Певицата и участничка в „Капките“ Кали: Ако е рекъл Господ, ще имам още едно дете

Певицата Кали се казва Галина Иванова и е родена на 2 октомври 1975 г. в София. Слави Трифонов измисля артистичния й псевдоним. Тя става популярна и с песента „4-4-2“, която се превърна във  футболен химн. Талантът й е забелязан още когато е 15-годишна, а три години по-късно приема ангажимент и заминава за Виена. По-късно издава първите си албуми у нас с „БМК“, след това със „Съни мюзик“, с „Ара Мюзик“ и с „Пайнер“. Изявява се най-вече в попфолк жанра. Преди година представи проекта си „Калиграф“ със своя бенд „БМХ“, който е в болкан латин джаз аранжимент.

Кали е дипломиран магистър в СУ „Св. Кл. Охридски“ по „Трудово-организационна психология“.

Кали има три момчета. Най-големият й син Георги не понася чалгата, а 13-годишният Марк – напротив, дори е автор на анимирания клип към „Джаз Кючек“ – една от последните й песни.

Интервю на Надежда Йософова за в. „Галерия“

• Кали, спечелихте седмия лайв на „Капките“ с образа на Ваня Костова, очаквахте ли да победите и беше ли ви трудно да се превъплътите в незабравимата певица с ангелски глас?
• Не, изненадах се, че спечелих! Благодаря на участниците – моите колеги, които ми дадоха своите пет точки. Дори и след края на шоуто им казах: „Вие ме направихте победител тази вечер – благодаря ви!“.

Иначе не ми беше трудно да се превъплътя във Ваня Костова. Точно обратното – беше ми много приятно. Единствените ми опасения бяха свързани с това да не изглежда смешна имитацията ми, защото имах маска на лицето, наложи се да уголемят и тялото ми… От дете харесвам Ваня Костова и съм пяла нейни песни. Тембрите на гласовете ни са много сходни и затова не беше трудно за мен да пресъздам образа й. Още повече аз обожавам да изпълнявам балади – чувствам ги, разбирам ги. И подкрепата от сина й (Боян Михайлов – б. а.), който беше в публиката, беше много голяма към мен. Докато пеех, го гледах почти през цялото време. Така че за мен беше истинско удоволствие да се превъплътя във Ваня Костова. Съжалявам, че не я познавах, но съм сигурна, че ако тя беше в залата, би ме подкрепила и би одобрила това, което направих. Работя с китариста Ники Антов, който дълги години е работил с Ваня Костова, и той ми каза, че доста съм се доближила до нейния начин на пеене. Разбира се, тя е неповторима и едва ли някоя велика личност може да бъде пресъздадена едно към едно. А и слава богу, че е така, защото не биха били толкова велики хората, ако можеха да бъдат имитирани на сто процента.

• Какво ви каза Боян след шоуто?
• Това, което той ми каза, го чу цяла България… Сподели, че толкова много имитацията ми е заприличала на неговата майка, че му се е искало да излезе на сцената до мен и да пеем заедно.

• Как се чувствате иначе в „Капките“?
• „Капките“ на пръв поглед е едно доста приятно предаване, което забавлява публиката и успява. Затова и има толкова голяма гледаемост. Но не е толкова лесно за мен като участник в него. Усетих разликата между концертна и клубна сцена. А след концерта ми „Калиграф“, който представих на 1 април миналата година, съм имала няколко частни партита и малко съм загубила рутина да се изявявам на сцена. Докато колегите – артисти и певци, с които заедно участваме във формата, имат доста представления и в момента, така че да са пред публика не им е чуждо. Както обичам да казвам: „Почти всички са в зоната си на комфорт в „Капките“, аз със сигурност не съм“. Още повече, че песните, които се изпълняват в това шоу, са в стила, в който повечето от участниците предпочитат. А за човек с балканско звучене, каквато съм аз, това е предизвикателство. Не че не мога да се справя, но определено е извън зоната ми на комфорт. Чувствам се приятно от това, че бях поканена да участвам, което за мен е своеобразна оценка. Имам възможност да изпитвам себе си и за добро или лошо да забавлявам определен брой зрители. Други ги дразня, но все пак предизвиквам някаква емоция, което е добре (смее се).
• Досега кой образ ви затрудни най-много и на кой се зарадвахте най-много, освен този на Ваня Костова?
• Много исках да се „излея“, влизайки в образа на Лара Фабиан, защото е изпълнител, когото много харесвам. Наистина пея песента й доста добре, но зад кулисите. Съжалявам, че не успях така да я изпълня и на сцената. Но все още не мога да преодолея притеснението, което изпитвам от това, че всички погледи са вторачени в мен. Определено се притеснявам, но така е трябвало да стане. Доста съм критична към себе си и в повечето образи винаги ще си намеря кусур, но нали идеята е да се забавляваме, което е много трудно. Когато си професионален певец винаги искаш да дадеш най-доброто. Но забавлението идва с всеки следващ лайв и се надявам от тук до края на „Капките“ да си личи повече, че се забавлявам, отколкото, че се притеснявам.

