Възможно е изборите да бъдат отложени с 2 месеца, но това е от компетенциите на президента. Това каза говорителят на Централната избирателна комисия Таня Цанева в предаването „Тази сутрин“ на бТВ. „Датата, в която ще бъде определен изборният ден, може да варира, съгласно Конституцията, в рамките на 2 месеца. Могат да са до края на месец май“, подчерта тя.
Цанева не можа да даде конкретен отговор как биха гласували хора, които са под домашна карантина, и обясни, че за да се случи това, трябва да бъдат направени законодателни промени. „Въпросът е труден. Съгласно Изборния кодекс, с подвижни урни могат да гласуват само хора с трайни увреждания. COVID-19 не е такова увреждане. Ще се мисли. Имаме доста време до края на месец март, когато ще се знае каква е степента на развитие на пандемията. Всички се надяваме, че може би към този момент ще бъде отшумяла. Ако ситуацията е такава, каквато и в момента, това означава, че законодателството би трябвало да се промени. Ние сме правоприлагащ орган и не можем да излезем извън рамките на закона. Това е въпрос, който парламентът трябва да реши“, допълни говорителят на ЦИК
Тя призна, че може да има проблем с набиране на членове на секционни избирателни комисии заради страха от коронавируса, но и добави, че има време до март месец.
По въпроса за машинното гласуване Цанева уточняви, че на 8 декември ЦИК ще знае кои са участниците в обществената поръчка, а на 10 февруари догодина трябва да започне доставката. До 25 февруари се очаква да бъдат доставени всички партиди. Говорителят на ЦИК смята, че преди масовото машинно гласуване е необходимо да бъде проведена разяснителна кампания за избирателите. Очакваме общо 9600 машини за гласуване плюс сто допълнителни, които могат да бъдат използвани за информационни кампании.
Преди няколко дни председателят на „Информационно обслужване” и бивш член на ЦИК проф. Михаил Константинов заяви, че избори в чумаво време не са най-доброто, което може да ни се случи и че „чисто конституционно последната възможна дата за изборите е 23 май и това трябва да го имат предвид нашите политици, защото българската конституция допуска 50-дневен изборен цикъл. Мандатът на Народното събрание изтича на 26 март догодина – за това спор няма, но изборите по Конституцията могат да бъдат още 2 месеца след това. Навремето през 2001 година ръководството на ОДС в лицето на Иван Костов и Петър Стоянов реши да използва конституционната възможност да отложи с два месеца изборите и да управлява два месеца без парламент. Вместо през април изборите се проведоха през юни, а Симеон Сакскобургготски току-що беше дошъл и за тези два месеца Движението му набра сила. Това отряза главата на Костов, а царят нямаше да вземе толкова гласове и да направи правителство. Сега последната надежда е 23 май 2021 година да се проведат изборите без всякакво решение за отлагане. Отделно парламентът, ако иска, може да вземе решение за извънредно положение и за отлагане на изборите. Според Конституцията до два месеца след разпускане на Народното събрание трябва да се произведат избори. Парламентът ще бъде разпуснат на 26 март догодина, защото тогава изтичат четирите години. Въпросът е дали в рамките на два месеца страната да остане без парламент, или не “, обясни проф. Константинов.
