Иван ГАРЕЛОВ, пред в. „Галерия“
Това шоу няма да е скучно, както може би мнозина очакват, без да са забелязали, че около тях вече се случват някакви инциденти, случки, разправии, свързани с местните избори през есента.
В това шоу най-малко ще се говори за тротоари, канализации и селски пътища. На избирателите ще бъдат предложени други залъгалки, за да бъдат привлечени до урните. Ако друго не достига, на карта ще бъде поставена съдбата на света дори, и от нас ще зависи накъде ще поеме.
В това шоу кандидатите за местната власт ще бъдат просто статисти, пионки, които ще се местят според много по-големи интереси.
В това шоу ще се решава въпросът за властта:
– съдбата на кабинета (да не забравяме, че точно след изборите трябва да се направи прочутата рокада в правителството);
– определяне на реалното влияние на политическите сили;
– стабилизиране на партийната система;
– евроатлантическата ориентация.
Сценаристите в това шоу не са „класиците“ в лекия жанр от „Биг Брадър“ и „Ергенът“, не са Иван и Андрей, възпели фермерския труд като средство за патриотично възпитание, не са братята Халваджиян с най-забавното шоу, не е Цитиридис, Слави Трифонов дори не е.-
Не са преквалифицирали се като пиарки бивши журналистки, не са Кънчовците, не е Найо Тицин дори…
Главните сценаристи са в едно…посолство, което никой не назовава.
Координационен щаб: Т.нар. Сарай, където не се стига с лодка, а с Мерцедес. Откъде идва това смесване на функциите на едни местни избори с други тежки проблеми, налегнали ни в средата на едно горещо лято? Защо трябва местните избори да решават подобни проблеми, които обикновено се решават на парламентарни избори-редовни или извънредни.
На първо място-защото никой не иска извънредни избори като тези, през които преминахме през последните две години.
Второ, защото всички партии –и управляващи, и опозиция, рискуват по-малко да понесат някои изненадващи фатални за тях загуби, отколкото на местните.
И трето-просто защото местните избори така или иначе ще ги има, защо да не си решим всички проблеми.
В коментара си в миналия брой на вестника поставих въпроса какво толкова се случи у нас, че се разлюляхме и като че ли се разколебахме в посоката, в която уверено вървяхме? Отговорих си направо – това е войната на Русия срещу Украйна, която радикализира политическия живот у нас.
Разместиха се обществени пластове появиха се много хора, които решиха да използват обстановката, за да се наместят на удобни за тях места, като се обявят за носители на „правилната линия „.И се започна…Всяко по-различно поведение, всяка фраза, поза, физиономия, се сочи и разобличава политически.
И какво се постигна? Заради тези нови „партийни секретари “и доносници българският народ вече не е толкова уверен, че мястото ни в НАТО и ЕС е неоспоримо.
В рамките на тази раздухвана кампания срещу мислещите „различно „ се включва и безсмислената и според мен водена „на инат „ война срещу президента Радев. Готови са да разбият основите на политическия ни живот, да подчинят на личните си амбиции дневния ред на цялото ни общество,само и само да наложат своята воля за надмощие.
Оказва се, че в коментара си малко съм стеснил рамките на мотивите за тази война. Помогна ми коментарът на уважавания политолог Димитър Ганев от агенция „Тренд“, който смята, че позициите на президента Радев са легитимационният механизъм за сглобката между ПП-ДБ и ГЕРБ.
Ето част от неговия коментар: “Проблемът на Радев е, че започва да влиза с позициите си в лагера от другата страна на евроатлантизма, а и ПП-ДБ нарочно го вкарват в тази посока, защото им трябва нов враг, за да легитимират коалицията си с ГЕРБ. В другия лагер вече са БСП и „Възраждане“ (…) Радев иска да се позиционира като основен критик на тази власт, да печели политически дивиденти от това той да е истинската опозиция (…) Така че този конфликт ще продължи, той е изгоден в известен смисъл и за двете страни -и за правителството, най-вече за ПП-ДБ, и за Радев.“
Но да се върнем на шоуто и неговите пъстри и многообразни елементи.
По градове:
София. Голямо въображение трябва да има така наречената българска градска десница. Ако може някой да създаде по-объркана, абсурдна и неконкурентна ситуация с кандидатурите си за кмет на столицата, той трябва да е от друга планета. Излишно е и аз да ги описвам, те всеки ден се допълват с нови елементи и е дискутират широко от прогресивната журналистика. Толкова й се иска на прогресивната журналистика да помогне на своите попечители тато разплете сложния възел, но е безсилна и още повече го обърква. За Бойко Борисов като стар ловец не е трудно да изчака да се уморят от безкрайни обяснения и уверения и сега би могъл само с едно движение да вкара в играта фигура като Росен Желязков и да разпръсне кандидатите на надменната десница. Освен ако не реши и той да оригиналничи.
В лицето на Ваня Григорова БСП е намерила златна възможност да постигне удар, сравним само с този на изора на Радев за президент. Дори и срещу Ваня да се обединят всички десни и тя да не спечели,левицата ще е родила нов политик от голям мащаб, който тепърва ще играе важна роля в политическия живот. Стига и Нинова да не пренебрегне автентичната Ваня за сметка на човек от апарата на партията.
За Бургас авторитетният Димитър Николов изглежда се е отказал да се явява с инициативен комитет и се е върнал към гнездото на ГЕРБ.
А в Пловдив, майна, на сцената може да се появи и един истински артист като Манол Пейков. Само той може да разбърка картите на съперниците от партийния апарат. Дали в парламента ще съжаляват за неговата атрактивна фигура?
И все пак,като каква ще осъмне България в ранната утрин в края на октомври. Дали ще има нещо ново в управлението на общините, което ще дръпне страната напред, независимо от сблъсъците по върховете?
Струва ми се невъзможно това да се случи в страна като нашата. По-вероятно е да се изпълнят частично или напълно следните очаквания:
– Сглобката на кабинета ще се окаже здрава и ще позволи са се извърши нормална ротация. Само че в кабинета по-силно ще стане влиянието на ГЕРБ, която вероятно ще е пак първа на изборите. Това, разбира се, ще е за сметка на ПП-ДБ, чието влияние ще намалее
– Евроатлантизмът все повече ще се превръща в официална идеология на държавата. И като всяка официална идеология ще се радва на иронията на обикновените българи .
Все пак делението стари партии и партии на промяната ще мине назад. Както вероятно и самата промяна.
