длъжности и са притежавани от тях лично или чрез свързани лица“.
От последвалите заглавия във всички медии бликаше ентусиазъм:
„Цацаров подхваща дворците в чужбина!“
„Цацаров погва офшорките на политиците!”
„Цацаров стартира акция „Антикорупция“
Ентусиазмът отразяваше обществената възбуда от току-що излязла голяма статия в испанската преса, според която дългогодишният премиер Бойко Борисов бил купил тайно дворец и бутик в Барселона за едно красиво момиче (Мис Бикини), в което бил влюбен.
Нарочно или случайно „антикорупционната акция“ на Цацаров съвпадна с края на мандата му, когато се беше видяла жалката безрезултатност на всичките му шумни „гонки за крадливи партократи, висши чиновници и олигарси“.
По-точно? Бившите министри Нанев, Цонев и Върбанов, бившият шеф на столичното парно Вальо Топлото и бившата директорка на данъчните Мургина, които бяха гръмогласно обвинени в корупция, излязоха от съда като „доказано невинни“. Дванайсетте „мегадела“ срещу енергийната мафия“ се оказаха не „мега“, а „мини“. Наказателните процеси срещу бившия вицепремиер Цветанов, бившия заместник-шеф на парламента Бисеров, депутатите Михайлов, Кърчев, Марешки и компания тръгнаха с фойерверки, но стигнаха… до под кривата круша.
Ревизията на криминалната приватизация, обещавана пронизително, тихичко се провали. И арестите на богатите – Баневи, Стайков, Арабаджиеви – се оказа „много шум за нищо“.
А безпрецедентният обир на Корпоративна търговска банка? – той влезе в обвинителен акт с размерите на романа „Война и мир“, който според повечето опитни юристи „изначално обрече делото на провал“. И още такива прокурорски сюжети могат да се изброят, но и така е ясно, че като чуе за тях, българинът се сеща за всичко, освен за правосъдие и справедливост.
„Воювайки“ на този бутафорен антикорупционен фронт, през октомври 2019 г. държавното обвинение победно обяви: „38 души на публични длъжности не са декларирали имуществени данни в чужбина. След данъчните проверки ще се прецени има ли предпоставки за наказателни производства срещу тях“.
Звучеше сериозно и заплашително за закононарушителите.
Точно тогава беше на дневен ред смяната на главните прокурори. Мераклията за незавидното наследство от мандата на Цацаров беше само един – Иван Гешев, автора на напоителния обвинителен акт за фалита на КТБ. Самият Цацаров се готвеше да напусне кабинета си в Съдебната палата и да заеме веднага предвидливо освободеното след скандал („Терасагейт“) шефско бюро в Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) – институцията с тромавата абревиатура и огромните претенции да направи „лошите богати“ бедни.
Съобщението за трийсет и осемте потенциални нейни клиенти беше нескрита реклама – КПКОНПИ, видите ли, ако е начело с бившия главен прокурор оттук нататък ще свърши най-сетне работата, за която й се плаща масрафът. То беше и предупреждение към политиците – да не вземат да изберат друг вместо Цацаров за целта, че знае ли се… той има списък с тия от тях, дето са бъркали в меда.
Това е през есента на 2019 г. Но друго е през лятото на 2021 г. Когато репортери питат Цацаров (който вече е горд шеф на КПКОНПИ) какво сe случва с посочените от ДАНС притежатели на съкровища в далечни места, той ги отрязва:
„Справките на ДАНС за имоти и сметки в чужбина не съдържат доказателства, а само оперативни данни, чийто източник дори не е посочен. С оперативна информация не може да се прави доказване по НПК (Наказателно-процесуалния кодекс)!“
Е, да. „То се знае в селото, ама го няма в делото“, както юристите казват.
Обаче Цацаров добавя нещо важно: „Събирането на доказателства по справките на ДАНС продължава. Всичко друго е демагогия, от която крачката до компромата е една“.
Като казва „компромат“ бившият обвинител №1 има предвид появилият се слух, че Иван Гешев още преди да го наследи се бил сдобил с 3,7 милиона франка по сметка в швейцарска банка, като награда за „правилното разследване на разграбването на КТБ, в което някои хора и обстоятелства са подходящо пропуснати, за сметка на други“. Това бе отречено веднага, но то се знае, че народът вярва най-вече на слухове, които са опровергани официално.
В този контекст информационната „бомба“ за съкровищата зад граница погърмя още малко, докато не беше обезвредена. Как? С прокурорско заключение, че нито един от списъка с 38-те големци НЕ крие авоари зад граница. Нищо, че от ДАНС съобщили по-рано обратното.
Заключението никого не изненада. Най-малко зрителите и читателите. Както каза един от тях по Националното радио: „Всички знаем, че крадливата върхушка у нас е недосегаема“.
От КПКОНПИ се обаждат обаче, че „проверките за благосъстоянието на лица на публични длъжности не са инцидентни, а регулярни“ – ще рече: Трийсет и осемте, и другите като тях да не отварят шампанското, тъй като компроматната банка не се затваря…
Това преди три лета. А сега?
Делото „Барселонагейт“, заради което неведнъж бе искан имунитета на Бойко Борисов, е прекратено. И.ф. главен прокурор Борислав Сарафов се погрижи за това почти веднага, след като зае мястото на Гешев (който изпадна в немилост пред политическите си ментори). „Борисов не е възлагал никому закупуване на недвижим имот в Испания“, посочиха разследващите в постановление.
Някой каза: „Пуснаха завесата“. Но не!
Предизборното представление 2024 тече. На сцената са куфарите с компромати, а в тях е и бутафорният „Списък-38“ без имена. И сценаристите отново го вадят.
Кой казваше, че „един медиен балон като се спука, не може да се надуе пак“? Бившият главен прокурор Филчев ли? Да, но не е така. Историята с възхода и падението на управляващата сглобка показа, че у нас преди избори, както и след тях са възможни всякакви невъзможни неща.
