Обичаната певица Ева Найденова от „Тоника“: Гого е любовта на живота ми, а аз бях неговата

Интервю на Александър БОТЙОВ, за в. „Галерия“

 Геновева Кирилова Найденова, популярна като Ева, е обичана българска поп певица, част от легендарните формации „Тоника“, „Домино“, „Фамилия Тоника“, „Тоника Домини“. Родена е на 12 октомври 1952 г. в Айтос. Завършва Естрадния отдел на Българската държавна консерватория. Започва музикалната си кариера през 1969 г., когато става част от естрадния оркестър към Културния дом на транспорта с ръководител Стефан Диомов. Там среща съпруга си Георги Найденов – Гого, от когото има син Димитър. През 1971 г. Гого и Ева, заедно с Анастасия Бинчева – Сия и Хари Шерикян създават вокалния квартет „Тоника“.  Освен на сцената Ева се изявява и в телевизиони формати като „Вип Брадър“ и „Черешката на тортата“.

• Какво ви тежи най-много като творец?
• На сцената е едно, а когато слезеш от нея осъзнаваш, че животът е различен. Когато проектите на един творец не вървят, те оказват негативно вляние и върху житейския му път. Ако дадена цел не бъде постигната и в творчески план имаш провали, нещата никъде не се получават. Творецът трябва да е уверен и спокоен, но не и да се прекалява с това спокойствие, защото това го прави твърде лежерен, което не е на добре. Независимо от факта, че творците не сме политизирани, ние живеем като останалите в тази среда, пълна с политика. Много ми тежи да гледам, как вече няколко поколения деца са изгубени и объркани заради лошата образователна система.
• Отблагодарява ли се подобаващо България на своите таланти?
• В никакъв случай. Културата винаги е някъде долу в така наречения бюджет на държавата. Ниско долу лежат културата и образованието, а трябва с това да се започва, защото един народ, който не е културен и образован, няма как да върви напред. Повечето дори не познават историята ни.

Много е продажна цялата работа дори историята ни е сменена, героите се уважават, когато е празник, иначе се „кичат“ със портретите на Ботев и Левски, но това е само една парлама. Не се изпълняват заветите на хората дали живота си за свободата.

• Каква е вашата равносметка за живота и творчеството ви, тежи ли славата?

.- Дотук си мисля, че има нещо сбъркано, защото се чудя, след така наречената „цъфнала“ демокрация, която така и не процъфтя у нас, къде се кри простакът толкова години, това опростачване на цялата наша нация, в тази вековна и свята земя? Изведнъж тази простащина се появи – някъде я снесоха ли, какво стана, не можах да разбера. Относно славата, това е моментно чувство. Човек е отговорен за това, което прави и твори, защото той дава пример. Малко или много хора те следват, оставяш белег от постигнатото, твоята следа. Цялата материализация и бездуховност много ми тежат, въпреки че съм и оптимист и песимист, все пак оптимизмът ми побеждава. Доста са отчайващи нещата, но има проблясъци. Може би не трябва да търсим само в миналото, с него трябва да се гордеем, с моментите, които са за гордост, но трябва да гледаме напред. Българите са силни индивидуалисти и в много случаи не желаят да работят колективно, гледат своите си интереси и да надхитрят останалите. Има една пословица, която гласи „Господи, помогни на кадърния – некадърникът сам ще се оправи“.

• Кои са най-големите ви постижения?
• Аз не мога да кажа по простата причина, че много трудно преценявам нещата. За успехите ми, могат да кажат хората. Не обичам да говоря за това и какво точно съм успяла да постигна. Имам постижения, но не самата аз, тъй като винаги съм била в колектив и мисля, че с колегите сме постигнали много, но това времето ще го покаже. Не сядам да мисля, с какво точно сме успели, разбира се, има песни, които се слушат вече почти петдесет години и са актуални и днес. Смятам, че трябва да минат поне сто години от едно творчество за да се каже, колко е добро. Не съм от тези хора, които обичат да говорят за успехите си, аз самата не мога да ги съзра.
• Каква сте на сцената и каква в живота?
• Когато съм на сцената, съм една, а в живота съм коренно различна. На сцената просто не съм аз. Петнадесет минути, след като съм слязла от нея, не разбирам какво точно се е случило. Това тотално раздаване, което публиката приема и ти отвръща с него, тази така наречена любов към музиката, песента, това омайва. Не мога точно да го опиша, то се усеща. В нашия свят първо се е появило словото. Ние оставяме своите послания в текстовете на песните, благодарение на словото. Мелодията и аранжимента са компоненти, но текстът е най-важен. Интересен факт – мразя да употребявам думата „естрада“. Естрада означава подиум, но понеже руснаците казват „естрада“ и ние да не останем по-назад (смее се). България е болна от дископатия, ту сме наведени на запад, ту на изток. Не мога да разбера, можем ли да ходим изправени и да следваме нашите си интереси? Няма нищо лошо в това да харесваш и уважаваш другите народи, но има граница. Някой да ни върти шайбата и ние да навеждаме глави, това е против волята и националните интереси на България.
• Какво ви даде „Тоника“ и на какво ви научи през годините?
• „Тоника“ ми даде страшно много в живота. Колективната работа е нещо, на което се научих, тъй като аз не съм човек, който може да работи самостоятелно. Бях на шестнадесет години, когато станах част от групата. Свикнала съм от малка на този колективизъм. Много дълго време бяхме извън България.

