Интервю на Ива ДИМИТРОВА
Юрий Ангелов е роден в село Тотлебен, Плевенско. Завършва ВИТИЗ, където се превръща в любимия ученик на своя преподавател – великия Апостол Карамитев. Има над 20 роли в киното. Преди 30 години Юрий Ангелов се отказва от апартамента си в столичния квартал „Младост” и напусна Народния театър.
Избира да живее на морския бряг в село Фазаново, Бургаско. След дългогодишно оттегляне от професията се завърна към нея на сцената на бургаския театър „Адриана Будевска”, а пред камера застава отново за снимките на сериала „Седем часа разлика”, където изигра ролята на Распутин. Преди година и половина отново напусна доброволно театъра и сега живее в две каравани в малкото бургаско село Кондолово.
–На 13 ноември станахте на 71 години, къде празнувахте, г-н Ангелов?
– Не си празнувам рождените дни от 60 години и дори не знам на колко ще ставам. Нямам никакви заслуги, за да празнувам, само майка ми и донякъде баща ми имат. Колеги ми се обаждат, но не могат да ме намерят, защото по-често пребивавам в планината. Даже тогава леко ще се скрия. В Бургаския театър обявих преди да го напусна, че ще чествам само 100-годишния си юбилей. И една млада актриса поиска да ми бъде водеща. Аз обаче й казах, че дотогава има 30 години и ще трябва да я сменям. Първо човек трябва да стане на 100 и оттам нататък да празнуваq колкото иска. Преди това са такива празни забавления, и както казва едни мой приятел от планината, който е на 96 години, лапешка работа.
– Къде живеете сега, все още ли сте в каравана в село Кондолово?
– Да, най-вече си живея под едни орех в село Кондолово, където въздухът е много чист като в Сандански. Но имам не една, а две каравани, за които съм предупредил кмета на Царево. Съвсем съзнателно не искам да имам никаква собственост в селото, защото съм като номад.
Тук е сниман филмът „Господин за един ден“ с Тодор Колев
Явно няма нищо случайно, защото с него ми беше първият снимачен ден като студент в Златни пясъци. Така че дойдох в това село заради чистия му въздух и сега бера плодовете. Преди тук са живели 600 души, сега са само шест, но наскоро трима млади хора си купиха къщи в селото. Това се случи след като видели мое интервю за Кондолово. Скоро може и чужденци да се заселят.
–В тези каравани как ще прекарате зимата, имате ли всички удобства?
-Едната е модерна за гости с всичко необходимо – хладилник, тоалетна, баня…А на другата й казвам работна каравана, там имам печка кюмбе, което се нарича циганска любов. Много топли, с дърва е, имам три кубика, които вече съм нарязал. Наричам я колибата на отшелника, защото аз приех монашество. То не е традиционното, което всеки си представя в някакъв манастир. При това аз при попове не ходя, няколко пъти показаха, че голям процент от тях са хомосексуалисти и са доста компрометирани. Така че моето монашество не е традиционно, а е инок. Това е славянска дума и означава самотник. Има още едно понятие, което идва от арабските страни и се казва дервиш.
Живея в уединение и в хармония със себе си и с природата.
Това ми проговори сърдечния център след 30 дни в болницата, след като паднах жестоко от ореха миналата година. Бях с осем счупени ребра, китки и спукан гръбнак. Докторите бяха изумени как съм оцелял и колко бързо се възстанових, защото станах на 15-ия ден. Без да знаят аз се подложих на гладолечение 30 дни и от това костите ми зараснаха по-бързо. През този период можах да осмисля всичко и разбрах, че няма нищо случайно в природата. Пребиваваме в Содом и Гомор, преди не са имали телевизия, а са се изразявали с притчи. Но понеже ние ги тълкуваме по неправилен начин, ще ви кажа, че Бог не ги е унищожил заради някакъв сексуален разврат. По-страшен е моралният разврат, който ни е сполетял. И какво мислите, че ни очаква сега?
–Да не би заради това да ни връхлетя с такава сила коронавирусът?
