Иван ГАРЕЛОВ, пред в. „Галерия“
Цяла България е като зомбирана – всички говорят едно и също, по всяко време – от събуждане, докато слушат сутрешните блокове на телевизиите, до късна вечер, когато вместо нежни думи към половинката се произнася сакралният въпрос – дали ще имаме правителство най-после?
Ако попиташ когото и да е защо е толкова важно точно сега да имаме редовно правителство, всички отговарят като роботи – за да имаме бюджет и да си получим пенсиите и заплатите.
Всичко това те са научили, естествено, от новините, където ресорните репортери задават само този въпрос, и от коментаторите и политиците, които отговарят, като че ли са получили просветление от самия Господ. Никой не прави и крачка встрани, да погледне на разиграващата се драма от различен ъгъл.
Например да си зададе въпроса защо вече две години политиците безотговорно зовяха да отиваме отново и отново на избори – така повелявала демокрацията, като премълчават своя личен или партиен интерес да получат някой и друг глас в повече. Защо точно сега – вече за шести пореден път – се казва: сега или никога да има кабинет.
Ето защо, според Финансовото министерство: ако до 10 юни няма нов бюджет или продължение на действащия, след този ден държавата ще харчи толкова, колкото получава, а приходите са все по-малко.
Ето как коментира обаче авторитетният икономист Кузман Илиев: „Няма никаква нужда от истерия, че едва ли не държавата ще фалира, ако няма политическо, евроатлантическо управление и всичко може да се разпадне. Просто не е вярно. Съвсем спокойно може да се удължи бюджетът с още три месеца, докато има някаква стабилност и яснота“.
Но нервната треска именно сега на всяка цена да се направи редовно правителство не допуска никакви компромиси.
Толкова динамично се развиват събитията, съпътстващи усилията на ангажираните партии и политици и толкова безропотно се прие, че натискът на „посолството“ не подлежи на обсъждане и трябва да се изпълнява, че никой не задава въпроса – а защо „посолството“ именно сега се ангажира толкова настойчиво? Обикновено въпросното посолство, както и посолствата на останалите съюзници, старателно отричат всякаква намеса във вътрешните ни работи, сега не реагираха на публичните признания на вятърничавите си български събеседници, че съгласуват всичко с неназованото посолство.
Спомням си как преди години в навечерието на решителни избори нашият премиер си издейства посещение във Вашингтон и макар и да не получи официални срещи на високо равнище, съобщи на нашите медии, че е получил пълна подкрепа за изборите. Тогава за нуждите на предаването, което водех, зададох писмен въпрос на посолството къде и как е била изразена тази подкрепа. Посолството реагира бързо и ме уведоми, че трайна позиция на тяхното правителство е да не се намесва по никакъв начин във вътрешните ни работи и не взема страна по време на избори. Точка, подпис и печат.
Добре, да приемем обясненията, с които кандидатите за съставяне на правителство гордо ни поднасят новината каква е била позицията на посолството по поставените въпроси.
Цяла България тръпне от вълнение, че с нея се занимава такава велика страна и се измъчва от въпроса дали скоро този интерес ще се отрази на материалното ни положение. Такава е народната психология, няма нищо чудно.
Наричат ни малък, но горд народ от сърцето на Балканите, но истина е, че отдавна сме свикнали с попечителството на т.нар. „Голям брат“ и го приемаме като неизбежно положение, дължащо се на разликата в значимостта, която двете ни страни заемат в световната общност. С надежда и одобрение приехме и членството ни в двете съюзни организации – ЕС и НАТО. Години минаха оттогава и досега не бяхме усещали някакъв натиск относно нашите задължение по линия на НАТО например.
Но сега възниква следният въпрос – защо в последно време толкова се заинтересуваха от нашите усилия и мъки да издигнем някой, който да ни управлява? Защо сега?
И тук нашият политически елит дължи отговор на българския народ -защо сега? За да поемем своята отговорност, трябва да знаем какво ни очаква.
Това, което трябва ясно и отговорно да се каже на българския народ, е следното: готвят ни за война! Непредизвикана от нас, но застрашаваща ни война. Никой не може да каже дали войната на Русия в Украйна няма да прерасне в много по-голям конфликт, обхващащ и Европа и други части от света. И ние никак не сме далече от епицентъра на този заплашващ ни конфликт.
Дали ако Русия започне да губи войната с Украйна, няма да прибегне до разширяване на войната и по територия и с употребата на нови оръжия? И обратно – ако Украйна губи войната няма ли Русия да продължи пътя си към бившите си сателити? И безучастно ли ще стои НАТО? Логично е тогава НАТО да се интересува от стабилността в една от натовските страни, които могат да бъдат засегнати.
Това не са приятни новини, но по-добре е народът да знае какви опасности го заплашват и за какво трябва да бъде готов.
Не знам дали докато този коментар излезе във вестника няма да имаме вече редовен кабинет от колаборацията ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС. И да имаме и да нямаме, немалка част от българските граждани ще си задават въпроса – трябва ли в името на съюзническите ни задължения да приемем да ни управляват хора, които са безотговорни, без елементарна политическа култура и без базисни морални задръжки. Този въпрос е възлов, защото отношението към ПП-ДБ се гради на две различни основи. Едното е на по-зрелите хора, които просто нямат доверие на тези хора от ръководството на ПП, че ще се съобразяват с националните интереси и моралните норми. Хората с житейски опит не могат да допуснат, че тези инфантилни нашественици в политиката могат да ни управляват. И биха направили всичко възможно, за да не ги допуснат. Така че и да имаме този хибриден кабинет, той ще бъде крайно нестабилен и злополуката ще го настигне.
От друга страна, ПП е популярен сред младите хора, защото за тях наглите новаци олицетворяват мечтата им да живеят и работят в една държава по западен модел. Те не се интересуват от моралните залитания на новите политици, не разбират политическите тънкости, които те не спазват.
Каквото и да се случи, кризата в българския политически живот няма да спре, по-скоро ще премине в нови, по-масови форми.
Но да не забравяме, че има вероятност да се стигне и до третия мандат, който може да донесе търсеното решение.
