Кристоф КОНТ, в. „Либерасион“
Нанси Синатра, рок звезда на 60-те години на ХХ век, публикува антология, след като навърши 80 години през миналото лято. Започва кариерата си в сянката на знаменития си баща Франк Синатра и прави успешни сънгъли с Лий Хейзълууд, мустакат каубой, автор на песни и изпълнител. След години пауза Нанси бе върната на мода от Куентин Тарантино (Bang Bang в саундтрака на Kill Bill), както и в саундтрака към един от филмите за Джеймс Бонд. Лана Дел Рей и нейното момче Бари-Джеймс О’Нийл пък пуснаха клип на песента Summer Wine от 1967, която принадлежи на Нанси Синатра и Лий Хейзълууд
– Защо решихте да публикувате тази антология?
– Инициативата идва от дъщеря ми Аманда, която също ще издаде много хубава книга в края на годината. Всъщност не съм участвала в дизайна, изобщо не очаквах това да се случи един ден. Не бях наясно, че тези неща, направени толкова отдавна, все още имат отзвук и днес. Музиката е целият ми живот, щастлива съм и съм горда, че може да бъде предадена на по-младите поколения, че някои творци днес все още я намират за източник на вдъхновение. Но честно казано не съм слушала компилацията. Не обичам да се слушам сама.
– Започнахте в началото на 60-те години, вече бяхте женена, знаехте ли точно какво искате да правите с живота си?
– Знаех, че ще има нещо общо с музиката, години наред учих класическо пиано. Както можете да си представите, музиката присъстваше много в мен. Отначало ме интересуваше най-вече писането на музика. Но прекъснах обучението си твърде рано, за да се оженя, което беше огромна грешка. Навремето, за да правите секс, трябваше да формализирате нещата. Бях едва на 20 години, желанието беше по-силно от разума (смее се). Когато баща ми предложи да направи запис с неговия лейбъл, Reprise Records, му дадох обещание да направи хит, за него беше важно и постигнах целите си.
– Успехът не дойде веднага…
– Да, първите ми сингъли бяха провали. Дъщеря на шефа или не, трябваше да бъда печеливша. Оказах се в положение да правя първия си тв запис през 1960 г. между баща ми и Елвис Пресли, беше ужасно! След това останах много близо до Елвис, бях първият човек, на когото той се обади, когато се роди бебето му. Слава богу, че Лий Хейзълууд се появи в точното време и той буквално създаде персонаж с леко опозореното момиче, каквото бях аз.
– Спомняте ли си първата си среща с него?
– Да, как да го забравя! Беше доста официално, случваше се в дома на майка ми, където живеех, защото вече бях разведена и нямаше къде да отида. Това беше Джими Боуен, художествен директор на Reprise, който организира тази среща, защото знаеше, че съм на изпитателен срок. Той смяташе, че с Лий ще направим силен отбор, и трябва да призная, че беше прав.
– Баща ви присъстваше ли?
– Родителите ми бяха разделени, но баща ми настоя да бъде там. Беше в съседната стая, но слушаше. Дойде при мен и ми каза, че песента „Ботуши“ е хит. Той имаше известна експертиза по въпроса (смее се). Лий беше планирал да го запази за себе си, но го убедих, че е по-добре едно момиче да пее нещо подобно. В устата на мъжа това звучеше малко грубо, докато едно момиче можеше да направи лека, забавна песен. Всъщност това беше много внушителна песен, изпълнявана предимно от момиче, но по онова време бях наивна, просто мислех, че е сладка.
– Веднага ли осъзнахте гения на Лий Хезълууд като автор на песни?
– О, да, от първия ден! Особено ми хареса очевидната простота на песните му, фактът, че децата могат да ги изпълняват. Нещо като „Захарния град“, с „шу-шу-шу“, беше страхотно и детско. Впоследствие, особено когато той написа дуетите, разбрах, че всъщност са много сложни. Обичах го и ми се искаше да продължава и още, но в един момент Лий изчезна, замина да живее в Швеция, без дори да се сбогува. Аз му се възмущавах като измамена жена, а нямахме връзка, въпреки че поради дуетите ни и еротичното напрежение, породено от тези песни, всички смятаха, че сме любовници. Създадохме някаква фантазия, докато той беше женен, а аз скоро щях да намеря втория ми съпруг.
– Вашето посвещение на английски е песента You Only Live Twice (Човек живее само два пъти) за филма за Джеймс Бонд…
– Джон Бари и Лесли Брикус бяха тези, които абсолютно искаха да изпълня тази песен, в началото мислех, че са луди! Песента е много трудна, всъщност не се чувствах способна, но те ме накараха да се чувствам комфортно. Нямах таланта на Шърли Беси. Имах голям късмет през това време, песните ме намериха сами, ако разбирате какво имам предвид.
– След като Лий Хезълууд напусна, кариерата ви се забави. Не можехте да продължите без него?
– Вече имах семейство, деца, които да отглеждам, затова реших да бъда майка преди всичко. Също така се почувствах малко предадена от Лий и нямах сили или склонност да продължа. Когато се върна от Швеция, му простих и отново започнахме да правим нещата заедно. Но времената се бяха променили, нямахме същия успех. Ние бяхме миналото. Не мога да се сравня с баща си, който е постигнал огромен успех през цялата си кариера. Талантът му беше необикновен, той съпътстваше живота на хората.
– Когато позирахте за Playboy през 1995 г., предизвикателство ли беше?
– Най-вече исках да финансирам нов албум, имах нужда от парите за това. Албумът се казваше One More Time и Playboy ми позволи да използвам снимките за брошурата. Те са били много щедри във всеки смисъл на думата. Когато казах на баща си, чието одобрение търсех, той ме попита колко ми предлагат и ми нареди да претендирам двойно (смее се). Като цяло реакциите бяха доста положителни, с изключение на няколко, които казваха „коя си мислиш, че си, старице?“.
Със съкращения. Превод: Михайлина ДИМИТРОВА
