0 C
София
петък, 27 януари 2023 г.

Експертът по сигурността проф. Димитър Йончев: Националното съединение не се вижда на хоризонта

Интервю на Евелина Гечева за в. „Галерия“

Димитър Йончев е сред водещите експерти по национална сигурност, преподавател във висши училища и автор на монографии в тази сфера, доктор по философия и доктор на икономическите науки. „Галерия“ го потърси за интервю във връзка с нестабилната политическа ситуация и нейното отражение върху националната сигурност.

– Как се отразява липсата на редовно правителство на националната сигурност, имаме ли основания за тревога през идните месеци, г-н Йончев?

– По-скоро не. Политическата практика по света показва, че така е в някои държави по света – Белгия с години нямаше правителство, Италия почти винаги се намира в такова състояние. По-скоро проблемите са икономически, тъй като политиката е дългосрочна и при нея има доста голяма приемственост. Разлика има само когато има по-апетитни сделки и едно ново управление може да направи промени. Това сме го преживявали. Но що се отнася до способности на армията, стратегически направления, подготовки  и перспективи за въоръжаване – тия неща не се променят с такава динамика. Докато при нас политическата динамика със седмици и месеци се измерва. Според мен няма директна заплаха за сигурността ни.

– Смятате ли, че тази политическа нестабилност е сред факторите, повлияли за неприемането ни в Шенген или има и други фактори?

– Доста са факторите. Поначало много трудно можем да си представим една хармония в европейското пространство при тия религиозни, културни и исторически различия и политически интереси. Съвсем различно се отнасят към източното православие, да кажем, или към бившите страни от соцлагера, към позициите, които имаме по отношение на конфликтите. Ето например, Израел не дава оръжие на Украйна и се ограничава с някакви  незначителни суми – става дума за едни 30 милиона. Една Естония дава 300 и са страшно ангажирани, но отношението към България, ако постъпим като Израел, ще бъде крещящо – ще ни нападат, ще ни обиждат, за Израел никой дума не е казал. Така че как се отнасят към теб не зависи от моментното поведение, а от натрупани неща, които определят отношението. Ние очевидно не сме в приоритетните партньорства на големите европейски държави, но интересите бяха такива, че влязохме в това пространство. Геополитически сме на доста апетитно място и който контролира нашия регион, той има геополитическо предимство. Буквално цялата ни история свидетелства за това.

– Имате ли опасения за развитието на войната в Украйна през новата година, докъде може да стигне и има ли вариант да застраши България?

– Ще си остане там тази война. Може да се получи по-интензивна фаза през пролетта. Там в момента се извършва геополитически сблъсък. И малко неща зависят от самите украинци. У тях има много омраза към Русия, има морална готовност да се воюва с нея и за съжаление това ще отнеме много животи. Случващото се там не е просто битка между две сродни общества, а е нещо, което вече пренарежда света, знаково събитие. Не се получи абсолютната изолация на Русия, така че тепърва започват промените в света. Този конфликт отбеляза началото по един много болезнен начин, но в него няма потенциал да се превръща в огромен и да заплашва с ядрени удари. Не е това целта.

– А каква е?

– Целта е да се изолира Русия и да се посегне към огромния потенциал, който тя има като ресурс. Да се промени там управлението, нещо както беше по времето на Елцин, да се радели на няколко държави и Русия да престане да пречи на движението на Съединените щати към Азия, и да остане да се решава въпросът с Китай, за да има световно господство. Щатите държат на това да влияят по целия свят с интересите си. От другата страна интересът е друг – да се ограничи заплахата срещу Русия, да се запази нейната цялост и да се развиват отношения в азиатското направление, за да се получи някакъв противовес в световен мащаб. И глобализацията да не бъде просто американизация, както е досега, а да бъде нещо, което взаимно свързва различни интереси. Самият факт, че глобализацията е нещо, което взаимно свързва, обрича на неуспех такова разделяне. Не знам колко скоро ще се успокои това напрегнато състояние. Нямаме вече никакви международни договорености, всичко беше развалено. Оказва се наистина, че това е била целта. При такава липса на доверие много трудно можем да мислим, че светът ще се върне към състоянието, в което беше.

