Немският вестник „Ди Велт“ публикува в днешния си брой интервю с външния министър на България Екатерина Захариева, в което тя говори за проблемите с присъединяването на Република Северна Македония към Европейския съюз и натрупаното напрежение между двете страни. Заглавието „Все едно вие в Берлин да чествате смъртта на Хитлер“ идва от факта, че кметът на Скопие организира чествания на Тито, който уби 1,7 млн души в Югославия, 40 години след смъртта му.
На Балканите бушува привидно странен спор: България блокира преговорите за присъединяване към ЕС за Северна Македония. Става въпрос за спорове като език, история и идентичност. Съюзът действително искаше да разшири влиянието си на Западните Балкани тази година. България блокира преговорите за присъединяване, защото сериозен спор пречи на отношенията: Северна Македония обвинява България, че не признава македонския като независим език – и по този начин не признава македонската идентичност. България от своя страна се оплаква, че Северна Македония не се придържа към редица договори.
„Ди Велт“: Защо България блокира началото на преговорите за присъединяване за Република Северна Македония?
Екатерина Захариева: Нашата подкрепа за започването на преговори за присъединяване на всички държави от Западните Балкани винаги е била много последователна, но никога безусловна. Подобно на други държави-членки, ние знаем, че всеки, който желае да стане член на ЕС, трябва да бъде готов да започне процедура за прием. Дори когато се съгласихме да започнем преговори за присъединяване с Република Северна Македония и Албания през март, това решение беше обвързано с редица условия. Освен всичко друго, Северна Македония трябва да покаже сериозни резултати при прилагането на споразумението ни за добросъседски отношения.
„Ди Велт“: Кои точки от този договор не се спазват от българска гледна точка?
Екатерина Захариева: За съжаление доста. Публичният дебат е само за въпроси, свързани с историята. Текстът на договора предвиждаше историята да бъде оставена на експертите. Ето защо създадохме Комисия от историци с експерти от двете страни. Но това беше прекратено от правителството в Скопие преди почти година с мотива, че се провеждат избори. Комисията обаче не трябва да бъде политически инструмент. И аз не мога да си представя как някой може да каже на тази комисия от историци: „Моля, спрете да работите! Защото имаме избори“. Комисията е независима и не трябва да получава никакви указания от правителството. Но историята не е единствената точка.
„Ди Велт“: Кои са другите проблемни точки?
Екатерина Захариева: Инфраструктурата, например. Срамно е, че като съседни държави нямаме дори железопътна връзка. Намираме се в „Паневропейския транспортен коридор 8“, коридор на НАТО, който трябва да свърже Албания, Северна Македония и България. Има огромни закъснения. Не само ние в България забелязваме това, но и международните институции, които финансират проекта. Те губят 130 милиона евро. Северна Македония не е предложила нито един инфраструктурен проект в посока изток-запад в бюджета за присъединяване. Това би било също толкова добре за тях, колкото и за нас. За съжаление има доста странни примери за създаване на административни бариери за инвеститори, които биха могли да създадат работни места в региона. Предложихме тригодишна програма за образование и култура, но чакаме отговор от година и половина. И така, и така нататък.
„Ди Велт“: Правителството в Северна Македония твърди, че България настоява, че македонският не е собствен език, а диалект на български. Така ли го виждате?
Екатерина Захариева: Най-големият проблем са неточните твърдения, които се чуват отдавна, че отказваме на македонците правото на самоопределение. Или правото да наричат езика си каквото искат. Но страните не признават езици или нации, а само държави.
Екатерина Захариева и македонският и колега Буяр Османи
„Ди Велт“: Тогава ще трябва да се съгласите със северномакедонския министър по европейските въпроси Никола Димитров, защото той каза почти същото в интервю за нашия вестник…
Екатерина Захарева: Съгласна съм, но само дотолкова, доколкото всяка нация има право на самоопределение. Но не и с твърдението, че ще им откажем това самоопределение. Това не е вярно. Но това се повтаря отново и отново, може би с цел да се изобрази България като държава, която – не знам през кой век – е спряла своето развитие. Звучи ужасно, разбира се – държава, която отказва на която и да е друга държава правото на самоопределение. Но е точно обратното. През последните десет години 88 450 северномакедонци са получили българско гражданство въз основа на произхода си. Те са български и европейски граждани. Те също имат право на самоопределение. Но всеки, който днес се определя като гражданин с български корени в Република Северна Македония, продължава да бъде дискриминиран. Само преди три седмици в различни групи в интернет бяха публикувани лични данни и адреси на тези хора, а в някои случаи дори бяха заплашени да ги обесят.
