Мика ЗАЙКОВА, пред в. „Галерия“
За немалкия период от 23 години на съществуването на Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК) средствата в нейния бюджет са се увеличили 10 пъти от 800 млн. лв. на 8,16 млрд. лв. Сумата за 2024 г. вече е 8,268 млрд. лв., което е три пъти повече от заделените 3,024 млрд. лв. за НЗОК през 2015 г., която беше една добра година. Въпросът е какво в здравеопазването се е подобрило, но отговорът за пореден път си остава отрицателен – твърде малко или почти нищо.
От години е известно, че здравноосигурените българи доплащат за здравни услуги най-много в Евросъюза. Всеки пациент у нас официално дава над отпусканите пари от държавата 48%, а фактически този дял е над 53%. В същото време средното доплащане в ЕС е над 3,5 пъти по-ниско и е на ниво от само 15%.
На този фон, не бива да забравяме, че българските граждани са с най-ниските доходи, но цените на здравните услуги са на нивото на ЕС, а стойността на продаваните лекарствата са в пъти по-скъпи от тези в Евросъюза и в трети страни като Турция, например. Въпросното ограбване на пациентите се е превърнало в практика у нас от десетилетия.
Независимо от увеличаващите се средства от хазната за НЗОК е ясно, че те са разпределени нецелесъобразно и има огромни дисбаланси между доболничната, болничната, денталната помощ и лекарствената политика на държавата.
За 2024 г. има леко увеличение на парите за доболничната помощ, но разпределението между високо специализираните доболнични процедури и общата профилактика, които са недостатъчни по отношение периодите на задължителните профилактични прегледи и изследвания за ранно откриване на рак, диабет и други тежки заболявания, изискващи скъпоструващо лечение.
Приетият десетина дни преди края на миналата година бюджет на НЗОК за 2024-та е почти 8,3 милиарда лева и наистина е голям. Въпросът, както винаги в България, е не в определената сума, а в нейното ефективно харчене, защото парите за здраве не са разход, а инвестиция в бъдещето и залог за преодоляване на дълбоката демографска криза. За съжаление за пореден път и в този бюджет на НЗОК няма и помен за намерение за реформи. Да не забравяме, че именно здравеопазването е една от най-нереформираните сфери у нас. Властта не прави нищо и за овладяване на непрекъснатото поскъпване на лекарствата, което за 2023 г. е от 40% до няколко пъти.
Макар и леко, увеличението на средствата за доболнична помощ и профилактиката няма необходимата тежест и обем. Анализите показват, че една трета от българите не ходят на профилактика, защото досега тя се провеждаше проформа и хората не виждаха реален смисъл от нея. При реално правене на изследвания, особено за ранно откриване на рак, диабет и др., може би интересът към профилактичните прегледи ще се увеличи.
Следващият голям проблем е с капиталовите разходи. Държавните болници са търговски дружества и повечето от тях са затънали в дългове.
Тези с общонационален статут като „Пирогов“ лекуват всички и осигурени, и неосигурени, както и всички от спешната помощ. В същото време частни клиники и лаборатории се откриват непрекъснато и изтеглят голяма част от средствата на НЗОК. Опитът в парламента през 2024 г. за ограничаване на достъпа до средства от касата на новите клиники не успя.
За съжаление и през 2024 г., въпреки огромните средства за НЗОК с 1,1млрд. лв. повече от 2023 г., българите ще останат начело на класацията като здравноосигурени, доплащащи от собствения си джоб над 50% от стойността на здравните услуги.
Другият проблем е, че и за детското здравеопазване властимащите винаги само говорят, но не правят необходимото. Депутатите малко преди Коледа не можаха да намерят средства от хазната за изграждането у нас на Център по лъчетерапия за деца. Родителите на болните деца, успели да намерят пари, ще са принудени да ги водят в Турция или другаде в чужбина. Причината е, че финансовият министър Асен Василев извади средствата от списъка на Плана за възстановяване и не предвиди възможност да ги включи в Бюджета за 2024 г. и така прояви нагла незаинтересованост за живота на болните деца.
