„Това беше преобръщаща година и тепърва ще започва да се случва в главите ни. Докато живяхме в нея, ни беше по-трудно да разберем какво ни казва тя. Тепърва ще започнем да осмисляме“. Това каза пред БНР писателят Георги Господинов.
Според него 2020 е година между две прегръдки – от снимките на пожарите в Австралия в началото на годината и прегръщащите се кенгуру и негов спасител и снимката от края на годината с лекаря, който прегръща много възрастен човек.
„Най-важното, което ми се ще да остане в тази година, е това, че най-важното, което можеш да направиш, е да утешиш някого… Да пренесем и любовта към нещата, които са ни отказани. В началото на годината имаше повече емпатия, но в края започнахме да я изгубваме. Важно е как ще започнем новата година. Иска ми се от началото на тази година да започнем със съпричастността“.
В предаването „12+4“ на програма „Хоризонт“ на БНР писателят допълни:
„Сред най-хубавите ми моменти бяха – излизането на „Времеубежище“ при затворени книжарници и блокирана държава. Но започнаха да се получават писма по пощата за поръчка на книгата и от чужбина. И когато през лятото можех в Созопол – в двора на училището, край морето и под небето да представя книгата. Това показва колко важна е фразата „аз сме“, а не „аз съм“.
Писателят си пожела през новата година „да успеем да си върнем донякъде света от вчера“.
„Светът от вчера не беше безгрешен. Поради него се стигна до тази криза. Да имаме способността и вкуса да върнем онова, което беше добро. Да започнем да изоставяме онова, което ни доведе дотук – безчувствеността и алчността“.