Работихме като гастарбайтери което си е съвсем нормално (смее се). Навън се научихме на много неща, желязна дисциплина и уважение към другите. У нас това липсва. Хората са се зарили в проблеми, а тези които искат да постигнат нещо, биват спъвани.

• За какво мечтаехте като ученичка и предвкусвахте ли славата?
• Никога не съм си мислила, че ще бъда известна. В основата на всичко беше желанието ми за пеене и любовта към музиката. За мен тя е всичко и си мисля, че с музиката много неща могат да се променят. Мечтаех да пея и да се занимавам с музика. Със силна поезия, хубава музика и добре написани книги, нещата ще се променят към по-добро. Силно се надявам, че за идните поколения ситуацията ще се оправи.
• Синът ви Димитър с какво се занимава, помага ли ви, какво е значението на децата за вас?
• Димитър завърши българска филология и журналистика, но отказа да се занимава с това. След като Гого почина, замина за Англия и близо десет години работи там. Сега си е в България и прави огромен ремонт вкъщи и работи. Той не може да се присади някъде в чужбина, обича да си е тук, където са корените му. Внучката ми Ева догодина ще е абитуриентка, учи в английската гимназия, а втория й език е китайски. Много будно и интелигентно дете. Като малка почти не си играеше с децата, винаги беше при възрастните и си говореше с тях. Иска да оправи държавата като стане прокурор, въпреки че не знам дали ще успее да се справи с тази сложна задача и дали се е ориентирала правилно. Децата искат да живеят в по-добър свят, а много често крилата им се подрязват. Трябва да се работи с тях, с изключително много внимание и любов.
• За какво си мечтаете, какво искате за вас и за поколенията напред?
• Искам да живеем в една нормална държава, в която да има истинска и работеща съдебна система. Желая в Народното събрание да влизат интелигнетни и грамотни хора, а не простаци. Не ми се гледат измислените шоу програми, които просто доставят удоволствие. Искам да има училище за професионални политици, да бъдат добре обучени, дисциплинирани. Да знаят как се говори правилно. България е държавата, която е дала толкова много на света. Ние трябва да сме горди с нашата култура, славна история и азбуката, която сме дали на славянските народи. Дори това не можем да защитим. Едва защитихме киселото си мляко.
• Имало ли е големи скандали и разногласия в „Тоника“ ?
• През дългите години в групата имаше неразбории и неразбирания. Никога не е имало скандали в „Тоника“. Всеки си мисли, че той е най-прав. Когато не сядат да си говорят хората и да стигнат до решение, се пораждат проблеми. Аз мисля, че всяко нещо може да се реши по дипломатичен път. Човек първо тряба да се научи да казва „извинявай” и да прощава. Разберем ли грешките си, осмислим ли прошката, тогава е по-лесно. Относно жълтите новини, имам една примерна ситуация. Преди година, братовчедка ми беше с мен у нас, мама беше още жива. Братовчедка ми се прибира и вижда мъжа си много уплашен. Оказва се, че някаква нейна съседка говори как аз съм починала, а майка ми е на деветдесет години. Аз си седя вкъщи с мама, а това цялото идва от новина във вестник. Синът ми беше в Англия тогава, аз веднага му звъннах, защото лошите новини се разпространяват със страшна сила. Тази кафяво-жълта работа, за мижави пари, се храни с нещастието на хората. Те не мислят, че каквото направят, такова ще им се върне. Често се чудя, това журналисти ли са или случайно попаднали хора в сферата?
• Откъде идва проблемът с фалшивите новини? Беше писано, че взимате 200 лева пенсия?
• От нехайство и незнание. Ето и поредният пример. Не, не взимам 200 лева пенсия. Както споменах и ситуацията с моята фалишва смърт. Ако аз съм толкова интересна и популярна, и някой е написал, че взимам мизерна пенсия от 200 лева, защо никой не се свърза с мен, да провери дали е вярно. Хората, които отговарят за пенсиите, да ми се обадят и да ме попитат, истина ли е? Никой не ми е звънял. Това е разковничето, че няма кой да контролира цялото това нещо. Всичко, което се пише, неотговарящо на истината, пада върху лицето на правителството. Държавата не се интересува.

Много рядко давам интервюта и сегашното е изключение. Звънят ми, аз ги разкарвам по всякакъв начин. Като останат без пари и материали и започват да търсят кого да хванат. Аз им казвам, че има млади изпълнители, мен и кучетата ме знаят. Явно е, че интересът към мен не спада. Имаме страшно много пословици, които са актуални за всичко, което се случва у нас. Ако законите ни се нагласят по тях, ще живеем много по-добре.

