Интервю на Албена АТАНАСОВА,
вестник „ГАЛЕРИЯ“
Катерина Евро е в предпремиерна треска. Актрисата, която остава в аналите на седмото ни изкуство като секси певицата Рени от мегахита на Людмил Кирков „Оркестър без име“ и с роли в още две дузини драми и комедии, сега е в звездното трио в поредния филм на Илия Костов „Пътуващо кино“ заедно с Любен Чаталов и Юрий Ангелов. През есента тя отново ще дава вота си за състезателите в „България търси талант“, където водещ е синът й Александър Кадиев.
– Госпожо Евро, защо отдавна не сме ви гледали в киното?
– Ами защото отдавна не приемам предложения. Киното ме отдалечава от дома ми, от внучето ми, от четирите ми кучета. А това ми е крайно неприятно, нямам нужда от подобни емоции. Дори отказах предложения за два сериала. Едната роля никак не беше лоша. Но нищо не е на всяка цена. За мен вече има много по-важни неща. А и не ми се ходи много-много по снимки, те гълтат цялата ти енергия.
– Тази аристократична дистанцираност от бизнеса не удря ли по бюджета ви – вие сте от прословутата със своята практичност зодия на Девите?
– Сега печеля по-добре от когато и да било. Имам достатъчно работа, не мога да се оплача. Много ме търсят хората за реклами, канят ме на участия. Спокойна съм, че мога да си плащам сметките, да си гледам животните, да си сипя гориво в колата, за да отида някъде. Точно в този момент от живота парите не са ми най-важните. На моята възраст има други ценности. А и от 10 години играя в две много успешни постановки – „Маршрутка“ на Елин Рахнев и „Горката Франция“.
Не че хонорарите са големи – кефът е огромен.
А и в „Горката Франция“ си партнирам със сина ми Сашко и ми е много приятно с него.
– И все пак се съгласихте да влезете в „Пътуващо кино“ – 15 години след участието си в предишния филм на Илия Костов „Време за жени“…
– С Илия много си приличаме. Той е роден на 31 август, аз – на първи септември. Характерите ни са еднакви и хубавичко се караме. Той иска да стане неговото, пък аз настоявам да бъде на моето. Жестоко се разправяме, никой от двамата не отстъпва. Той все си намира някакви поводи да ни чете „конско“ – примерно, че не си знаем текста, но и аз никога не му оставам длъжна. Та след премиерата на „Време за жени“ се бях зарекла никога повече да не работя с Илия. А и между 2005 и 2019 се появих съвсем за кратко само в „Нокаут или всичко, което тя написа“, защото много обичам Ники Илиев. Но през 2019 Илия ми звънна и запита дали искам да прочета новия му сценарий. Бая се поколебах, защото, като му чуя гласа, съм готова да се наостря. Той обаче добави: „И си избери роля“. А то главната женска роля е една-единствена, какво да избирам – нея си избирам. Вече бях чула, че е пробвал няколко колежки.
– Що за птица е героинята ви?
– Много е интересна, затова се съгласих. Все едно че е писана за мен – толкова е драматична, въпреки че никак не си приличаме с тази жена. Но съм на години, когато мога да си позволя подобен образ. Осъзнавам го ясно и категорично, когато гледам филми с любимата ми актриса – Франсис Макдормънд. След „Три билборда извън града“ окончателно си дадох сметка, че искам да бъда като нея – да играя максимално концентрирано, без да ме интересува как изглеждам. Абе, няма нужда вечно да съм красавица. Та въпросната героиня в „Пътуващо кино“ е бивша актриса, която е участвала в единствен филм,
успявайки да преспи и с оператора, и с режисьора
и да направи по един аборт и от двамата. Но когато тримата се срещат след години, нито тя е актриса, нито те са тези, които са били. Тя се е алкохолизирала, работи като чистачка в училище и обикаля кастингите за някакви тъпи ангажименти. Води много тежък живот. Има много какво да се изиграе. А като разбрах, че ще сме с Юрката Ангелов и с Любо Чаталов, с когото бяхме мъж и жена във „Време за жени“, си казах: „Не ме интересува – ако ще, да се избием с Илия, приемам!“. Макар че снимахме далеч от София – в Твърдица.
