Мика ЗАЙКОВА, пред в. „Галерия“
Продължавам да твърдя, че в приетия бюджет за 2023 г. записаните приходи не са гарантирани. Вече не може да се вземат пари от държавните дружества или да се чакат големи данъчни постъпления, каквито се случиха през юни и юли.
Относно стабилността на приходите в бюджета на България трябва да се види първо какво е съотношението между идващите пари от корпоративните данъци и от облагането на доходите на физическите лица, и то не е в полза на приходите от бизнеса. Никога не би трябвало предприемачите да внасят в хазната по-малко данъци, отколкото физическите лица. У нас основният източни на пълненето на бюджета са косвените данъци, основно ДДС, и там нещата никак не са добре. За полугодието приходите от него са със 125 млн. лв. спрямо същият период на 2022 г. Едната причина за спада сега е по-ниската инфлация.
Една от причините се крие в намаляването на износа ни в ЕС, защото там е главният пазар за нашите стоки и услуги. Целият ни експорт се е свил три пъти. Освен това Европа и светът влизат в рецесия, което крие риск ръстът на българския БВП да е най-много 1% за 2023 г. Намаляването на приходите се дължи и на факта, че правителството не посмя да върне акцизите и ДДС на нормалните им нива отпреди пандемията. Останаха и някои от облекченията от времето на пандемията, но тя отмина. Не са засегнати и субсидиите за бизнеса за скъпата енергия, въпреки поевтиняването. Продължаваме да раздаваме милиони, на когото трябва и не трябва.
Искам да припомня, че по-голямата част от предвидените разходи в бюджета трябва да бъдат направени, защото те касаят пенсии и доходи на работещите. Те обаче ще дойдат за сметка на капиталовите разходи.
Все пак за 2023 г. най-вероятно ще успеем да се поберем в лимита от 3% дефицит. Интересното е, че в тригодишната фискална прогноза е записано за 2024 г. се планира дефицит от 3,9 на сто, а за 2025-та – 3,6%. Премиерът Денков обаче заговори за 3 на сто за целия този период.
В крайна сметка, независимо от обявената управленска програма на кабинета, в тазгодишния бюджет не са предвидени реформи и той е само една проста аритметична сметка. От 146-те страници на въпросната програма едва в 4-5 става дума за нещо като реформи или политика.
Първият от петте основни приоритета на управленската програма предвижда приемането ни в Шенген, но както е тръгнало няма да бъде изпълнен, защото Австрия и Нидерландия продължават да са против нашето влизане. За втория приоритет – приемането ни в еврозоната, освен дефицитът от 3% на бюджета, много по-важно и нивото на инфлацията. Поскъпването на живота обаче от само себе си няма да спре, а трябват конкретни политики. Дори и БНБ обаче изостава с мерките и тегленето на кредити продължава да е високо, което не спомага за успокояване на инфлацията.
В търговията на храните само с един сайт на средните цени трудно ще се овладее поскъпването. Парадоксът е, че у нас има големи разлики между цените на едро и тези на дребно. Красноречив пример е млякото, което в големите вериги се продава на крайния потребител с около 3 лв. надценка за литър. Подобни неща създават изключително напрежение в потреблението, което непрекъснато се свива. Понижението му ще повлияе и на приходите от ДДС в хазната.
По приоритета, свързан с Плана за възстановяване има риск да изгубим парите, които ЕС ни отпуска за плавно затваряне до 2038 г. на замърсяващите тецове и намиране алтернативна заетост на хората, които работят там. Засега обаче нямаме конкретни проекти, а кабинетът лансира само идеи по тях. До края на годината обаче е срокът да представим работните проекти със съответните детайли, касаещи алтернативите за развитие на трите области у нас, където има големи топлоцентрали – Кюстендил, Перник и Стара Загора. Общините в тези райони обаче не знаят какво е записано в проектните намерения на правителството за т. нар. зелен преход, който ще се осъществява там. Не успеем ли с представянето на готовите проекти в Брюксел, нищо чудно, нито стотинка от предвидените 800 млн. евро да не ни бъде отпусната, а въпросната сума е заложена в бюджета за тази година.
Друг приоритет касае управлението на регионите и цели увеличаване на прозрачността и неговата ефективност. Забравя се обаче, че основно се развиват едва няколко града и районите около тях – София, Пловдив, Бургас и Варна. Южна България е по-добре развита от Северна.
Създаването на условия за подем и в другите части на страната зависи от привличането на повече инвестиции, а такива няма. Дори парите, които ни се отпускат безвъзмездно от ЕС по линия на първата европрограма за развитие на регионите ние още не сме ги усвоили, защото не сме я приключили, а втората от новия програмен период не сме я започнали. Причината е, че повечето общини от години нямат нито средства, нито кадри за изработване на проектите за кандидатстване. Да не забравяме, че и по Плана за възстановяване е предвидено да се отпускат пари за развитието на малките населени места.
Във въпросната управленска програма на правителството много малко внимание е обърнато и на пенсиите. То е в частта „Финанси“, където са му отделени само два реда. На единия пише, че ще се търси начин за вдигане на максималния осигурителен доход. Установяването на таван за него е грешно, защото реже не само от бъдещите пенсии на хората с високи доходи, но и намалява приходите в пенсионно-осигурителната система. В същото време поне половината от парите за пенсии на държавния фонд НОИ идват не от вноски на работещите, а от хазната, т. е. от данъците на всички нас. В тази връзка е време за основен анализ на пенсионно-осигурителната система и нейното бързо и адекватно подобряване. Второто редче, касаещо тази сфера се намира в раздел „Работна заплата и социални дейности“ и там е записано най-общо, че трябва да се подобри пенсионната система.
Каква е тази управленска програма, в която има само твърдения? Например в раздела за образованието се говори за работни заплати на учители и откриване на детски градини, но нищо не се споменава за качеството му и за критерии за повишаването му. Да не забравяме, че формирането на националната ценностна система тръгва именно от училището. За това и няма какво да се чудим, че част от завършилите абитуриенти са полуграмотни. Причината е в непрекъснатите промени в законодателството ни, повечето, от които се оказват грешни.
В управленската програма на правителството има много малко набелязани конкретни цели и критерии. Не се предвиждат никакви бюджетни политики или реформи. В същото време през следващата година управляващите възнамеряват да направят промени почти във всички закони, действащи сега в България. Направят ли го както го сториха, на бърза ръка, в Наказателния кодекс и в Закона за домашното насилие, ефектът ще е нулев.
Може би, от общо 22 раздела единствено този за отбраната е написан смислено. Причината е, че от НАТО ни задължиха да помислим по точно определени неща. Иначе състоянието на армията ни си остава плачевно и все по-малко млади хора искат да работят там.
