Тази година навършвам шестдесет и пет години. Следите ли ми мисълта. Шестдесет и пет години. Моля ви, направете ми един подарък. Така ще подарите бъдеще на децата си. Моля ви, не ме карайте да остарявам с Румен Радев, Корнелия Нинова, Мая Манолова…
Искам да остарявам красиво.
Не искам да сънувам кошмари, а когато се събудя, да живея с тях. Представете си как тези хора ще изглеждат след пет години, имайки предвид тяхната промяна през последните пет години. Тишината в спалнята на Татяна Дончева се нарушава само от логореята на Мая Манолова и Корнелия Нинова… В присъствието на един вдигнат юмрук, който единствен напомня за фалическо присъствие…
Представете си само за миг – остаряване под юмрука на Радев и влачещия се подире му език на Слави Трифонов… Моля ви, не искам да остарявам с тези хора. Бих им занесъл хляб, кисело мляко ще отида да им купя от магазина… Но, моля ви, не ме карайте да остарявам под техните урочасващи погледи. Спестете ми остаряването с тях. Защото то значи състаряване.
Не искам тези години от живота ми да минават под комунистическия лозунг: „Да преизпълним петилетния план. За пет години да остареем толкова, колкото други остаряват за двадесет години“… Така ще спестите и кошмарите на децата си.
От ФБ профила на писателя.