– Доволна ли сте от себе си в това така различно амплоа?
– Сигурна съм, че за първи път в кариерата ми се разкривам в толкова сериозна светлина. След прожекцията на фестивала „Любовта е лудост“ във Варна Танчето Лолова ми каза: „Кате, никога не съм предполагала, че си толкова силна като драматична актриса“. Припомних й, че ме „водят“ на отчет в комедиите, но тя отсече: „Ти си друга – от мен да го знаеш“.
– Имахте ли приключения по време на снимките?
– О, разбира се. Още през първите дни в Твърдица се спречкахме с Илия. Качих се на колата – и обратно в София. Тъкмо бях пристигнала у нас и той ми се обади. Много миролюбиво ми обясни, че трябва да платя 20 000 лева неустойка. Твърдица хич не е близо, но седнах зад волана – и обратно. Беше много смешно. Като влязох в града, паркирах пред магазина, за да пазарувам. Минавам през вратата и гледам – Илия. Той обаче ме посрещна съвсем благо: „О, как си, моето момиче, прибра ли се?“. Защото си беше така – много ни беше домашно и уютно в къщата за гости с басейн, където бяхме настанени всички актьори.
С Любо Чаталов се изпотрепвахме да готвим.
Юрката също се натискаше, но той готви отвратително, нали беше женен за чужденка – прави някакви безумни манджи. А младият ни колега, Кристиян Макаров, който също е роден на моята дата – 1 септември, много готино момче, ме поддържаше във всичко.
– Каква е завръзката в „Пътуващо кино“?
– Четиримата тръгват из България, за да показват филми, и им се случват хиляди идиотщини – като тези, които се случват на повечето хора в държавата ни. В една от сцените успях да разчувствам и самия Илия Костов. Вали дъжд, а аз произнасям монолог за това, че сме могли да бъдем щастливи, но просто сме се разминали с щастието. Много тъжно. И очите на Илия се напълниха със сълзи. А той е голям мъжкар, никога не плаче. После замаза работата – уж че нещо не бил в кондиция, та затова. Ама не беше вярно. Просто се справих много добре. Всъщност снимахме по цял ден в караваната. Но понеже в нея няма как да влезе толкова много техника, ни люлееха от сутрин до вечер – все едно че се движим. Бяхме много щастливи. Ставахме рано заранта, минавахме си текста, пиехме кафе, птичките пееха. Снимахме и в околните села – край язовир „Жребчево“, там, където е потопената църква. Не очаквах, че мога да издържа толкова дълго време без внучката и кучетата. Правехме страхотни купони с кимона, големи щуротии правехме, а и помагах на съседите за доматите им.
– Учите ли малкото Кате да готви?
– О, да, да, разбира се. На нейната възраст – тя стана на 6 – се пристрастих към готвенето. Дядо ми беше много патриархален тип и у нас имаше по няколко яденета на ден. Тези дни Кати ме информира, че ще стане готвачка или полицайка – защото полицаите си хапвали на воля донъти.
– Освен че сте видна републиканска готвачка и градинарка, какви други подобни таланти притежавате?
– Някога много плетях. Навремето, когато нямаше дрехи по магазините, не спирах с иглите – откривах мохери и всякакви други готини прежди и започвах. Даже на една кука направих шалтета за диваните ни в хола. Мога и да шия. Абе, сръчна съм. Но сега вече по магазините има всичко, та отдавна нито съм плела, нито съм шила.
– Знае се, че майка ви е една от най-прочутите и тачени гледачки в София, но вие посещавали ли сте Ванга?
– Не, тя е идвала у нас на гости. Беше много близка с втория ми баща, после стана приятелка и с майка. Когато цялото семейство живеехме на „Плиска“, съм се виждала с Ванга.
– Казвала ли ви е нещо съдбоносно?
– Да. Че ще работя до 80 като актриса. Тогава още хал хабер си нямах, бях едва на 15. Започнах да манекенствам на 16.
– Кога сте се чувствали на ръба на физическото оцеляване?
– Може би, когато скачах с бънджи. И досега не знам защо го направих. Аз съм си екстремен човек. Като ученичка усилено тренирах на стадион „Васил Левски“ – мислех да ставам шампионка по художествена гимнастика. Но израснах, усетих, че мястото ми не е на арената, и други неща започнаха да ме вълнуват.
