Септември започва с магнитна буря. Очаква се тя да продължи три дни и да достигне К-индекс 6, тоест слаба. Статистиката показва, че месеците септември и октомври се характеризират с доста динамично магнитно поле и чести бури. Това съобщават от Националния Институт по Геофизика, Геодезия и География на БАН.
На всеки 11 години нашата звезда достига максимална активност и освобождава чудовищно количество енергия – слънчеви изригвания и изхвърляне на коронална маса. И макар че магнитното поле на Земята успешно отразява последствията от подобни изригвания, това не означава, че сме в пълна безопасност.
Силата на „слънчевите бури“ достига милиарди мегатона на TNT еквивалент – цялата наша цивилизация би могла да консумира толкова енергия за един милион години.
Короналните изхвърляния на маса се представят основно от електромагнитно излъчване, което, когато се удари точно в Земята, причинява геомагнитни бури. Последствията са прекъсвания в комуникациите и повреда на електрониката.
Като се има предвид, че всяка година човечеството разчита все повече на технологиите, силна геомагнитна буря може да създаде истински хаос.
Научните системи за проследяване и предупреждение за такива бури са далече от съвършенството, смятат учени.
Ето кои са 5-те най-мощни слънчеви изригвания на Земята през последните два века, представени от канала Top of tops във Vbox7
Супер бурята „Карингтън“, 1859 г.
Най-мощната геомагнитна буря за цялата история на човечеството е през 1859 г. Тя получава названието „събитието Карингтън“ на името на британския астроном, наблюдавал колосални петна и изригвания на Слънцето от 28 август до 2 септември 1859 г.
На 1 септември Слънцето прави коронално изхвърляне с такава сила, че то достига Земята само за 18 часа, макар че обикновено това става за 3–4 дни. В резултат връхлетялата Земята магнитна буря предизвиква отказ на телеграфните системи по цяла Европа и Северна Америка.
По цял свят, даже и на Карибските острови, се наблюдават полярни сияния.
Оттогава става ясно, че геомагнитните бури, предизвикани от слънчевата активност, могат да представляват сериозна заплаха за човечеството, която все повече зависи от технологиите, включително в сферата на комуникациите и предаването на електроенергия.
Канадският енергиен срив, 1989 г.
Мощната магнитна буря на 13 март 1989 г. разкрива колко опасни могат да бъдат тези явления. В резултат на слънчевото изригване със сила Х15 около 6 милиона души в Канада остават на тъмно заради повреда на електрическата система, а електрическите мрежи в северните части на САЩ едва издържат на силната магнитна буря.
Бурята в „Деня на Бастилията“, 2000 г.
Тя се случва на 14 юли 2000 г., на едноименния френски национален празник. Силата и е Х5.7. Слънчевото изригване е толкова мощно, че е регистрирано от космическите апарати „Вояджър-1“ и „Вояджър-2“, които се намирали на периферията на Слънчевата система.
Мощната буря предизвиква повреди на околоземните сателити и силни радиосмущения на земята. Хората, които са прелитали в самолети над земните полюси, са получили доза радиация над нормите.
Ултра мощната буря на Хелоуин, 2003 г.
На 28 октомври 2003 г. слънчево супер изригване предизвиква мощна магнитна буря на Земята. Интензивността на слънчевия вятър е толкова голяма, че поврежда сензора на спътник на НАСА.
Според НАСА бурята е със сила Х48, но Земята има късмет, защото е в периферията ѝ. Независимо от това магнитната буря нанася повреди на много околоземни спътници и предизвиква силни смущения в телекомуникациите. Наблюдавани са особено силни полярни сияния.
Слънчев гняв преди Коледа, 2006 г.
На 5 декември 2006 г., учените регистрират мощно слънчево изригване и магнитна буря от клас Х9. Тя прекъсва сателитните връзки и GPS сигналите за 10-15 минути и поврежда спътника GOES-13. Земята отново има късмет, защото най-силните рентгенови излъчвания са минали встрани от нея.
