3.9 C
София
понеделник, 5 декември 2022 г.

Старши икономистът на Институт „Отворено общество“ Георги Ангелов: Инфлация се бори най-добре с ръст на доходите

 

ВАСИЛ НАНЧЕВ

– Г-н Ангелов, как ще коментирате действията на финансовото министерство, което първо обяви, че ще внесе в НС проект на държавния бюджет за догодина, но след това се отказа от намерението си и предложи да важат параметрите за 2022 г.

– Първоначалните им намерения бяха за вариант с голям дефицит от 6%, но после се отказаха. Това е логично, защото подобен проект едва ли щеше да мине в парламента. Следващото им предложение за запазване на параметрите от 2022 г. също е проблемно, защото не може страна с висока инфлация да има разходи, колкото и през предходната година. В противен случай ще се наложи яко свиване на коланите. Интересното е, че от финансовото министерство обявиха за наличието на трети вариант с нисък дефицит, но не дадоха информация за него.

При висока инфлация постижим ли е бюджет без голям дефицит?

– Всъщност инфлацията пълни бюджета с пари, което се вижда и сега. За това не е невъзможно това да стане и през 2023 г., особено след като се вземат мерки от парламента да започне получаването на средствата от ЕС и по Плана за възстановяване и развитие. Това ще позволи повече инвестиции в икономиката. В случая всичко е въпрос на политическа воля.

– Споменахте инвестиции. Проблемите с върховенство на закона в България могат ли да са причина за липсата на достатъчно чужди вложения в икономика ни?

– От години е проблем, че Агенцията по инвестиции е на много ниско институционално ниво и от нея нищо не зависи. Работата по привличането на чужди инвестиции трябва да бъде поне на ниво вицепремиер, за да могат да се поемат ангажименти от името на държавата. Разбира се, неприемането ни в Шенген и еврозоната и заради проблемите с върховенството на закона, са едни от причините, които също намаляват инвестиционната привлекателност на България.

– Какво е мнението Ви за поредните атаки срещу влизането ни в еврозоната?

– Мисля, че доводите на противниците на приемането на еврото у нас започват да издишат. Преди те използваха за коз ниските лихви и как това обезсмисля влизането ни в еврозоната. Сега обаче лихвите поскъпнаха и се виждат страни извън еврозоната с немалки фискални проблеми. Унгария например вдигна лихвите на 25%, защото националната й валута се срива. В същото време в страните от еврозоната през цялото време на настоящата криза вероятно лихвите ще са по-ниски. Реалността опровергава всички твърдения срещу въвеждането на еврото. Държавите извън еврозоната понасят по-голяма тежест. България е засегната по-малко, защото вече сме в чакалнята на еврозоната и имаме фиксиран курс на лева и финансовите пазари вземат това предвид. Разбира се, трябва и сами да си помогнем. За това основна задача на новия парламент трябва да бъде приемането на бюджета и цялото законодателство за необходимите реформи, които да ни позволят да получаваме средствата от еврфондовете и сумите по Плава за възстановяване.

– Стремежът за строга фискална политика няма ли да донесе риск от замразяване или спад на доходите на хората? Не бива да забравяме, че бягството на квалифицирани кадри от нашата страна продължава.

– Не трябва нито да се разпускаме прекалено в разходи, нито да затягаме много коланите. Отпушването на европейските средства към България обаче може да помогне и за увеличаване на доходите на българите. В никакъв случай те не трябва да се намаляват, защото нашата страна е бедна. Да не забравяме, че всеки може да си хване куфарите и да отиде другаде в Европа и да работи за повече пари. Ниските доходи водят до намаляване на предлагането на квалифцирана работна ръка, което пък носи проблеми за българския бизнес. Ключовите реформи, даващи възможности за привличане на повече инвестиции, са един от пътищата за нарастване на доходите на хората.

– Реформите, които визирате, включват ли намаляване на държавната администрация? Всички знаем, че тя е прекалено раздута.

– Проблемът не бива да се гледа само като бройка хора. По-важното е да се премахнат някои ненужни бюрократични изисквания, които от край време пречат на деловата активност в България. Има и институции, от които страната също няма необходимост и те трябва да отпаднат или пък част от тях да бъдат заменени с някаква електронизация. Въпросът е комплексен, но при толкова голямо намаляване на населението, цели 800 хил. души за последните 10 години, не може администрацията да продължава да нараства.