– Можем ли да прогнозираме положителна тенденция по отношение на мигрантския поток към нас с оглед обещанието на турския президент Ердоган за по-стабилно опазване на границата?

– В лицето на турския президент имаме доста умел политик, който борави разумно с възможностите си и държи ръка на пулса. И ако някаква ситуация в Турция изисква по-агресивна позиция към Европа, тогава ние ще страдаме, защото там е кранчето на бежанците – в ръцете на турския президент. А европейската общност е много сложна – трудно взема решения и това отношение между държавите хич не е в наша полза. Толкова години вече, откакто има мигрантска криза, ние не можем да си укрепим границата както трябва. Не получаваме нужната помощ от Европа и затова двустранните ни отношения с Турция се оказват по-важни, отколкото помощта на Брюксел. Засега ми се струва, че ние умеем да поддържаме отношения с Турция и надявам се и за в бъдеще да сме така. Не сме от днес съседи, а и Турция си дава сметка, че вратата към света минава през България и ако те искат наистина да играят тая междинна роля между исляма и християнството, нямат никакъв интерес да затварят тая врата заради някакви родопски поляни или разградски. Много спекулации има на тая тема, но аз мисля, че геостратегически ние имаме сходни интереси с Турция.

– С какво политиците са в дълг към сигурността на страната – и в сферата на законотворчеството, и в действията на изпълнителната власт?

– Вече съм загубил надежда, защото от 30 години и пиша, и приказвам, където мога дори и на вземащите решения на най-високо ниво. Ние стоим в едно парадоксално положение в това отношение. Имаме закон за управление на системата за национална сигурност. Но нямаме никакви закони, които да учредят тази система. Нямаме политическата воля да си изградим системата чрез закон. Да си направим йерархия на тия всичките елементи на сигурността – кой с кого как си взаимодейства, кой на кого какво дължи като информация, и да избегнем всичките тия дублирания и надлъгвания. В тоя невероятно измислен закон за управлението има една фраза – че при изпълнение на своите задачи службите си взаимодействат. С това изречение те смятат, че са решили въпроса за взаимодействието. А всъщност, ако напишете един закон за системата за сигурност, той целият ще бъде посветен на това как точно взаимодействат. Едно изречение нищо не значи. Това е като отбиване на номера. Толкова го разбират и вносителите, и тия, които вземат решения. Просто много са далеч от него.

– А на какво се дължи това? На липса на компетентност или на зрялост, какъв е всъщност проблемът?

– За да оцелеят, за да стоят на повърхността нашите политически деятели, трябва да отговарят на някакви очаквания от страна на някое друго посолство, от страна на тия, в които е контролът на средствата. И в тези очаквания няма никакви искания за подреждане на двора на сигурността. За стабилизиране на много неща. Мисля си, че условието, за да бъдат винаги така отгоре, да им бъде винаги отворен парашутът, не включва такива сериозни неща, за които ние с вас си говорим. Той включва други работи и те демонстрират точно тия други работи –  верноподаничество, готовност да се съгласят с всякакви други работи. Това парадокс ли е, че от нас очакват 22 закона, а ние приемаме един? И си приказваме, че това било важно. Всъщност не това е важното. Важни са други неща и затова на тях не им е трудно да остават отгоре. И понеже станаха безкрайно добри в това да се нападат взаимно, с цялата си интелигентност само това правят. И публиката се озвери така, че признава само собствения си лидер, а другите нищо не струват, което е смешно. Големият парадокс в нашето общество е, че при едно друго историческо обстоятелство се наложило да напишат върху Събранието, че съединението прави силата. Пък то се оказва толкова пророческо! Отдавна онова Съединение, за което е написано това, го няма. Но другото, националното съединение, което ни е нужно, даже и на хоризонта не се вижда.

 

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html