0 C
София
петък, 27 януари 2023 г.

Иван Гарелов: Защо, братя българи? Защо!

Иван Гарелов за в. „Галерия“

Отчаян съм. Резигниран съм. Но си налагам да мисля позитивно, иначе ще си скъсам нервите.

Ако човек не мисли позитивно, как може да се ориентира в тази българска действителност – да се влачим в калта на цивилизования свят и в същото време да се мислим за най-големите тарикати на планетата?

Ако сме мнителни и негативно настроени, как можем да участваме в  този блудкав спектакъл с играта на демокрацията на домогващите се до властта?

Не знаем вече какво да пазаруваме, с какво да храним семействата си. Едно по едно всичко се оказва вредно, отровно, канцерогенно. Престъпници, как могат да тровят хората!

От  друга страна, ако се погледне позитивно, може да им се влезе в положението на тези производители и търговци. Ами нали трябва да печелят. Най-лесно това може да стане, като подмениш продуктите с евтини заместители. И как могат да бъдат честни, след като наоколо всичко живо краде, лъже, подкупва, насилва…

Трудно е да бъдеш позитивен. Трудно, но полезно, казват по телевизията учени хора, учили как да лъжеш хората и те да ти вярват.

Веем знамената си по европейските булеварди, тупаме се гордо в гърдите – „българи, юнаци“. Като бай Ганьо – „булгар, булгар“…Но не можем да  избягаме от ориенталската си култура, макар че нашите съседи учудващо бързо възприемат европейските норми и правила.

Погледнете в какъв бардак сме превърнали милата ни Родина – мръсотия, казина на всяка улица, бардаци с платен секс редом до културните ни институти в центъра. Няма друг европейски град като София. Тя напомня само крайните квартали с емигрантско население. Не си въобразявайте, че чужденците идват тук заради историята и културата ни. Напротив – заради отсъствието на история и култура. Идват заради  евтин алкохол и евтин секс. Толкова ли не ние срам? Ние сме като клоака.

Това ли е нашата идентичност, с която  да се гордеем? Искам да се гордея с благополучието и културата

на народа си сега, а не с кървави битки в миналото.

В тази мръсна, опушена, смрадлива атмосфера културните ни  интереси се свеждат до драсканиците по вратите в Народния театър и една сатирична песен с вулгарни намеци, възпяваща млада дама от политическата общност. Не се накомандвахме, не се изпозабранявахме. У нас все още живее отрядникът с червената лента, който пита заплашително: „Ти знаеш ли кой съм аз?“.

Държавата все повече изглежда като рибарска мрежа, т.е. пробита отвсякъде. Вече всичко е възможно да се случи, няма какво да го задържи.Всичко е на тезгяха. Всичко се купува и продава най-вече – съвести.

Налазили са ни рояк вируси, хората, наплашени от последната пандемия, не намират крайно необходимите лекарства по аптеките и никой не подозира какво става. Докладвали „нагоре“, че лекарствата ги има, но ги имало в складовете, докато в подходящ момент ги изнасяли в чужбина срещу големи печалби. Без никаква грижа за собствения ти народ.

Натискаха ни да се задължим приживе да дарим органите си.

След смъртта ни дори телата ни не намираха покой. Захвърляли ги на полето за хищниците, а на близките предлагали в урните обикновен прах.

На границата частни фирми контролираха вноса на хранителни продукти.

Частна митница!

Съхранявахме зърното на украинците, но тайно го изкупуваха и продаваха като търсеното българско зърно, за да подбият цената на българската реколта.

Изнасяхме всичко ценно, а внасяхме… боклуците на Европа. Истинските  боклуци. Бизнес…

Една от причините  а съществуващата днес пропаст между управляващи и народ е зачатието. Дали това бе разбирането за пазарна икономика, но новата политическа класа влезе в прикрит флирт със зараждащия се мафиотско-криминален капитал. Връзката им днес е толкова непоклатима, че е създала един свой паралелен свят, където не важат законите, нито моралните норми, с които живее останалата част от обществото.

Живеем в две измерения. Има една привидна държава с правила, закони, демократични институции. Имаме жестока реалност, в която нищо не е това, за което го представят. Реалност, в която на власт е грубата сила правото винаги е на страната на по-силния и по-богатия и взаимоотношенията се градят на базата на интереса. Законите? Те са за другите. Те са за външния свят. За европейците. За будалите…

Анализаторите, които не познават в достатъчна степен характерните особености на малкия ни, но горд народ от центъра на Балканите, сигурно са много изненадани, когато гръмне шумен международен скандал, в който българи са едни от протагонистите. От нас обикновено се очакват примитивни, лишени от финес и мащаб криминални далавери.

А що се отнася до набиращия скорост скандал с финансовата пирамида NEXO, дори самите ние сме впечатлени от мащаба и организацията на тази конструкция. Втората изненада е водещата роля на лица от българския политически и бизнес елит. Именно този факт дава основание да се смята, че обвиненията срещу водещите фигури на пирамидата се огласяват неслучайно в кризисен политически момент за страната ни. По-точно – в навечерието, когато президентът трябваше да обяви на кого ще връчи третия мандат за съставяне на правителство. А имената на замесените в пирамидата българи са от лагера на една от основните партии, които очакваха да получат мандат. По този начин върху решението на президента ще тегне подозрението, че е повлияно от скандала.

И още една важна политическа последица от скандала NEXO.

Темата ще отклони вниманието на българската общественост и ще намалеят дори и минималните шансове за съставяне на правителство. Така политическата криза в България ще се проточи във времето. Това вече е непоносимо и не се знае кога точно недоволството ще се излее по един или друг начин в публичното пространство.

Дали това ще бъде край на надеждата чрез още едни нови избори, дали до  поемането на публичен ангажимент от Радев по идеята за президентско управление. Има и друг път.

Намирането на трайно решение може да се постигне от самите избиратели, които да окажат натиск върху партийните лидери за постигане на общо споразумение на политическите партии. За да има полза, дебатът в партиите трябва да бъде целенасочен и да не се влияе  от конюнктурни криминални сюжети.

Самото решение на президента може да бъде оценено най-бързо и най-кратко по следния начин:

– Радев не се е повлиял от общия силен натиск в полза на ДБ. По-скоро натискът да е повлиял в обратна посока.

– Радев не се е притеснил от позицията на БСП по Украйна.

– Радев протяга ръка на левите гласоподаватели, не на самото ръководство.

– Радев не очаква съставяне на кабинет, затова преследва по-далечни цели.

 

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html