Слабоизвестен факт е, че новият английски крал Чарлз III е свързан с Православието. Наследникът на британската корона има „най-искрени чувства към Православието“ и редовно посещава православни манастири и Света Гора Атон, заявява архиереят на Руската православна църква митрополит Иларион Будапещенски и Унгарски.
„Известно ми е за симпатиите на принц Чарлз към Православието. Освен, че посещава Света Гора Атон, той се старае да бъде и на други святи места. Съвсем неотдавна, намирайки се на визита в Израел, той посетил руския православен женски манастир в Гетсимания, където се поклонил на раката с мощите на преподобномъченица велика княгиня Елисавета Фьодоровна и възложил живи цветя на роднината на своята баба, която се явява племенница на светицата“, разказва митрополит Иларион.
„Тези искрени чувства към Православието са свързани и с това обстоятелство, че бащата на Чарлз, херцог Филип, се явява представител на гръцката линия на Олденбургската династия и от своето рождение е изповядвал Православната вяра. Въпреки че след брака си с кралица Елизабет II херцог Филип, ставайки британски принц-консорт, е бил длъжен да приеме англиканството. Той нерядко казвал за себе си: „Аз приех англиканството, но си останах православен“, отбелязва митрополит Иларион.
Друг известен православен иерарх и богослов митрополит Калист Диоклийски, също потвърждава влечението на крал Чарлз III към Православието: „Той действително проявява жив интерес към Православието и има много православни приятели. Извършвал е много пъти поклонничество на Света Гора Атон. Но ако реши да стане православен, това би му създало сериозни конституционни проблеми“.
А още по-малко хора знаят, че във вените на принц Чарлз тече царската кръв на Романовите. Наследникът на британската корона теоретично би могъл дори да наследи руския трон, тъй като баща му, херцогът на Единбург Филип, е праправнук на император Николай I. А дядото на Чарлз, гръцкият принц Андрей, дори е бил офицер в руската армия: през 1908 г. е зачислен в списъка на Невския императорски полк и 1-ва рота на руската императорска армия.
Британската кралска династия е тясно свързана и с българския царски дом. Истинското име на династията всъщност не е Уиндзор, а Сакс-Кобург и Гота. Но преди малко повече от век, през 1917 година, династията просто е преименувана. Крал Джордж V решава да прекъсне всички връзки с Германия, тъй като Лондон е атакуван с германския бомбардировач „Гота Г. IV.” и всички негови британски роднини се отказват от германските си благороднически титли, и приемат британски фамилни имена.
Роднинските отношения на Симеон Сакскобургготски с английската кралска династия започват от 18 век — от херцозите Франц и Августа Сакс-Кобург-Заафелд. Две от техните деца са Фердинанд и Виктория. Единият от синовете на Фердинанд е Август, а дъщерята на Виктория е английската кралица Виктория. Август и кралицата са първи братовчеди. Синът на принц Август — българският цар Фердинанд пък е втори братовчед на английския крал Едуард седми — син на кралица Виктория.
Симеон Сакскобурготски всъщност е четвърти братовчед на бащата на кралица Елизабет Втора — крал Джордж Шести. Българският цар Борис III, син на цар Фердинанд, е трети братовчед на английския крал Джордж Пети. Пети братовчеди на Елизабет Втора са децата на Симеон — Кардам, Кирил, Кубрат, Константин-Асен и Калина. Принц Чарлз пък е шести братовчед на внуците на Симеон Сакскобурготски, начело с най-големите Мафалда и Олимпия.