– От кого сте наследили характера си?
– От майка ми. Беше силно емоционална. Както плачеше, така можеше да се разсмее. И самоиронията ми е от нея. Няма как да бъда друга – винаги сме били неразделни. Но не помня баща ми – била съм на 5, когато с майка ми и брат ми оставаме в София, след като Албания, където той е роден, затваря границите си.
– Били ли сте скоро в Албания?
– Каня се да водя Катинката в Корча – искам да й покажа къде съм прекарала най-ранното си детство. Там са и почти всичките ми роднини по бащина линия – те са цигулари, преподават в Музикалното училище, но и пътуват по света. Поддържаме си отношенията, много сме си близки. Най-често се виждаме с първата ми братовчедка, която живее в Гърция.
– А синът ви общува ли с брат си, който е от първия брак на баща му?
– Да, да, разбира се, въпреки че Боби е много по-голям от Сашко. Той е IT специалист, занимава се с технологии, няма общо с изкуството.
– А вярно ли е, че Александър е искал да става балетист?
– Истината е, че докато беше малък, не му разрешавах почти нищо. Първо искаше да тренира гребане в Панчаревското езеро. Но бях чувала, че има нещастни случаи – хора са се давили. И му отказах. После започна да ме врънка за ски. И това беше абсурд – толкова беше палав, че веднага щеше да се пребие. „Ами, майко, запиши ме тогава на балет!“, предложи той тогава. Но и с това не се съгласих. Сашко носи страхотното чувство за хумор на баща си. Въобще той за повечето неща е като него – съпругът ми беше много умен, уникална личност. Но артистичността на Сашко е от мен.
– На кого е кръстен?
– Сашко 24 часа се казваше Георги – исках да носи името на мъжа ми, когото много обичах. Но се роди на 30 август – деня на свети Александър Невски. И когато в четири сутринта тръгвахме към болницата, майка ме предупреди: „Кате, ще родиш днес. И детето трябва да бъде наречено на светията“. Обаче аз си бях инатлива. И като влязоха да записват имената, бях категорична: Георги. Но когато дойдоха майка ми и мъжът ми и разбраха какво съм направила, отсякоха: „Като ти се обяснява нещо, ще слушаш – няма да си ти тази, която ще променя традицията“. Иначе по-малкият ми брат също е Александър, но той е на баба ни Александра.
– Как приемате кандидат-снахата, новата жена в живота на сина ви – топ модела Ивелина Чоева?
– Много симпатично момиче. И с двете снахи съм си в разкошни отношения.
Живея си в моята къща с Танчето и с Катето.
Танчето загуби майка си по-миналата година, сега аз съм й като майка. Тя така ми и казва. Новата приятелка на Сашко е умна, красива, възпитана и приятна. Цари всеобщо хубаво настроение между нас. Така искам да бъде. Имаме дете – то трябва да е щастливо, а не да го теглят напред-назад, нагоре-надолу. Танчето, като много интелигентна жена, прие напълно адекватно цялата тази ситуация, която всъщност е най-неизгодна за нея.
– Замисляте ли нов спектакъл с Кадиев?
– Като играем двамата, много-много не се разбираме – все нещо се караме, нали и с него сме от една и съща зодия. Но пък съм много щастлива, когато гледам колко го харесват хората и как го аплодират. С него скоро започваме снимки на „България търси талант“ – ще е суперяко, големи майтапи ще падат. Сега кандърдисваме Мариус Куркински да ни направи постановка само за мен и Сашко, но той е малко сложен и труден. Все пак ми е обещал. И аз съм му слабост, и Сашко му е слабост – нали го подготви за кандидатстването в Академията. Въобще Мариус е моят ВИТИЗ и моето всичко. Говорим с часове по телефона след полунощ.
– Колко вида има сега в домашния ви зоопарк?
– Четири кучета и 11 риби в езерце – цветни японски шарани кои. Гледах и два кошера пчели, беше много хубаво да си вадя медец. Но този експеримент продължи само няколко месеца, тъй като ме хвана страх да не ужилят Кати и кучетата. Изплаших се, когато ротвайлерът на моя приятел почина след ужилване.
