Правната комисия прие на първо четене законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2024 г. в частта му за съдебната власт. Той беше подкрепен от 10 народни представители, „против“ гласуваха шестима.
На заседанието присъстваха министърът на правосъдието Атанас Славов, представляващият Висшия съдебен съвет (ВСС) Боян Магдалинчев и представител на Министерството на финансите.
През септември ВСС одобри проект на бюджет на съдебната власт за 2024 г. от 1,353 млрд. лева, а финансовото ведомство предлага да е 1 221 324 900 лв., което е със 132 161 600 лв. по-малко, предава БТА.
Боян Магдалинчев отбеляза, че капиталовите разходи са намалени на малко над 27 млн. лв, докато ВСС е заложил в проекта си 111 765 100 млн. лв., предвидени за ремонти и подобряване на материалната база. Той напомни, че някои от проектите вече са в процес на изпълнение, текат обществени поръчки и има сключени договори. Магдалинчев представи списък с обекти, за които трябва да бъдат отпуснати средства.
Министърът на правосъдието отбеляза, че са увеличени разходите за персонал в Главна дирекция „Охрана“ и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, както и като цяло за персонал в съдебната власт. Той добави, че в проекта на бюджет са предвидени повече средства в сравнение с този за 2023 г. Увеличението е със 133,8 млн. лв., а основната част отива за заплати.
Гроздан Караджов от ИТН поиска комисията да гласува против бюджета, заради намаляването на капиталовите разходи и парите за ВСС с тенденция да се направи корекция. „Нека покажем жълт картон“, посочи той. По думите му капиталовите разходи на проекта бюджета на съдебната власт, предложен от ВСС, са драстично орязани от Министерството на финансите.
Петър Петров от „Възраждане“ коментира, че предвидените капиталови разходи са крайно недостатъчни за ремонти на съдебни палати и други обекти. „Справедливо е искането ви за повече средства за капиталови разходи“, каза той. Според него причината за това е стремежът на Министерството на финансите да постигне 3% дефицит и да намали разходите, за да влезе България в еврозоната.
Смиляна Кръстева от „БСП за България“ посочи, че бюджетът не създава условия за спокойна работа на безпристрастния и независим съд. Тя подкрепи изказванията на Караджов и Петров.
Да, може би трябва да се направи анализ на инвестиционните намерения, но въпросът за инвестициите е важен и не можем с лека ръка така да ги прехвърляме от година в година, защото това няма да реши проблемите на съдебната власт, каза Бранимир Балачев от ГЕРБ-СДС по отношение на капиталовите разходи. По думите му 80% от местата, в които се раздава правосъдие, са негодни за това, трябва да се направи актуализация и за важните обекти да има средства.
Бойко Рашков от „Продължаваме промяната – Демократична България“ отбеляза, че „не става дума само да се дават пари от държавния бюджет, а да се получи нещо за обществото“. Надежда Йорданова отчете като положително, че с проекта на бюджет на правителството в частта за съдебната власт се покрива инфлацията, както и са осигурени средства за политиките, които са били облечени в законодателни решения и сега ще бъдат финансово обезпечени – реформата в областта на медиацията и правната помощ. „Не мога да не споделя тревогата си, че за поредна година от страна на съдебната власт не виждаме сериозно желание за реформи“, каза тя и отбеляза, че България е от страните, които отделят най-високия процент от брутния вътрешен продукт за съдебна власт. За обектите, които трябва да се строят и ремонтират, Йорданова отбеляза възможността да бъдат отпускани средства от бюджета през годината, ако е небходимо.
