Петър Кичашки, пред в. „Галерия“
Много хора се упражняват върху икономическата тема. Всеки, неминуемо, гледа на голямата икономическа картина през собствената си оптика. Ако човек има симпатии към Москва, случващото се в руската икономика, доколкото такава има въобще, им се струва чудесно. Привържениците на Китай пък не спират да говорят за „китайското икономическо чудо“ и как „поднебесната“ вече била по-голяма и важна икономически от САЩ.
Европоцентриците пък не могат да спрат да хвалят „немската машина“, която била не мотор, ами направо генератор на глобален икономически растеж. Разбира се, с оглед на обективизма, и тези като мен, които имат симпатии към Америка, също сме склонни да идеализираме ситуацията в Щатите. Затова, понеже все пак световната икономика е важна тема и изисква сериозно отношение, нека се опитаме, доколкото ни позволяват възможностите, да поставим тези четири икономики на анализ.
Според руските опорни хора, както и според фенската маса на Кремъл в социалните мрежи, руската икономика всъщност е доста стабилна. Твърдят даже, че санкциите нямали ефект и Русия се държала на световната икономическа сцена. Това, от моята камбанария, е пожелателно мислене, което не намира почва в обективната действителност. Първо, важно е да се отбележи, че въпреки огромните си природни ресурси, руският имперски проект не съумява да генерира благосъстояние за гражданите си. Руснаците днес са по-бедни от българите днес. При все че у нас няма нито залежи на кой знае какво, нито индустриално наследство, което иначе е в изобилие в Русия. Второ, в момента руската рубла струва около 1 цент, тоест грубо към 2 стотинки. Азбучна истина е, че курсът на една валута в съпоставка с всички останали, е оценката на пазарите за силата на въпросната икономика. В случая оценката е еднозначна – слаб 2.
Разбирането, че видите ли при ниска рубла това било в интерес на експортната икономика щеше да е напълно вярно, ако Русия все още експортираще нещо съществено. Което не е случаят. Спокойно бихме могли да кажем, че руската икономика фактически не може да бъде открита на глобалната търговска карта.
Китай, според мнозина, е обречен на успех. Сочат се данни за население, за ръста на икономиката, за военна и политическа мощ. Всичко хубаво, но се пропускат няколко важни въпроса. Първо, китайската икономика е силноцентрализирана и зависима от прищевките на политическата класа. Това прави икономиката на страната нестабилна, защото нейния ръст или упадък не е функция на естествени икономически процеси, а на „решение на ръководството“. Ето, например, в момента Китай води враждебна политика спрямо чуждестранните инвеститори. Все по-чести са случаите на западни мениджъри, които пътуват до Китай по работа, но по време на престоя си там получават забрана да напуснат страната и се оказват затворници. В резултат на това ударно са намалели пътуванията на такъв тип ръководен персонал до Китай. Това е класическа форма на политическо вмешателство, което има унищожителни последици за икономическия организъм на страната. Ако мениджърите ти не могат да пътуват свободно до местата, в които се произвеждат стоките ти, тогава колко време ще ти трябва, за да преместиш това си производство някъде, където политическият климат не е толкова токсичен.
Второ, заради фактическия държавен контрол върху икономиката, се оказа, че от година насам целият строителен сектор на Китай е във фалит. С цел всяка година БВП на Китай да изглежда по-голям и по-голям, страната напомпа най-големия имотен балон в историята на човечеството. Според някои в момента в Китай има толкова празни домове, че могат да приютят населението на страната още веднъж. Всичко това създава икономически подем „на хартия“, но на практика води до разруха. Няма икономика, която да може да преживее такъв балон. Не е възможно просто. Това, съчетано с неразумната политика на Пекин, прави Китай все по-лошо място за инвестиране. Като добавим и опита за геополитическа експанзия чрез т.нар. „Нов път на коприната“, ще видим, че всъщност проблемите пред Китай са повече, отколкото който и да е човек или организация би могъл да реши.
Европа също изглежда силна икономически, ако човек избягва да се вглежда в детайлите. Старият континент генерира в момента два фундаментални проблема, които имат заряда да унищожат целия европейски икономически проект.
Първият проблем е имотната криза. Макар и не с магнитуда на китайския проблем в сферата, но все пак не може да се подмине как фактически европейския строителен сектор е на прага на фалит. И вече започнаха да падат глави в сектора. Немската Gerch Group, която управлява над 4 милиарда евро в строителни обекти, стартира процедура по несъстоятелност. Други скоро ще последват нейния път. Фактически икономиката на Германия е в рецесия от вече една година. Първата жертва на такава рецесия е строителният сектор, който се оказа неразумно раздут в последните години. Вторият проблем пред Европа е налудничавата зелена политика, която заплашва да унищожи енергийния сектор на континента. Въпреки че ВЕИ-тата доказаха своята неефективност, продължава затварянето на въглищни и атомни централи. Това води до усещането, че за да удовлетвори група невчесани еколози, Европа е готова да се самоубие. Ако този политически инфантилизъм, водещ до груб икономически интервенционализъм не бъде спрян скоро е възможно да Европа да затъне в невиждана криза.
И сега, нека обърнем поглед отвъд океана и да видим американската ситуация. Проблемите там са много, както във всяка развита страна, но има и сериозни плюсове, които не се виждат другаде. От една страна Америка има проблем с инфлацията. Огромни държавни пари продължават да се хвърлят в икономиката на страната, което прави овладяването на инфлацията много мъчна задача. Федералният резерв ударно вдигна лихвите, но дори и това не води до желания бърз резултат. Позитивът от тази политика е свързан с изчистването на банковата система от гнили ябълки, които фалираха, заради неразумната си икономическа политика. Негативът е, че това води до масово обедняване на най-големия потребителски пазар в света. Същевременно обаче има нещо, което няма да чуете по телевизора. За последната година – от август 2022 до август 2023 – инвестициите във фабрики и производствени мощности в САЩ са на стойност 198 милиарда долара, което е с 66 процента по-високо от същия период година по-рано. Това е фактически най-голямата сума инвестирана в производствени мощности от 1950 година насам, откакто се води такава статистика. Това означава, че Америка връща масово своите производства в страната, както и означава, че се разгръщат изцяло нови такива. Хиляди и хиляди работни места ще бъдат открити в цялата страна.
Докато светът закрива работни места, Америка открива. Докато светът затъва в рецесия, Америка инвестира в бъдещето си. Това е обективната картина и тя позволява да направим един прост извод. САЩ, като най-голямата икономика в човешката история, има пълния потенциал да извади света от кризата, в която се намира. Както го е правила многократно досега.