„Ди Велт“: Кой стои зад тези заплахи?
Екатерина Захариева: Това се случва във Фейсбук, но в някои случаи дори е един от митрополитите си го позволи, т.е. църквата. Това са заплахи, на които държавните институции там трябва да реагират, защото става въпрос за безопасността на тези хора. Но те реагират само когато ги помолим. Трябва да е ясно, че институциите в държава, която е кандидат за членство в ЕС, трябва да реагират, когато има дискриминационни действия срещу група от населението въз основа на религия, пол или идентичност. И всеки, който изрази различно мнение от официалното и каже, че трябва да се работи с България, е изложен на тази омраза там. Това се случи дори с премиера Зоран Заев. За съжаление идеята за изграждане на нация на основата на омраза срещу България все още е държавна политика там.
Екатерина Захариева и Зоран Заев
„Ди Велт“: Министър-председателят на Северна Македония Зоран Заев беше жестоко критикуван в родината си, след като коментира публично, че България вече не трябва да се нарича „фашистки окупатор“ – нещо, което все още е често срещано в македонските учебници и до днес. Но наистина ли смятате, че има смисъл да блокирате процедурата за прием, подобни проблеми не могат ли да бъдат разрешени на двустранно ниво?
Екатерина Захариева: Премиерът Заев беше критикуван много, след като каза истината. Не знам защо това все още не се признава от македонците след десетилетия. Но в учебниците, 75 години след войната, българите все още се изобразяват като фашисти. Бихте ли приели, ако германците все още се наричат фашисти в някои учебници днес?
„Ди Велт“: Различни наблюдатели коментират, че българското правителство подклажда конфликта, докато собствените му вътрешнополитически проблеми нарастват. Подклаждате ли спора, за да отвлечете вниманието от антиправителствените протести?
Екатерина Захарева: Това абсолютно не е вярно. Решението на Парламента е от октомври миналата година. Няма нищо общо с протестите. Навсякъде има протести, но подкрепата за правителството по този въпрос е 83,5 процента. Няма омраза към българите срещу Република Северна Македония или нейните граждани, напротив. 50 процента смятат, че България трябва да е първата, която да подкрепи Северна Македония на Западните Балкани. Защото българите се чувстват близки с македонците. Но в същото време тези 83,5 процента смятат, че трябва да има осезаеми резултати при прилагането на добросъседския договор, преди да кажат „да“ на преговорите за присъединяване. Така че няма нищо общо с протестите. Бих могла да кажа същото за другата страна, но това е политически чувствително. През последните два месеца основно слушахме какво няма да направят. Няколко пъти съм предлагала да се съсредоточим върху нещата, които искаме да направят, а не върху нещата, които не искат да приемат. Не вдигайте много шум, не давайте интервюта по десет пъти на ден във всички медии. Нека се опитаме да успокоим емоциите. Никой не оспорва правата им, но трябва да е ясно, че ние не искаме нищо ново. Пак ще кажа – страните признават държави, а не езици. Нека се съсредоточим върху рамката за преговорите и ако искат, да работим по двустранен протокол за допълване на договора. Надявам се, че когато емоциите от двете страни се успокоят, ще имаме по-конструктивна дискусия.
„Ди Велт“: Германското председателство на Съвета приключва в края на годината. ще има ли решение дотогава?
Екатерина Захариева: Ще цитирам френския президент – „качеството е по-важно от скоростта на процеса“. Ще отнеме толкова време, колкото е необходимо. Оставаме един от най-силните поддръжници на процеса на разширяване – включително за Република Северна Македония. Искам наистина конструктивна и сериозна дискусия между нас. Трябва да направим равносметка къде сме. Омразата трябва да спре. Между 1 септември и 20 ноември сме преброили 14 699 негативни публикации за България в македонските медии и само четири неутрални. В България, от друга страна, имаше 450 положителни материала за Северна Македония в медиите през същия период. Това също показва липса на плурализъм. Те също бяха доста брутални към мен, когато се осмелих да изразя липсата си на разбиране, когато празнуваха 40-та годишнина от смъртта на един от най-мрачните диктатори – Тито, който е убил 1,7 милиона души в бивша Югославия за по-малко от десет години. И все още го празнуват. Кметът на Скопие е партиен приятел на Заев. След моето изказване вече не бях толкова популярна там. Но това би било все едно кметът на Берлин да чества годишнина от смъртта на Хитлер.