• С новата ви формация „БМХ Бенд“ и албума „Калиграф“, който представихте в стил „Болкан Латин Джаз“ малко се отдалечихте от попфолка. Какво ново ви предстои в тази посока?
• Допускам грешка и влизам в обяснителен режим и с феновете в социалните мрежи, и с журналистите относно темата за стиловете, с което страшно много обърквам всички. Истината е, че като артист непрекъснато „плувам“ в различни течения, не мога да стоя на едно място – скучно ми е! Преди две години реших да направя много сериозен „завой“. Но трябва да се извиня на феновете си, че наистина казах в „Шоуто на Цитиридис“, че напускам попфолка. Тогава го направих, може би афектирана, а и ми се искаше да се случи така и то не толкова заради самия стил музика, а защото всичко много се уеднакви. По-късно си дадох сметка, че вместо да приключа с този стил, е по-добре да се опитам да го разнообразя.

Както и се случи с албума ми „Калиграф“, който е интересен проект. Винаги съм казвала, че няма добра и лоша музика, не можеш да я хулиш само затова, че тя е в стил, който не ти допада. Има добър и лош аранжимент на мелодичната линия. И точно поради тази причина направих „Калиграф“ с моите момчета от „БМХ Бенд“, който съдържа 12 попфолк песни. Често познати коментират в социалните мрежи и очи в очи с мен, че като запея, личи попфолка. Няма как да не личи и да избягам от този стил, защото аз пея тази музика, но в болкан латин джаз аранжимент. Сега направих джаз кючек – препратка към самата мен, защото много хора ми се нахвърлиха с думите: „Защо плюеш по чалгата?“. Отговорът ми е: „Не хора, не плюя по чалгата, просто не ми се иска всичко да е толкова еднакво!“. Като се върнем назад във времето и си пуснем попфолк, звучал до 2010 г., се вижда и чува колко са различни песните на всеки един изпълнител. Тогава всеки имаше своя заявка на сцената, идентичност и отличителен знак, и се знаеше кой кой е и като визия, и като звучене. Попфолкът е музика, която много се слуша в България. Има и такива, които не понасят този стил и един от тях е големият ми син Георги, защото просто не е неговата музика… И този „Джаз Кючек“, който направих е препратка, самоирония, за да покажа, че не съм се отказала от нищо. А текстът на песента много добре описва това, което се случва. Клипът към парчето го направи 13-годишният ми син Марк. Видеото е изцяло анимирано и мисля, че се получи много добре, имайки предвид възрастта на момчето ми, както и това, че той за първи път работи с програма с анимация.

Но вече се отказвам да давам заявки какво ще пея и какво няма да пея, защото видимо аз самата понякога се обърквам, а така подвеждам и публиката си, което е грешно. Ето, казвам точно и ясно за себе си: „Ще пея това, което ми доставя удоволствие!“. Една година ми доставяше удоволствие да изпълнявам болкан латин джаз, сега – да правя кючеци (смее се).

Утре може да искам да се изявявам в попа. Каквото ми е кеф, това ще правя и няма да си слагам рамки. И който иска да ме слуша, който не иска – да не ме слуша!

