На 100 години почина един от най-големите съвременни български интелектуалци Анжел Вагенщайн. Джеки, както всички го наричаха, оставя огромна следа не само в българската, но и в световната култура, а неговото творчество няма как да умре. На светлия празник Петровден изгасна един фар в тъмнината…
Сценарист, режисьор, писател, народен представител, бунтар с леви убеждения, партизанин, ръководител на бойна група, антифашист, цензуриран, изключван от партията, следен, подслушван… Но за миг не помисли да предаде лявата идея. Със сигурност той е блестящ пример за принципност, сила и вяра. И с един живот – цял век, през който надживява 3 революции, една смъртна присъда и сътворява 52 филма, 4 романа и 1000 страници „драскулки“, пише „Галерия“.
Анжел Вагенщайн е човек, с когото може да се гордее всяка една държава. Живял е в три епохи – в първата е активен участник в съпротивата, ръководител на бойна група, партизанин. Във втората е киносценарист, автор на филми, снимани в 8 страни, запазил независимостта си, поради което е уволняван и неглижиран. В третата епоха е бунтар, писател, общественик и човек, който не премълчава нищо. А животът му е наистина като на кино. Наричат го Джеки – като Джеки Куган – „Хлапето“ на великия Чарли Чаплин. Предвоенна София е пълна с киносалони. Любимото му е било „Глория палас“ на бул. „Мария Луиза”, където със свой приятел по цял ден се крият между седалките и гледат филмите по няколко пъти. Когато става 15-16-годишен, той започва да се включва в нелегалната дейност на РМС – Работническия младежки съюз, като и досега Ремсът си остава празникът на неговата младост. Така още съвсем млад той се включва в антифашистката борба и става член на т.нар. „бойни групи“ тогава. Става и ръководител на една такава бойна група, която се прочува с това, че опожарява огромен склад с десетки хиляди кожуси в сграда на днешния площад „Гарибалди“, предназначени за битката за Москва през зимата на 1941-42 година. Полицията не открива извършителите, а това са три момчета еврейчета и едно българско девойче Зора, което по-късно ще стане съпруга на Джеки.
При една тяхна акция в София другарят му Моис Калев е убит, а той е арестуван. Водят го в полицията лично при страшилището за комунистите „суперполицая“ Никола Гешев, с когото има два разпита. Така минал през ада на Гешевите инквизиции, осъден на смърт, но случайно оцелял, защото съветската армия се оказва по-бърза от българската съдебна бюрокрация. „Помагат“ му бомбардировките над София, три бомби падат над затвора и Джеки е преместен в Сливенския, където намира девойката Зора. Анжел Вагенщайн като активен антифашист е осъден на смърт, но случайно оцелял, защото съветската армия се оказва по-бърза от българската съдебна бюрокрация.
След войната изучава кинодраматургия в Московската филмова академия (ВГИК) и получава диплом №1 като първи чужденец, следвал и завършил Академията. Животът му изобилства от абсурди, но от филма става ясно, че не обича да го наричат „дисидент“. По време на комунистическия режим е определян като „неблагонадеждния евреин“ и няколко пъти е изключван от партията. От него активно са се интересували органите на Държавна сигурност – и то не заради „предателството“, а заради дейностите, с които остава верен на идеите си и на представата си за един по-справедлив и мъдър свят. Той е израснал в пловдивския квартал „Ортамезар“, уникална за Европа махала, в която от векове мирно съжителстват три бога и седем етноса. Неговият хуманизъм е всичко друго, но не и абстрактен, въпреки че е получавал и такова обвинение. За съжаление в България малко се знае и помни филма по негов сценарий „Звезди“ от 1959 година. Той има световен успех – първо в Кан, където взема специалната награда на журито, а след това по всички световни фестивали, където се появи. Джеки случва с режисьора – това е великолепният му състудент от Москва Конрад (Кони) Волф (брат на митичния шеф на външното разузнаване на германската ЩАЗИ Маркус Волф). Преди 1989 г. Анжел е един от 12-имата български интелектуалци, демонстрирали своята независимост по време на тоталитаризма и поканени на прословутата закуска с президента Франсоа Митеран на 20 януари 1989 г. във Френското посолство в София. След това е участник в Кръглата маса през 1990 г., депутат от ВНС. Джеки е един от организаторите на първия свободен митинг след 10 ноември 1989-а. Кметът на София тогава не разрешава да проведат митинга на 18 ноември. Двамата с Петър Берон отиват при Андрей Луканов за помощ и всичко се урежда. Дъщерята на Барух Шамлиев, която работи в експортна фирма, намираща се на столичната улица „Раковски“ 134, му се обажда по телефона и споделя, че закриват предприятието.
С Берон веднага отиват при Луканов и му заявяват, че се освобождава сграда и е добре тя да се даде на СДС. Убедени са, че ни трябва многопартийна система. На опозицията са нужни коли и Луканов веднага, пред тях двамата, разпорежда 6 коли от партийния гараж да бъдат дадени за СДС. Днес едва ли някой от сините знае или си спомня, че са в сградата на „Раковски“ благодарение и на Джеки.
