Илюстрация: bg.toptanmedical.com
Не можем да се отпуснем. Просто сме се отучили. Това е типично за нашето общество на борещи се за успех, на стремящи се към кариера. Всички искаме да сме по-бързи, подобри, по-успели. Страдат предимно перфекционистите и тези, за които най-важно е признанието за постиженията им. Всъщност такива хора винаги е имало. Новото тук е особеният вид стрес. Това се превръща в мода, да си непрекъснато под напрежение е шик. Особено учените, които искат да стигнат до дъното на познанието и влагат огромни усилия. Но това се отнася и за всички други професии, където амбициозният човек се изгубва в усилията си да постигне перфектен резултат.
Повечето учени обичат това, което правят, но нивата на удовлетвореност от работата достигат ново ниско ниво, сочи проучване на Nature. Карикатура на учен, седнал с глава в ръце, докато няколко ръце го притискат да вършат повече работа
Илюстрация от Антонио Родригес
Учените от цял свят биха могли да научат нещо от поучителната история на Джон Хенри, американски фолклорен герой, който буквално се е трудил до смърт. Науката привлича хора, които искат да стигнат до дъното на важни въпроси, но твърде малко неща в науката някога са напълно решени.
Това ниво на любопитство може да ви държи на колелото като хамстер. Финалната линия не е строго дефинирана, освен ако не я определите сами. Джон-Хенриизъм е термин, който се отнася особено за групи, които изпитват особено силен натиск да изпълняват.
Вие сте в конкурентна сфера, но непрекъснато получавате съобщения, че не сте достатъчно добър, че не трябва да сте тук, че едва успявате. Стресът, бърнаут (прегарянето), синдромът на самозванеца и проблемите с психичното здраве, които могат да предизвикат, са силно свързани с удовлетвореността от работата, което е ключов акцент в кариерното проучване на Nature 2021.
По-малко от 60% от респондентите в шестото проучване на заплатата и удовлетвореността от работата съобщават, че са доволни от позициите си. Това е с около 10 процентни пункта по-малко в сравнение с предишните проучвания на удовлетвореността, включително предишното, проведено през 2018 г. Тъй като удовлетворението намалява, психичното здраве изглежда е под заплаха. 42 процента от респондентите казват, че са потърсили помощ или са искали да потърсят помощ за тревожност или депресия, свързани с работата, което е увеличение с шест процентни пункта спрямо 2018 г.
Последният период беше белязан от широко разпространени забавяния и смущения, свързани с COVID, но пандемията не беше единственият фактор, помрачаващ настроенията на учените. Фиона Симпсън, изследовател на рак в Университета на Куинсланд в Бризбейн, Австралия, казва:
„Проблемът е в условията, при които работим. Като професия попаднахме в положение, в което работим всяка вечер, четем тези, рецензираме за списания, участваме в панели за събиране на средства, всичко това безплатно. По принцип имам две работни места на пълен работен ден.”
Тридесет и девет процента от всички респонденти казват, че често или винаги се чувстват изтощени от емоционална и физическа енергия. Четиридесет и пет процента от респондентите смятат, че не постигат толкова, колкото трябва. Целият този стрес се плаща с психически данък. Един на всеки пет казва, че е потърсил помощ за депресия или тревожност, причинени от работата, а 22%, че не са търсили помощ, но са искали да са го направят.
Понякога смяната на работата може да бъде полезна за психичното здраве на човек. Ана Раконяк казва, че е изпитвала изключително напрежение като изследовател по физика в университета в Дърам, Великобритания. Тя прекара повече от пет години, работейки по поредица от краткосрочни договори, на които липсва стабилност или сигурност. „Научих много и това беше добре за кариерата ми, но беше доста стресиращо, защото отговорностите и работното време продължаваха да се натрупват“, казва тя. „Получих силно мигренозно главоболие, което се засилваше.
Казва, че също често е изпитвала „синдрома на самозванеца“, усещането, че човек не е достоен или не прави достатъчно. „В университета всички около вас знаят повече от вас. Професорите правят това от десетилетия, така че е лесно да си помислите, че знаете много малко. Стагниращите заплати представляват пречки пред удовлетворението от кариерата.
„Синдромът на измамника“ изчезва, когато Раконяк поема работа в индустрията в Atomionics, компания за атомна физика в Сингапур. „Уменията на всеки тук наистина се оценяват“, казва тя. Голяма част от стреса също изчезва.
Историята на Раконяк илюстрира тенденция: удовлетворението обикновено е по-лесно да се намери в индустрията, отколкото в академичните среди. Две трети (66%) от респондентите в индустрията казват, че са донякъде или много доволни от работата си, в сравнение с 56% от респондентите в академичните среди. В другия край на спектъра 5% от респондентите в индустрията и 11% в академичните среди казват, че са изключително недоволни от позициите си.
Сигурността означава различни неща на различни места. Санди Акомоледе, преподавател по биология във Федералния колеж по образование в Потискум, Нигерия, казва, че може да запази работата си толкова дълго, колкото иска. Все пак той се смята за „донякъде недоволен“ от работата си, до голяма степен заради условията на борбите на живот в Северна Нигерия. Казва, че заплащането му не отговаря на усилията му, тревожи се за атаките на Боко Харам, терористична група с история на отвличания или убийства на ученици и учители. През 2014 г. атентатор самоубиец, дегизиран като ученик, убива повече от 40 ученици в средно училище в Потискум. „Когато ходим на работа, ние се молим на Бог да ни пази. Тези хора могат да атакуват по всяко време.“
Учен от държавната администрация в Съединените щати, съобщава, че печели повече от 200 000 долара годишно, но отказва научна кариера въпреки личния си успех. „Културата на науката днес е фундаментално нечовешка и деморализираща“, пише той. „Подобрете културата, сигурността на работните места, стабилизирайте финансирането и тогава хората с талант ще се стичат към науката, тъй като тя е фундаментално възнаграждаваща и предлага голяма радост.”
*Синдром на самозванеца
Вие страдате от „синдрома на самозванеца“ (impostor syndrome). Той е типичен за богатите, известни и успели хора. Страдащите от него изпитват постоянен страх, че ще бъдат разкрити като фалшиви или измамни. Те вярват, че са успели да заблудят всички, че са компетентни, докато всъщност не са.
Определят всеки свой успех като късмет, че са попаднали в правилното време на правилното място и изключват приноса към него на таланта, интелигентността и упоритата си работа. Мнозина сред тях са професионалисти, които трайно чувстват, че се ползват с уважение, което не са заслужили.
Някои експерти твърдят, че синдромът е културен проблем, други че е психологически. При всички случаи той е болезнено и хронично състояние. Най-ужасното, което идва от него, е чувството на потъване в дълбока несигурност и постоянен срам.
Източник: Nature
