Появата на Ердоган на изборната конференция на ДПС в други времена, далеч по-спокойни, би предизвикала истинска сензация. Сега обаче някак си мина тривиално, почти незабележимо. Ако в ДПС са се надявали да демонстрират как са стоплили отношенията с един от най–спорните държавни лидери в света, сигурно са успели. От появата разбрахме, че Ердоган вече има нов фаворит у нас и това не е Лютви Местан.
Дали обаче хората на Ахмед Доган постигнаха по-голямата си цел с поканата към Ердоган, а именно да изчисти имиджа на ДПС, да направи движението по-приемливо и по-авторитетно в очите на българското общество. Дълбоко се съмняваме. Първата причина е, че самият Ердоган, като много хитър и обигран играч, показа на Доган кой управлява България. За добро или за лошо, това е Бойко Борисов. Някак си нелепо прозвучаха думите „моят добър приятел Бойко Борисов, който се бори с коронавируса“ в приветствие до втората по големина опозиционна партия. И тук изниква въпросът каква промяна в управлението ще търси ДПС, при положение че най–близкият им външен съюзник подкрепя сегашното правителство? В този смисъл Ердоган само потвърди имиджа на ДПС, че е партия на технократите – въпросът на власт или опозиция нея не я вълнува. По-важното е да е близо до бизнеса, до капиталите, до силните на деня.
Политическите технолози, близки до ДПС, май не си дават сметка в какъв капан вкараха движението с поканата за Ердоган и как той не само не може да излъска имиджа на партията, но и ще я вкара в спиралата на противоречия, от които няма изход. Ердоган очевидно вече се е позиционирал като съперник, ако не и враг на Европейския съюз. Доказателствата за това са безброй, последното е отношението му към Макрон и Франция. ДПС е твърд привърженик на либералните ценности в европейския парламент, може би по-твърд от Радан Кънев и „Да, България“. Отявлен противник на Русия, защитник на американската политика на Балканите. Много е любопитно как в либералните среди ще възприемат сближаването на Движението с един от най-авторитарните световни лидери, за когото нарушаването на изконни принципи на свободния свят се е превърнало в закон?