• Какво е за вас любовта?
• Любовта е навсякъде. Тя е дори във въздуха, който дишаме. Любовта е, когато погледнеш слънцето, когато видиш наследника си и неговото дете. Любовта е всичко на този свят. Без нея, без музика, стихове, силни послания, няма смисъл. Не трябва да обичаме себе си прекалено много. Човек трябва да се обича, но е по-важно да обича хората около себе си. Ако е така при всички, нещата ще се променят.
• Как се запознахте със съпруга си Гого Найденов?
• Любовта на живота ми е Гого, както аз бях неговата, но не само бях, аз и сега съм, защото моят мъж не е мъртъв. Никой от покойниците не е мъртъв. Това, че ние не ги виждаме, защото нямаме очи за това, не означава, че те не са сред нас. Погледа ни е замъглен от материалното. Всичко, което виждаме всъщност е една матрица. Запознахме се в „Тоника“.

Стефан Диомов го доведе и ме запозна с него след един фестивал на популярната песен в Габрово. Беше есенен ден, 23 септември 1971-ва. Вечерта на въпросния 23 септември, Гого ме целуна. От тази целувка се зароди любовта ни и започнаха нашите многобройни пътувания и гостувания. Неусетно минаха две години, когато се сгодихме. В края на същата 1973-та, на 18 ноември се оженихме. На следващата година се роди синът ни Димитър. Гого беше трети курс, а аз първи в Консерваторията. Наложи се да прекъсна следването си, защото забременях. Имах тежка бременност, но се роди прекрасният ни син Димитър.

• Какво ви предстои в творчески план?
• Предстои ми концерт, заедно с „Тоника СВ“ в Добрич, а след това в Русе. Спомням си, че жълтата преса, която през годините за мен стана кафява и е годна само за подпалки за камината, беше писала, че съм отишла в „Тоника СВ“ и съм сътворила грандиозен скандал. Твърдеше се, че съм прогонила Тео (Теодор Шишманов). В тези измислици няма дори капка истина. Ние сме в приятелски отношения с групата и пеем заедно. Тогава си говорих с Драго (Драгомир Димитров) по телефона и много се смяхме, защото той се чудеше кога точно съм правила скандал, и се майтапихме с жълтите издания. През зимата със Стефан Диомов ще имаме Коледен концерт. В края на краищата, аз съм свободен артист и мога да работя, където си избера, от време на време работя и с Тони Димитрова. Така оползотворявам времето си и си помагам финансово, защото пенсията ми не е от високите.
• Какъв е казусът с ниските пенсии на творците у нас?
• На всичките ми колеги, както и на мен, документацията за трудовия ни стаж беше унищожена от мутрите. Отвсякъде, откъдето се сетите – от Концертна дирекция, Импресарска дирекция, „Интерхотели“, „Балкантурист“. Всички документи бяха приватизирани и „обслужени“. Благодарение на дългите години работа в чужбина, като се върнахме тук започнахме да се осигуряваме. Както ощетиха нашите родители с пенсионния фонд, така ощетиха и нас творците. Истината е, че в България не се грижат за талантите и на повечето от нас пенсиите са обидно ниски.
• Вие определяте ли се като щастлив човек?
• Ако човек не е щастлив, то няма смисъл да съществува. Щастието идва от това, което човек сам си направи. Няма някой с вълшебна пръчица да ти спуска отгоре щастие, всичко зависи от теб самия. „Каквото посееш, такова ще пожънеш“. Ето, че поговорките наистина са много важни и олицетворяват случващото се. Няма как да получаваме добро, без да правим добро. Но доброто не е разменна монета. Не трябва да правим добрини, само защото искаме възвращаемост. Още една мъдрост, „Направи добро и го хвърли в морето“.

Иска ми се, всеки един от нас да направи добро и да забрави за него. Щастието за мен е в основата на всекидневното съществуване на всеки човек. Какво по-голямо щастие от това да погледнеш детето си, както и неговото дете, всички да сте здрави и да бъдете заедно. Трябва да мислим повече за хубави неща, защото мисълта е най-силното оръжие на света. Щастлива съм, но човек не може да бъде винаги весел, в противен случай, няма да различава доброто от лошото.

• Миналата година имахте 70-годишен юбилей, търсите ли повече спокойствие?
• Ако човек е много спокоен, то значи е умрял (смее се). Защо е нужно да сме толкова спокойни? Трябва да врим и кипим отвътре и да предизвикваме себе си, всеки божи ден да имаме енергия и да гоним целите си. За мен спокойствието не е нормално състояние. Естествено е да си спокоен, че близките ти са здрави, имат покрив над главите си и храна на масата, но човек трябва да е винаги буден и да се бори срещу несправедливостта във всичките й измерения.