– Разбира се. Едно момченце знаете ли какво ми каза и е хубаво да го знаят всички. Той ме попитаq нали човекът е венецът на творението, а вече има и корона. И ето го разковничето – никой не иска да си махне короната, а всеки се мъчи да я носи на главата си. И ето хак да ни е … Мен не ме е страх да се заразя от коронавирус, все пак съм фелдшер и знам как да се опазя. Нали знаете, че аз имах страхотни болести и успях да се излекувам с гладолечението на Лидия Ковачева. Така, че и сега, когато минавам на плодове, нямам как да ме пипне COVID-19. Проблемът е, че масово хората ядат храна, която е отровна. Знаете ли се, че има 35 Е-та в сандвичите на децата и нацията е на път да бъде унищожена.
–От какви болести се излекувахте с гладолечение?
– Приложих пълното гладуване само с вода и и се отървах от много болести, а бях само на 35 години. Имах хроничен синузит и бях с над 15 пункции, всеки месец имах гнойни огнища и вдигах температура. От постоянното пиене на антибиотици пък имунната ми система беше съсипана.
Имах също хемороиди и възпаление на простатата.
Бях толкова увреден, че вече си заминавах и тогава се обърнах към нетрадиционните методи, съдбата беше благосклонна, за което съм благодарен. Бях щастлив да срещна лечителя Петър Димков и Лидия Ковачева. Години наред хората се чудеха защо напуснах столицата и Народния театър и загърбих цивилизацията. Тогава ми беше трудно да обясня, а и не исках. Тогава веднага ми сложиха етикета, че съм луд. И аз казах да така е, оставете ме на мира, но идва време да обясня защо. Получих от тези хора спасение, пълно изцеление и затова чак сега си позволявам да говоря, за да бъда полезен, защото българският народ от най-здравият сега е най-болен.
-Все още ли сте вегетарианец?
– Откакто заживях в планината, вече ям и месо, но чисто. Бях вегетарианец и то много краен, когато у нас изобщо не се говореше за веганство. Един дядо на 80 години веднъж ми поднесе печено ярешко със зелена салата и аз първо му отказах, но после разбрах, че той ми е дал сърцето си в тази чиния и така проядох месо. Така че аз съм единственият вегетарианец, който яде месо. Иначе хапвам ежедневно плодове и зеленчуци, това ми е вкусно. В Кондолово си произвеждам сам картофи, донесох си и в Бургас от тях. Отглеждам също лук и един зеленчук, който препоръчвам на всички, които имат диабет – казва се земна ябълка или гулия. Имам и целогодишни малини, които посадих миналата година. Както и една много полезна билка – чудото на Странджа.
– Защо напуснахте Бургаския театър?
– Съзнателно го направи преди година и половина, както преди това направих с Народния. Директорът в Бургас ми изтърпя свободомислието, но ме уволни преди 15 години. После пак ме назначи, но аз се оттеглих и бях освободен, защото съм навършил стажа. Предизвиках го отново това напускане, но този път изгорих мостовете за връщане. Дистанцирах се от държавната система на театрите съзнателно, а получавах 1000 лева месечна заплата. Защо ли?
След толкова много реформи на театъра всички си траят
и никой не смее да каже, че царят е гол. Ние отново надминахме себе си, а положението в държавните театри е робовладелско феодално. Всички мълчат и се спотайват, а нравствените престъпления са непоправими. Защо според вас Сашо Морфов абдикира? Държавната система на театрите е ретроградна и разрушава ценностната система. А нравствените престъпления са по-страшни от физическите, защото това не се възстановява. В момента държавната система се бори само за пари и отчитат и мъртвите души. Защото взимат десет лева субсидия на билет и правят всичко възможно да имат повече продадени бройки. Другият парадокс е, че никой от така наречената интелигенция, която за мен винаги е било псевдо, не излезе и не каза още при първата криза заради Ковид, че си получават заплатите, без да играят. И сега не са се преработили. Това не е ли кражба? Не е ли равностойно на престъплението на Васил Божков. Разликата е, че ние сме служители на морала и при нас съзнателно е по-голямо наказанието. Затова си играя само в частни постановки. От 16 години продължаваме да обикаляме с представлението с Мария Сапунджиева и Асен Блатечки „Омайна нощ“, режисьор на което беше Велко Кънев, Бог да го прости. Сега на 20 ноември ще го играем в театър „Сълза и смях“.
