ИВАН ГАРЕЛОВ, пред в. „Галерия“
Много били станали изборите. Още можем. Световни сме по избори. Готвим се вече за нови избори. Слушах по телевизията едни експерти как бяха анализирали какви видове негласували имало, какви са мотивите им, подлежат ли на убеждение, на промяна на поведението и при какви обстоятелства.
Разбирате ли, хората не спорят и не анализират защо изборите не променят нищо, какво трябва да се направи от страна на политиците, за да върнат хората пред урните. Не, те ще им въздействат научно, експертно. И за това работят цели щабове от специалисти.
„Изборите не са „бой последен“, пише Иван Кръстев и сочи като примери призива на Доналд Тръмп към своите привърженици за „последна битка“ на изборите, протестните демонстрации в Париж срещу повишаването на пенсионната възраст, бунта в Израел срещу промените на премиера Нетаняху в съдебната система, вълненията в Турция заради предстоящите избори… Къде сме ние в тази световна суматоха?
Ето какво сочат някои от вестникарските заглавия:
„В страстната седмица съпреживяваме страданията“ – митрополит Антоний.
„Радев очевидно е човек, на когото християнството е абсолютно чуждо“ – професор Михаил Константинов.
„Депутатите да бойкотират рушителя на демокрацията!“ – доцент Момчил Дойчев.
Ние се тюхкаме за кабинет и премиер, които да ни управляват. Няма „Стани богат“, няма „Като две капки вода“, но има сагата кой ще направи новия кабинет. Масовата публика има какво да изживява, за какво да страда, да гадае, да залага. Добре, че никой още не се е сетил новият министър-председател да бъде определян с SMS. Това би могло да е забавно, ако не е малко тъжно. На населението е предложена една опростена мисловна схема, която се възприема безпроблемно и увлича широките народни маси да залагат на една или друга фигура. Схемата е следната: всяко забавяне с новия кабинет е фатално, американците няма да ни чакат и ще ни изолират.
Психозата вече е заразила не само широките маси. По въпроса се изказват всякакви фактори – синдикалисти, генерали от бившите служби, ренегати от всякакъв цвят, дежурните интелектуалци, спортисти, артисти и где когото ресорните репортерки успяват да засекат. Такава масова грижа да си намерим премиер не е имало и по времето, когато сме търсили цар из цяла Европа, че и отвъд нея. Дори сериозни анализатори изоставиха обективния тон и директно се обръщат към участниците в политическата игра с призиви да не се мотат повече. Така, волно или неволно, общественото мнение се оказва въвлечено в играта на една от страните.
Време е да пораснем и с повече ирония и критичност да следим политическата игра. И тогава ще си припомним какви ги говореха преди изборите и какви ги вършат сега.
Впрочем като истински балканци, ние не стоим настрана от големите световни теми и както обикновено имаме собствено неоспоримо тълкувание, базиращо се на богатия ни жизнен опит като потърпевши от всякакви международни бури и конфликти, профучали през нашите земи.
Раздвижи се бившият американски президент Доналд Тръмп и хвърли няколко предизвикателства. Вниманието ни привлече най-вече заявката, че ако бъде избран за нов мандат, веднага може да спре войната срещу Украйна. Възбудените русофили побързаха да изтълкуват възможната намеса на Тръмп като подарък за Русия. За чест на нашите политикани и в самите Съединени щати тези думи на Тръмп се коментират като проруска проява. Но това се прави умишлено предимно от неговите противници като доказателство, че ще предаде интересите на Съединените щати, ако бъде избран. Опростеното разбиране на американската политика допуска наивно, че тя се упражнява еднолично от поредния американски президент. Колкото и голяма да е неговата власт, важните външнополитически решения са плод на много фактори, включително и от двете големи партии.
С немалка доза наивност се тълкуват и „разкритията“ на изтеклите секретни документи от сейфовете на Пентагона, които, между другото, сочат, че нашата страна доброволно е предлагала на Украйна да й предаде безвъзмездно нашите остарели самолети. Ако тези твърдения се разглеждат в съвкупност с останалите „секретни данни“, отнасящи се до отношенията с други страни относно американската политика спрямо войната в Украйна, възникват сериозни съмнения, че разкритията са игра на американските спецслужби за заблуда на руските военни плановици.
Това, което липсва в анализите за резултатите от последните избори, е за съдбоносните за страната ни политики, които трябва да бъдат следвани от едно ново правителство, с какъвто и да е състав.
Не виждаме анализ на най-важния ни национален проблем – демографското развитие, който ни изправя пред опасността от изчезването на българската нация. Тази тема сега е оставена само за инцидентни призиви на президента или биещи тревога статии от известни научни капацитети. Но липсват конкретните решения за демографския проблем. Тези решения трябва да бъдат изведени на първо място сред националните задачи и решавани без никакво колебание и забавяне.
Веднага след демографския проблем идва образованието. Това образование, с което винаги сме се гордели и което често споменаваме, но освен заплати и подготовка на кадри, липсва цялостният поглед върху стратегическото развитие на образованието. Децата ни вече сериозно изостават от световното равнище.
А здравеопазването? Министри и правителства могат да се сменят, но ние загубихме ясната перспектива на развитието. А бяхме водеща страна.
Да, следват икономиката, отбраната… Но това са сфери, върху които се изгражда най-важното, най-ценното – бъдещето на българската нация.
Изборите наистина не са „последна битка“. На Запад няма такива понятия като „фили“ и „фоби“. Там дори не могат да си представят, че някой може да бъде готов да се жертва в името на някоя чужда държава, която „обича“. Там могат да се жертват, но само в защита на интересите си, собствените и национални.
Затова и в нашите предизборни кампании не се водят дебати по съществените въпроси на нашия живо, а се замерят с идеологически камъни и овехтели клишета. Като се изчерпат, преминават в лични нападки. В едни Съединени щати в център на една изборна кампания може да бъде съвсем прагматичен въпрос като ще се вдигат ли данъците или ще се повишат ли разходите по здравеопазването. А ние се делим на русофили и русофоби, вместо да задаваме на политиците най-съществените въпроси какво става с нашата нация, изчезваме ли, кога ще се върнат децата ни от чужбина, докога ще сме зависими в енергетиката, какво ще направите за безработицата, за младежта, за изостаналите райони.
Когато усетим, че политиката пряко ни интересува, тогава ще си дадем сметка, че политиците ни са тези, които сме си избрали и ще загърбим клишетата от миналото и ще отидем да гласуваме, за да не се сърдим после на някого другиго.
Всичко това се знае, не откривам нищо ново. Но като гледаме захласнатите в битката си за повече власт български политици, повече от необходимо е да ги разтърсим и да им посочим по какво ще ги оценяваме.
