Петър Кичашки, пред в. „Галерия“
Светът изглежда обзет от една повсеместна лудост. На където и да се обърнеш, все лудост, лудост, лудост. Нездрави амбиции, гарнирани с липса на трезва преценка, подправени с агресия, сготвени с неприязън, сервирани с омраза. Буламачът изглежда, мирише и има вкус на гнилоч. Но това е ястието, което целият свят изглежда фокусиран да консумира в последните години.
От ковид истерията, през войната в Украйна и войната в Близкия изток, че даже чак до напреженията между Китай и Тайван, Северна и Южна Корея и надвисналата над всички ни световна икономическа криза, която даже май не си даваме сметка, че върлува по света. Няма едно с едно политическо действие на голямата сцена, което да бъде определено с понятието „здрав разум“.
Всичко кристализира първо с ковид кризата. Предвестникът на тази история има по-дълбок корен, разбира се, но ковид изкара цялата ситуация на повърхността. Първоначално имаше разумен страх и желание на държавите да запазят общностите си непокътнати. Буквално няколко месеца по-късно вече беше ясно, че вирусът ще мине навсякъде и че единственото, което може да се направи, е да се следва заветът на Дъглас Адамс от неговия „Пътеводител на галактическия стопаджия“ – „БЕЗ ПАНИКА“. Уви, паниката беше необходима за редица дребни политически сметчици. Например, ако я нямаше паниката, нямаше да има как да се „натисне“ за масово гласуване по пощата в Щатите и имаше голяма вероятност Тръмп да изкара втори мандат. Което щеше да развали сметките на дълбоката държава и те нямаше как да го позволят. Отделно чрез ковид паниката стана възможно ваксини да бъдат пуснати в рекордно кратки срокове и държавите да ги изкупят, превръщайки фармацевтичната индустрия в най-печелившия бранш на планетата.
Веднага след ковид дойде войната в Украйна. Ама буквално веднага. Не бяха минали и няколко седмици, в които спряхме да носим маски, за да прати Путин танковете в суверенна Украйна. Причините също са много, но основните фактори бяха два – Русия реши, че ще мине през Украйна за три дни и отделно реши, че като го няма Тръмп в Белия дом, тогава ще е още по-лесно, защото САЩ няма да се намесят. Да, ама не, както казваше Петко Бочаров, лека му пръст. Нито Украйна се сгъна, нито САЩ отстъпи, нито ЕС си бъркаше в пъпа, както иначе обикновено прави. Това изправи Русия пред стена в Украйна и руските войници се сблъскаха челни с парния влак. В резултат на това днес, година и половина след началото на руската агресия, окупаторът е натикан в ъгъла, а международния авторитет на Русия днес е сравним с този на „големите“ й съюзници Еритрея и Северна Корея.
И тъкмо взехме да свикваме със сводките за войната в Украйна и бам! „Хамас“ връхлетя над Израел, уби над 1400 души, отвлече над 200 човека и се окопа в тунелите си да търси световно съчувствие. Израел допусна грешката да подцени омразата на подкрепените от Иран организации и сега е решен да ги измете от лицето на земята. Поради някаква причина обаче светът вместо да застане с демократичен Израел, масово заема страната на джихадистите. Протести из цяла Европа и Америка ясно онагледиха колко „добра“ работа е свършила интеграционната ни политика. Тоест никаква. Защото една видима част от арабите в Западния свят черпят смело от неговите позитиви, докато обаче си остават неразривно свързани с атавистичните привички на света, от който са избягали. В резултат на това виждаме хора например в Бруклин да протестират срещу окупацията на Израел над Газа. Без да си дават сметка обаче, че терористите на „Хамас“ провокираха и търсеха влошаване на положението на цивилното население, за да получат именно тази западна подкрепа. Докато се крият в тунели и използват жени и деца за живи щитове, в западния свят има бунтове в тяхна подкрепа. Оруел би се изчервил в момински свян.
Няма да се изненадам особено, ако в идните месеци видим опит за ескалация на напрежението между Китай и Тайван и между Северна Корея и Южна Корея. Ако такъв конфликт тръгне и в Далечния изток, тогава ще можем да констатираме с нежелание, че фактически се намираме в Трета световна война. Тя ще бъде в следните лагери – от една страна са тоталитарните идеологии на Русия, Иран и нейните проксита „Хамас“ и Хизбула, Северна Корея и Китай. От другата страна ще е свободният свят на Украйна, Израел, Тайван, Южна Корея и техните съюзници от Европа и Америка. Военен конфликт на толкова много места с такава ясна разделителна линия между участниците в него, е дефиницията за световна война.
Да не забравяме, че към надвисналата опасност за Трета световна война можем да добавим фактическата световна икономическа криза, в която сме от близо година. Още преди месеци предупредих от страниците на в. „Галерия“, че кризата е вече тук. И стоя зад тази си оценка. От година наблюдаваме забавяне на китайската икономика и рецесия в европейската икономика. Германия е в рецесия от вече точно 12 месеца. Моторът на икономиката на Стария континент намалява свойте обороти вече цяла година и това остава необсъдено, защото просто имаме по-големи проблеми. Икономиката на САЩ е добре, дори дава знаци за прегряване, но това води до вдигане на централния лихвен процент, което изпраща турбуленции из цялата банкова система на планетата. И това на фона на всичко гореописано.
Разбира се, изход има. Не всичко е мрачно. Тази полуапокалиптична картина, която описвам, е само един от възможните сценарии.
Има и други. Например, възможно е здравия разум да се върне в голямата политика. При това положение конфликтът в Близкия изток ще се замрази, връщайки се в своето латентно състояние, в което го гледаме в последния над половин век. Руснаците ще се повъртят още малко в Украйна и в един момент, дали под вътрешен или външен натиск, но ще се приберат с подвита опашка на собствената си територия. Северна Корея и Китай може да бъдат сдържани с твърда дипломация. Всичко това е възможно. Но е необходим здрав разум. Необходима е трезва преценка на реалностите. Необходимо е играчите да си дадат сметка, че от подпалване на чергата няма интерес абсолютно никой.
Един от белезите за връщането на здравия разум би било едно добро представяне на умерените и консервативни сили в световната политика. Най-вече, ако Тръмп успее да се върне в Белия дом догодина. Но и ако Трюдо изгуби в Канада, ако Великобритания, Франция и Германия намерят своя умерен и консервативен отговор на нарастващата лудост. Изход има. Ще поживеем и ще видим какво ще се случи. Но за целта трябва и ние да дадем своята лепта към нормализирането на ситуацията. Това минава само през гласуване и подкрепа за умерени, спокойни и уравновесени хора, които разполагат със здрав разум. Всички резки движения и истерични заклинания са път към ада.