-Удачна ли беше мярката с намаляването на ДДС за някои стоки и ресторантите?

– Нищо не проработи от нея. Директният антиинфлационен ефект е равен на нула. Най-добрият начин за борба с инфлацията е ръстът на доходите и въпросът е това да стане по-скоро, а не след една година. Само така парите ще остават в крайния потребител. Например може да се помисли за данъчни облекчения за предприемачите, които вдигат заплатите. Авторите на идеята за по-ниско ДДС твърдяха как мярката ще свие сивия сектор, но не съм видял доказателства в тази посока. Сега знаем, че намаляването на косвения данък не донесе ползи за крайния потребител.

– По какъв начин, според Вас може се направи диференциация на енергийните помощи за бизнеса, за да не се раздават те на калпак?

– Трудно е да се коментира, защото няма никакви данни кой получава тези помощи и дали има смисъл да му се отпускат. В медиите изтекоха данни, че получатели са такива фирми като „Нефтохим“, които са едни от най-големите енергийни потребители. Знаем обаче, че въпросната фирма няма нужда от тези държавни пари, защото от високите цени на горивата се справя перфектно в кризата. Да не забравяме как предишният кабинет осигури на тази компания изключване от ембаргото на ЕС за доставките на руски петрол. Струва ми се, че има много подобни примери на държавна помощ за големи фирми, печелещи от сегашната ситуация на пазара и нямащи нужда от тези енергийни субсидии. С една проверка на базата на обективни данни ще може да се види кои компании имат по-голяма нужда от помощи и кои – не. Така ще остане значителен ресурс от милиарди, който можем да използваме за нещо по-полезно.

– Как е решен въпросът с тези помощи в останалите страни от ЕС?

– Идеята на Брюксел бе пълно компенсиране да има за битовите потребители и за малките и средните фирми, а за големите само при доказана необходимост. В Румъния например телекомуникационните компании бяха изключени от помощите, защото печалбите им позволяват те да не бъдат субсидирани от държавата.

Нашата програма за енергийни компенсации работи от най-дълго време и е най-щедра в цяла Европа. Има и много широк обхват и за това трябва тя да се фокусира към бизнесите, имащи истинска нужда от подпомагане.

От друга страна не бива да забравяме, че България печели много от високите цени на електроенергията на свободния пазар в Европа. Износът на ток донесе много добри приходи на производителите.

– Да се спрем на една друга антикризисна мярка. Заговори се, че от 1 декември ще бъде спряна отстъпката от 25 ст. за литър течни горива за личните автомобили. Как ще коментирате тези намерения?

– Нормалният начин за поевтиняване на горивата бе да се изиска от „Лукойл“ да продават на по-ниски цени. Това е логична стъпка, след като държавата осигури гратисен период за внос на много по-евтин руски петрол за рафинерията в Бургас. В противен случай се губи ползата от дерогацията на ембаргото на ЕС. Сега, с тези 25 ст. на практика българският бюджет дотира увеличението на печалбите на рафинерията. Има начин да се намалят цените на горивата и то много повече от въпросните стотинки и без подобна мярка да товари хазната. Определено българският парламент може да упълномощи КЕВР или КЗК да контролират компаниите ползващи привилегията за изключение от ембаргото на ЕС срещу Русия. Да не забравяме, че свалянето на цените на горивата ще има и силен антиинфлационен ефект.

ВИЗИТКА:

Георги Ангелов е роден през 1979 в Пловдив. Завършва финанси в УНСС, работи в Института за пазарна икономика, а понастоящем е старши икономист в институт “Отворено общество”. Той е зам.-председател на УС на Българската макроикономическа асоциация, както и член на Американската икономическа асоциация.

От 2004 до 2015 г. е член на управителния съвет и зам.-председател на Българската макроикономическа асоциация. Консултативен член е на работна група „31“ за Национална програма за реформи.

Носител е на специална награда „Гражданска позиция, провокираща дебат“ на Фондация „Работилница за граждански инициативи“ и е отличен с награда от Наградния фонд „Георги Василев” за принос към свободата на духа, 2008 г.

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html