Снимка: БГНЕС
Зърнопроизводителите за пореден път поискаха пълно спиране на вноса на храни от Украйна, съобщи БНР.
Около месец преди началото на жътвата на ечемик и пшеница те отново готвят масови протести. Основното им недоволство беше продиктувано от безмитния внос на стоки от Украйна, което ги постави в условията на нелоялна конкуренция, пазарът затихна почти изцяло, цените паднаха драстично и така те се оказаха с пълни складове с продукция и без свободен финансов ресурс. Допълнително ситуацията им се усложни и от повишението на цените на основните торове, частите за машините, горивата, което от своя страна доведе до изключително висока себестойност на произведената от тях продукция. Тогава страната ни защити бранша и въведе забрана за вноса на 20 вида стоки от Украйна, но за кратко.
В началото на юни ЕК излезе с нов регламент, според който стоки от Украйна трябва да минават само транзитно през България, Румъния, Полша, Словакия и Унгария. Ограничението обаче включва само четири стоки – слънчоглед, пшеница, рапица и царевица, въпреки че настояването беше това да се случи и за още много други стоки като сухо мляко, мед, нерафинирано олио и други, споделя председателят на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите Радостина Жекова. По думите й нямало забрана за молдовски и румънски камиони със слънчоглед. „Искаме да бъде наложена забрана за внос на нерафинирано слънчогледово олио. Преди в рамките на един месец количеството на внесено в България нерафинирано олио е било 10-12 000 тона, то сега е толкова за седмица В момента в страната има, по справки, около 1 млн. т слънчоглед по складовете, което означава 50% от произведената продукция от 2022 г.“ Слънчогледът през миналата година е стартирал на цена 1200 лева за тон, а в момента е около 630 лв. при себестойност 1000 лева на тон, твърди тя. Според Жекова зърнопроизводителите са убедени, че внос на украинско зърно има, „просто се смениха табелите, вече не са украински, за да не дразни толкова много“.
Независимо от борсовите цени под себестойността на продукцията масово земеделците са принудени да продават. Основните причини за това според тях са три. Наближаващата жътва и необходимостта да я посрещнат с празни складове, нуждата от пари за текущите разходи и обслужване на кредитите, както и скъпото съхранение на продукцията. Мария Дикова, обработваща 6 000 декара в землищата на общините Балчик и Каварна, споделя, че независимо от ниската изкупна цена, тя е реализирала продажби.
На фона на все по-високата себестойност в момента цената, която се предлага за пшеницата от бъдещата продукция е 400 лв. за тон. За да получат подобна цена и зърнопроизводителите да са на нула след продажбата според изчисленията на Мария Дикова трябва да жънат по 850-900 кг от декар, което е невъзможно.