• Работите ли над още нови проекти?
• Миналата година имах концерт в Молдова, където се запознах с невероятни хора, които организират музикални фестивали. Те толкова харесаха „Калиграф“, че ни поканиха и ни предстои с бенда да участваме в събития в Румъния, Молдова, Беларус… А молдовските ми познати направиха страхотна песен за мен, която предстои да издам и е с поп звучене. Подготвям много забавен дует и с Йордан Йончев-Гъмзата. Две години посветих на това да се правя на идеалистка и да пея само песните от „Калиграф“, ама не – работи ми се! Продължавам да се занимавам и с трейдинг (онлайн търговия – б. а.). Не съм се отказала да правя етно проекти, подобни на „Шантаву“, който направихме с Александра Панайотова и бенда ми. Неведнъж съм споделяла, че се самоопределям като циклофреничка (шегува се), което си е сериозна диагноза. Но променливите ми настроения влияят и на стила музика, който изпълнявам. Радвам се, че през годините, за добро или за лошо, не съм се профилирала строго в един стил, което не ме прави най-добрата, защото само когато се усъвършенстваш в един стил, можеш да си най-добър. Изпълнявам всичко, защото такъв е бил животът ми по кръчмите и се е налагало да пея от всичко по-малко. Мисля, че съм добър универсален изпълнител и съм внедрима и вместима за всякакви поводи (усмихва се)! Никога не правя неща, които не ме радват. Дори всичко, което правя в един ден – от ставането ми, през тренировките, почистването на къщата и готвенето, търговията онлайн, ученето да свиря на китара, до репетициите с бенда, ми е приятно и го правя от сърце и душа. На сила не правя нищо или когато нещо не ми се върши, просто не го правя.

• Животът ли ви научи на това или ви е предадено от родителите?
• Майка е такъв човек. А и съм късметлийка, защото ми се случват неща, които наистина ми носят удоволствие. Всички събития в живота ми са силно емоционално изразени и винаги, когато се връщам назад, си казвам: „Боже, колко интересен живот имам, колко добре съм живяла!“. Много си харесвам и обичам живота такъв, какъвто е.
• Разкажете повече за синовете си.
• Най-малкият ми син Александър е голям сладур, учи китайски. Прекарва времето си и с мен, и с баща си, който вече се радва на още едно детенце от новата си жена.

Най-големият ми син Георги, който е на 22 г., се занимава с бокс и е амбициран да се случат нещата на професионалния ринг. Макар че аз откривам неговите таланти и в рисуването, пеенето – прави трап музика, има прекрасен тембър. Сам е – няма гадже, отдал се е на книгите и на спорта. Той е голям, отговорен, прекрасен млад мъж, който изобщо не прилича на българин, а по-скоро на ирландец – много е сладък! И никъде не се идентифицира с моето име, така предпочита и да остане за в бъдеще. А Марк е математик и „бесен“ чалгаджия (смее се), много обича чалга за разлика от Жоро. И харесва песните, които го забавляват, а не тези, които са остойностени с хубав текст (усмихва се).

• В какви отношения сте с бащите на синовете ви?
• С бащата на Георги не ми се налага да общувам кой знае колко, защото той вече е голям. Но, когато трябва нещо да обсъдим, няма никакъв проблем да се видим и да говорим. На празниците на Георги сме всички заедно. Марк заминава да живее в чужбина при баща си където ще продължи образованието си след седми клас. С таткото на най-малкия също общувам.

• Разкажете за мъжа до вас, с когото сте заедно от четири години?
• Аааа, няма да разкажа… За някои съм известна, че имам три деца от трима мъже, но стига толкова (усмихва се)! Новият мъж си е мой.
• Наистина ли е доста по-млад от вас?
• Да – по-млад е физически, но като дух и зрялост не е, дори е по-голям от мен, бих казала. То е като с музиката… А и никой никога не знае какво ще му се случи в този живот. Важно е да има щастие помежду ни!

• Ще имате ли и четвърто дете?
• Ако е рекъл Господ – ще имам, не се отказвам от идеята да стана майка още веднъж.
• С психология занимавате ли се? Напоследък много се говори за темата за домашното насилие.
• На всички жени, които са жертва на домашно насилие, ще кажа, че още първия път, когато усетят подобно нещо, дори на вербално ниво, а и не е нужно да се стига до физическа разправа, да си тръгнат. Щом веднъж е проявена агресия, нещата ще ескалират. Благодарна съм, че не ми се случвало! А що се отнася до психологията, никога не съм я практикувала. Завършила съм „Трудово-организационна психология“, която няма нищо общо с консултативната и клиничната. Психологическите ми умения да общувам с хората и понякога да им помагам, са натрупани по-скоро от опита ми в годините.

• Ще ви върна към кончината на младия певец Денис Теофиков, с когото бяхте много близки. Излезе ли истината за смъртта му, как са родителите му?
• Не, не е. А и ние с тях не дискутираме тази тема. Родителите му са успяли да се съберат и да продължат. А и те са много здраво семейство, безкрайно се обичат и се подкрепят. Силна духовна връзка са изградили с някакъв друг свят, в който е техният син. Не ровят, оставили са всичко в ръцете на Бог.