вторник, 23 април 2024 г.

Употребата на наркотици и случаят Орегон

Снимка: WIKIDATA.ORG

Петър КИЧАШКИ, пред в. „Галерия“

Преди няколко години щата Орегон в САЩ проведе цялостна „реформа“ в сектора с употреба на наркотици. Слагам думата реформа в кавички, защото това, което Орегон направи беше всичко друго, но не и реформа. Това беше едно либерално извращение, което изпрати щата на върха на всички класации по употреба на забранени наркотици. Какво се случи всъщност?

Орегон на практика легализира еднократната доза. На всички видове наркотици. Хероин, кокаин, фентанил, всичко. Ако полицията или властите те хванат, че се друсаш със забранен наркотик на публично място то за теб следва… нищо. Пишат ти фиш и имаш общо взето три опции – плащаш сто долара глоба или отиваш на съд, за да ти намалят глобата, или звъниш на гореща линия по наркомании, за да ти намалят глобата. А ако не направиш нито едно от тези неща, се случва… отново нищо. Могат да ти напишат фиш и ти да го хвърлиш в коша, няма последици. В резултат на това полицията и местните власти направо се отказват въобще да пишат фишове.

Какъв е смисълът? От 700 000 души с наркозависимост в щата за миналата година има издадени 6000 фиша, от които едва 60. Тоест написани са фишове на под един процент от зависимите, а от тях точно един процент, са платени. Един процент от единия процент. Всичко друго е изхвърляно и никой не му е пукало, че са го „глобили“. Каква глоба само, а? Пишат ти я и ако не я платиш, за теб не следва нищо. Ама нищичко. Можеш буквално веднага да се надрусаш с игла във вената направо пред полицаите. Не могат нищо да ти направят.

Това извращение извън общия упадък на градската среда със стотици и хиляди наркомани, които употребяват забранени наркотици публично, води и до друг трагичен ефект. Смъртността от свръхдоза в Орегон се е увеличила със 75 процента за една година. Седемдесет и пет процента! С други думи, тази политика освен, че разваля качеството на живот на всички, води и до огромна смъртност сред самите наркозависими. Прави полицията и местните власти безсилни пред затъването на общността им, кара хората да се чувстват несигурни в градовете си, гони бизнеси и като цяло води до упадък на цялата градска среда. И като за капак убива със 75 процента повече хора, отколкото предишното положение. Защо се получава така?

Отговорът е прост, макар и неприятен. Общностите, управлявани от либерали, имат сгрешена представа за редно и нередно. Колкото по-екстремни стават възгледите на една такава общност, толкова по-абсурдни стават политиките й. Как разсъждават те? Да си наркоман означава да си болен. Следователно не трябва да бъдеш наказван за болестта си, защото ти не искаш да си болен, просто си болен. Значи, трябва наказанията за употреба на наркотици от твоя страна да изчезнат, защото няма как да те наказват за нещо, което правиш, защото си болен, а не защото така искаш.

Тази логика изглежда много кохерентно, но по същество почива върху няколко грешни съждения. Първо, това, че наркоманията е заболяване не е съвсем вярно. Да, има болестен елемент, но не е съвсем и изцяло болест. Не можеш да сравниш състоянието на един наркоман и състоянието на един човек с прекаран масивен инфаркт, да речем. Несравнимо е да имаш бъбречна недостатъчност и да си хероинов наркоман. Наркоманията има болестни елементи, но не единствено болест. Експертите наричат наркоманията „сложно психо-физично състояние“. В него, инак казано, има редица особености – има елемент на психично разстройство, има елемент на физическа податливост, има характер на състояние, силно влияещо се от опита на лицето, тоест има социо-културен елемент. Да го сведеш всичко това просто до болест е изминаване на ръце. То е като да сведеш един автомобил само до двигателя му. Да, двигателят е важен, но без скоростна кутия, спирачна система, охлаждаща система и прочие, няма как да има кола.

Второ, понеже наркоманията не е просто болест, съвсем невярно е и твърдението, че не трябва да се наказва злоупотребата с наркотици. Защото, както уточнихме, това е сложен феномен, в който има и социален елемент. Колкото по-достъпни са наркотиците и колкото по-малки или несъществуващи дори са наказанията за злоупотреба с тях, толкова повече хора ще се друсат и толкова повече хора ще умират от свръхдоза. Същото е като с хазарта – колкото повече реклама има на хазарт, толкова повече хора ще стават хазартно зависими. Нормализирането на девиацията води до нейното популяризиране. Изключението става норма. Това е добре познат и изучен проблем, който, както се вижда нагледно от примера на Орегон, работи абсолютно безотказно. Да не наказваш употребата на забранени наркотици е като да разрешиш употребата на въпросните „забранени“ наркотици. Както казва още Конфуций – да се бориш с порока като му се отдаваш е като да гасиш огън със слама.

Либералите гледат на темата с наркотиците от уж „хуманна“гледна точка – да не наказваме болния за болестта му. Но понеже болният не е съвсем болен и болестта му не е съвсем болест, цялото това съждение отива на кино. В резултат хуманизма на тази теза се превръща в антихуманна по съществото си. Вместо да помагаме на наркоманите като ги вадим от зависимостта, ние правим употребата по-лесна и наркотиците по-достъпни. Със същия успех бихме могли да осигурим на пиромана доживотен запас на бензин. Или, още по-груб пример, простете, но да дадем на педофила достъп до детска градина. И той е болен, нали? И него не трябва да наказваме за болестта му, нали? Не сравнявам наркоманиите с педофилията, опазил ме Бог, просто екстраполирам лудостта на тази про-дрога позиция. Логиката, която либералите ползват по отношение на наркотиците, не е приложима в нито една друга сфера. Този подход буквално не работи никъде, защо очакваме да работи при наркотиците?

Всичко това иде да каже нещо просто – пътят към ада е постлан с добри намерения. Добрите намерения да ненаказваме наркоманите за употреба на забранени субстанции, всъщност водят до огромни проблеми и не решават нито един казус в сферата. Това е така, защото се извеждат псевдологични изводи, които са в основата на промяна на целия социокултурен организъм, но накрая се оказва, че всичките тези решения са взети на базата на изначално допусната грешка в логиката. Когато използваш една теза, за да правиш политика, трябва да си сигурен, че тезата ти е вярна. Защото ако не е, това винаги става ясно в един момент. Питайте жителите на Орегон.

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html