0 C
София
петък, 27 януари 2023 г.

Качването на минималната заплата ще свие сивия сектор

Снимка: БГНЕС

Мика Зайкова пред в. „Галерия“

Повишаването на минималната работна заплата до 780 лв., направено в края на миналата година от страна на служебното правителство, е само малка част от необходимото в политиката на доходите. Това е една малка стъпка на фона на положението с инфлацията у нас и в цяла Европа.

Да не забравяме, че минималната работна заплата трябва да бъде адекватна на издръжката на живота. Най-важното е нейната покупателна способност да позволи на хората, които я получават, да могат да се издържат поне един месец. В България това е абсолютно невъзможно, защото върху начисляваната сума се правят много удръжки и реално хората получават под 600 лв.

Дори с увеличението от 1 януари пак сме единствени в ЕС със сума под 500 евро на минималната месечна заплата. Тя е недостатъчна, защото издръжката на живота на човек у нас вече надвишава 1500 лв. На всичкото отгоре България е една от трите страни в общността с много по-висока инфлация от средната и то при положение, че бедните хора у нас са вече над 75%. Това е делът на домакинствата, които са затруднени да си плащат месечните разходи. Показателно е, че поскъпването на най-често употребяваните храни е между 45 и 55% в България и няма нищо общо с отчитания от държавната статистика среден процент на инфлацията, който сега около 14 на сто.

На всичкото отгоре наскоро част от депутатите дори предложиха увеличената минимална заплата да стане брутна, а не основна. Изпълнението на подобна идея на практика щеше да я ореже, а не да я повиши. Това от същите тези, вземащи поне по няколко хиляди лева заплата, а в стола на парламента се хранят добре за по 5 лв. на ден. Те не могат разберат какво е да се издържа семейство с минимална заплата.

За това и явно напоследък по-малко се говори за производителността на труда. Само 10-15% от нея зависи от уменията и желанието на работниците и служителите. Останалото е свързано с прилаганата техника и технологиите. Лошото е, че нашата икономика все още е много неефективна и над 3 пъти пъти по-енергоемка от средното ниво за ЕС. Това означава, че всички стоки, произвеждани у нас, са скъпи и неадекватни на доходите ни.

Субсидиите „на калпак“ за ток над 200 лв. за мегаватчас не стимулира предприемачите да търсят възможности да икономисват енергия и да внедряват най-модерна техника и технологии. Нито тази мярка, нито понижаването и дори зануляването на ДДС на част от храните и услугите доведе до някакво намаляване на цените им или поне до спиране на поскъпването. Няма никакъв ефект от подобни мерки „на парче“. Най-добре е цялата ставка на ДДС за всичко да бъде намалена. Само така има шанс от понижаването да имат полза крайните потребители, а не единствено производителите и търговците. Сега цялата тежест на инфлацията се плаща от бедния български народ.

За това трябва да се изпълни искането на синдикатите за минимална заплата от поне 850 лв. Тази сума няма да нанесе кой знае какви щети на работодателите, защото те ползват от хазната огромни енергийни субсидии. В близките две години най-ниското месечно възнаграждение трябва най-после да се доближи до нивото на издръжката.

Смешни са твърденията как увеличената минимална заплата щяла да засили инфлацията и сивата икономика. Напротив – по-високото заплащане ще намали дела на даването на пари „под масата“. С увеличението работодателите ще включат нелегалните добавки към увеличената заплата и по този начин ще се намали делът на сивия сектор. От това ще спечелят и хазната, и осигурителната система, защото за тях ще има повече постъпления, което ще намали поне малко дефицита им. Да не забравяме, че минималната заплата влияе и на различните социалните плащания.

Вариант, и то много удачен за увеличаване на реалните доходи на най-бедните слоеве от населението, е въвеждането на необлагаем минимум. Наистина ще има известен спад на парите в бюджета от десетте процента плосък данък, но ще се увеличат парите в ръцете на хората и това ще стимулира потреблението. Според синдикатите хората у нас оставени на минимална заплата са между 550 000 и 640 000. Това е една трета от българските граждани, които са на пазара на труда. Да не забравяме, че ужасяващата демографска криза у нас се дължи до голяма степен и на мизерните доходи на работещите бедни. Това е пагубно за България и води до непрекъснато намаляване на населението у нас, включително и на работна ръка и то не само на висококвалифицирани специалисти. Ситуацията у нас е парадоксална, защото дори при рецесията, която се задава у нас няма да има голяма безработица и причината е именно в недостига на работна ръка.

Независимо от това България си остава страна с изключително високо ниво на социално неравенство в Евросъюза. Само 3,6% у нас нямат финансови притеснения и плащането на месечните сметки за тях не е проблем. Разликата в доходите на бедните и богатите у нас надвишава 8 пъти, докато средното ниво на този показател в Европа е около 3 пъти. В България обаче неравенствата продължават да нарастват. В тази връзка, за съжаление, не са отпаднали и причините, стимулиращи високата инфлация. Една от тях е войната в Украйна, която влияе силно на пазара на енергоресурси и през 2023-та година може да се очаква силен дефицит на горива. Нарушени са и доставките на метали и други суровини за индустрията в Европа. Под риск е и изхранването на населението в света, защото Украйна и Русия са едни от най-големите производители на зърно. За България особено опасно е да няма голям спад в икономиката на Германия, която е наш основен търговски партньор. 67% от износа ни отива за тази страна.

Решаването на всички икономически проблеми на света може да започне едва след края на войната на Русия срещу Украйна. В противен случай функционирането на пазарната икономика в целия свят е в опасност и 2023 г. ще се окаже трудна година за България, а 2024-та и 2025-а дори кошмарни.

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html