Реставратори приключват работата си по възстановяването на 700-годишни фрески от Джото в Асизи, съобщи Ройтерс, цитирана от БТА.
Проектът продължава една година. Фреските са в параклиса на Магдалена в долната базилика на Свети Франциск, където е и гробницата на светеца от 13-и век. Те са със сцени от живота на Магдалена, включително и възкресяването на Лазар.
Главният реставратор Серджо Фузети преди няколко години чува кух звук, докато проверява фреските. Това е признак, че гипсът бавно се отделя от стените. Затова е решено да бъдат реставрирани за първи път от 50 години.
„След почистването консолидираме. Това се прави с пластмасови спринцовки през дупчици… Инжектираме акрилна смола – каза Фузети. – След това отстраняваме следите от предишни реставрации, направени зле, или с гипс. Преправяме ги само с пясък и вар и след това стигаме до последната фаза – естетичната, която е само с акварели“.
Укрепването на фреските е важно в район като Асизи, където редовно има земетресения. Дори малък трус би могъл да разруши гипса.
Горната базилика, където са най-известните фрески на Джото, беше увредена сериозно от земетресение през 1997 г. Таванът й падна и четирима души загинаха, двама от които – францискански монаси.
В базиликата в Асизи се стичат не само вярващи, но и почитатели на живописта, художници и студенти по изкуствата, защото там има около 10 000 кв. м фрески от Джото и други майстори – Чимамбуе, Симоне Мартини, Пиетро Лорендзети.
Джото, определян от изкуствоведите като „баща на Ренесанса“ е роден е през 1267 година във Веспиняно, близо до Флоренция, в семейството на земеделеца Бондоне. Някои автори смятат, че истинското му име е съкращение от Амброджо (Амброджото) или Анджело (Анджелото).
Джорджо Вазари разказва в своите „Животописи на най-знаменитите художници, скулптори и архитекти“, че когато Джото станал на 10, баща му го пратил да пасе овцете и докато ги пасял, малкият рисувал върху земята и по камъните с остро камъче. Един ден художникът Чимабуе минавал случайно оттам и видял момчето да изобразява овца, толкова реална и съвършена, че незабавно попитал баща му дали може да го вземе чирак. Бащата на Джото се съгласил и така започнала кариерата на младия художник.
След завършване на обучението си, в течение на 12 години Джото работи в различни градове – Авиньон, Ферара, Неапол, Падуа, Равена, Рим, Верона, Салерно и други. През 1311 г. става член на флорентинската гилдия на художниците. В периода 1328 – 1333 г. е придворен художник на неаполитанския крал Роберто Анжуйски. От 1334 г. е главен архитект на Флоренция.
Джото умира на 8 януари 1337 година във Флоренция на 70-годишна възраст. Погребан е в Санта Мария дел Фиоре.
