Петър КИЧАШКИ, пред в. „Галерия“
Изборите минаха, имаме резултати. Ясни са и победители, и победени. Ясно е кой пръв, кой последен, който в средата, кой вдига и кой сваля резултат. Изводи всеки може да си направи и сам. Говорещите глави от телевизорите с огромно удоволствие ще се опитват да налагат наративи и да вкарват резултата в своята си идеологическа рамка.
За съжаление в последните години анализаторите и експертите се превърнаха в мажоретки, които подскачат с помпони около тъч линията и викат в подкрепа на своите, докато освиркват чуждите. Обективността е мъртва, да живее пристрастието. Не ме разбирайте погрешно, всеки има пристрастия. В това няма нищо лошо. Но у нас нивото е толкова ниско, че вече всеки квартален запалянко може да мине за голмайстор, ако го препоръчат от съответното място.
Хората, които гледаме в телевизора да коментират ситуацията, не са там, защото са велики или умни анализатори. Те са там, защото нивото на обществена дискусия толкова е снижено, че експертите влизат по поръчение на съответните партийни централи. Най-често редакторите търсят директно пресцентровете, които препоръчват кой да влезе уж независимо да коментира ситуацията от тяхно име. Невинаги е така, слава богу, има и всепризнати експерти, които всеки иска да чуе. Но те са изключението, което потвърждава правилото. Повечето говорители са в телевизора по партийни заслуги, а не по интелектуални такива. По този въпрос не бива да имаме особени заблуди и илюзии.
Впрочем това е най-вредно за самите партии, ама всеки има право да бъде интелектуално куц, точно колкото си реши. Защо е в техен ущърб? Защото те си „отглеждат“ анализатори, тоест в и около партиите вече няма (или са изключение) мъдреци, които да дадат разчитане и анализ на ситуацията.
Има просто запалянковци които повече и по-малко талантливо да успеят да защитят правата вяра на партията си. Това създава балон около всяка партия и лидерите й вече често нямат обективна представа за реалността, която ги заобикаля. Те чуват това, което искат да чуят, защото няма кой да им каже истината. Това е положението – анализи всякакви тука оставете. Няма да срещнете (често) обективен опит да се разчете действителността. Ще срещнете просто фенска маса с независима експертна брошка на ревера. Това е толкова убедително, колкото аз да си сложа значка на НАСА на сакото и да твърдя, че съм астронавт. Нека наречем този подход несериозен, поради придобитата ни учтивост и да избегнем по-тежки, макар и верни, оценки.
И понеже все пак из страниците на независимите издания, като настоящото, и тук-там из интернет все още съществува свобода на словото, нека да изолираме фоновия шум на фенската маса анализатори и да направим опит за безпартиен прочит на събитията. От моята камбанария от тези избори има няколко важни последици, които следва да се подчертаят, за да не се забравят в общата информационна какофония която ни заобикаля. Става дума за едри процеси, които се напипват релефно от всеки с критичен поглед върху картината. Не се изисква някаква велика гениалност, за да разчетеш какво пише на електоралната пътна карта. Иска се просто да оставиш личните си пристрастия встрани и да направиш поне опит да извлечеш изводи от случващото се.
На първо място следва да се отбележи, че ПП-ДБ катастрофираха в собственото си високомерие. За пореден път си мисля, че не ГЕРБ печелят избори, а опонентите им ги губят. Все пак – кесаровото кесарю – следва да се признае, че ГЕРБ направиха силна кампания, Борисов за пръв път от години се скъса да обикаля села и паланки и това видимо дава своите плодове.
Но отвъд добрата кампания и умерените послания, реално месецът преди изборния ден се диктуваше от ПП-ДБ и нейните многомилионни рекламни бюджети. Обединението загуби изборите, защото прояви типичната за градските либерали самовлюбеност, която се манифестира в зле прикрито презрение към плебса. Така избори не се печелят. Простете лафоризма, но животът ме е научил на (поне) две работи – срамът не води до секс и високомерието не води до електорална победа.
Нещо повече, с резултата на изборите ГЕРБ надиграха цялата анти-ГЕРБ тенденция. На предишните избори ПП и ДБ бяха отделно и получиха сумарно значително по-висок резултат от ГЕРБ, а това беше важно, защото двете формации олицетворяваха анти-ГЕРБ настроението в обществото. Прочее, то е съвсем легитимно и на предишните избори беше мнозинстващо. Днес вече не е. Това слага край на утопията че анти-ГЕРБ тенденцията ще заличи ГЕРБ. Няма да я заличи.
За добро или лошо ГЕРБ е тук и ще продължи да е фактор в българската политика. Хубаво е да се свикне с тази мисъл.
Другото, което ми се вижда важно, е, че БСП окончателно победи вътрешната си опозиция, която се беше обединила в „Левицата!“. Въпросната формация катастрофира. Колкото и кусури да има Корнелия Нинова, следва ясно да се отбележи, че лявото днес е БСП и там, за момента, друго няма. ПП-ДБ са ляволиберали, но не са класическо ляво.
Факт е, че БСП се сви до бутикова партия, но това не значи, че вече я няма. Трябва ясно да си даваме сметка, че един от големите проблеми на „Позитано“ е отрицателната кадрова селекция. От години в и около БСП не се отглеждат авторитетни гласове, а партийни мижитурки.
Сред тях (преобладаващо) няма влиятелни обществени говорители с кариера, позиция или силен глас по важните проблеми на обществото. Там основно са събрани кариеристи и апаратчици, чиято основна функция е да са на челно място в листата, а не да защитят тази или онази кауза. Това води до бавната, но необратима смърт на старото ляво. Какво ще дойде на нейно място тепърва ще видим.
Внимание заслужават и другите формации, които ще прескочат бариерата. За „Възраждане“ следва ясно да се каже, че макар да постигнаха хубав резултат, то това е електоралният таван на русофилията у нас. „Атака“ имаха сходни резултати в пика си. Това не бива да се подценява, но нека и не се хиперболизира.
ДПС традиционно си взеха своето. Любопитно е да се отбележи, че „Движението“ силно затвърждава позиции дори в нетрадиционни райони като Видин например, което следва да се има предвид при чертаене на електоралната карта на страната. ИТН прескочиха бариерата с малко, като злите езици споделят, че горе-долу сходни кръгове като тези, които вкараха Янев в предишния парламент, днес са вкарали хората на Слави Трифонов. Дали е така ще покаже само времето.
Въобще у нас изборите се оказват сложно занимание с неизвестен край. Но едно е сигурно – каквито и спорове и дрязги да има между партиите, те трябва да бъдат оставени настрана. Необходим е период на успокояване и нормализиране на обстановката. Партийното его следва да бъде озаптяно и на негово място да се върне държавническото мислене. Дали ще се случи, предстои да разберем.