-Добре, а чисто финансово как се оправяте?
– Аз съм държавен стипендиант, не използвам думата пенсионер. Както обичам да се шегувам от театър успях да изкарам миньорска пенсия. 700 лева напълно ми стигат, за да живея добре тук. Отглеждам си сам плодовете и зеленчуците в градинката, нямам кой знае какви разходи, нито тежки пороци, които да ме правят тежко зависим като цигари и алкохол. Така, че си живея в разкош.
С Петър Слабаков
– Вие сте бил любимият ученик на големия Апостол Карамитев, как го спечелихте?
– Той беше много открит човек. Влиза във втори курс и казва: „Абе, този Юрий не мога да го проумея що за птица е“. Мина една година и ми каза, че вече е разбрал, че съм съвременния княз Мишкин, защото съм различен от другите хора. Апостол фаворизираше всеки, който си гледа много добре работата. Тогава бях негов любимец. Но след това започнах да се влюбвам катастрофално, да се разсейвам, спрях да уча и текстовете...
-А наистина ли са ви мислели за негов незаконен син?
– Да, така беше. Аз
не приличам визуално толкова на него, колкото баща ми,
който имаше черна къдрава коса. Даже в Плевен са му викали „Апостол Карамитев“. Просто имам подобен глас и така бях попил всички негови жестове и интонации, че даже той веднъж влезе в класа, смееше се и ми каза: „Юрка, питат ме дали не си ми незаконен син!“
– Във филма „Пътуващо кино“, чиято премиера беше отложена няколко пъти заради коронавируса, играете заедно с Катето Евро, в която навремето сте бил влюбен?
– Да, тя беше моята голяма, но платонична любов. Когато й предсказах, че ще стане актриса, тя беше манекенка. И сега съдбата ни събра. Моят герой и този на Любо Чаталов сме трагично влюбени в Катето, това си е любовен триъгълник, но не знам кога филмът ще види бял свят.
– Все още ли сте заедно с жената до вас – Полина?
– Да, дори в момента сме заедно в Бургас. Тя работи като помощник режисьор. Много рядко идва на Кондолово, защото там е по- отдалечено и животът е малко груб. Аз съм свикнал, но тя си пада малко градска кокона, в добрия смисъл на думата, не й допада моят начин на живот. Любовта ни пламна в Бургаския театър. Тогава тя работеше като гримьорка. Така и не се оженихме, спрях да ценя тези обществени ритуали като брака. А и знаете в завода какво наричат брак. Той е отречен дори в консервативна Англия. Имам и неуспешен в Словакия, направен малко по инерция, но пак с много силни чувства. Не съжалявам, защото имам две деца, но втори път грешка няма да правя. Този брак продължи към двайсетина години. Аз съм по дългите връзки.
– Защо се разделихте с първата ви жена?
– Дядо ми се оказа прав, когато ме посъветва, че булка не се взима от друго село. Но аз бях луда глава, не го послушах и си взех от друга държава. И си платих за това. Сега вече светът е едно голямо село, но тогава тези условности влияеха. Всеки си има друг манталитет. Аз не можех да отида в Братислава, защото не исках да бъда нищо друго освен актьор, тя пък беше художничка и не й се идваше у нас. Стана разнобой и колкото и да бяхме обвързани с две деца, се наложи да се разделим. Но сме в много добри отношения. Синовете ни са граждани на света.
– Разкажете за тях?
– Големият Мартин е художник и графичен дизайнер, завърши едно от най-добрите арт училища в Ню Йорк и дълги години живееше на Ибиса. Иначе е обиколил Индия, остров Бали и Камбоджа. Сега като опитен майстор реставрира къщата във Фазаново, където живеех преди Кондолово. Често идвам да го виждам. Върна се в България, защото е имал хубаво детство във Фазаново и много му харесва тук. Малкият ми син Михаил завърши в Лондон документално кино и дипломната си работа направи в същото село Фазаново за Странджа планина. Лентата беше наградена от студентите. Сега живее в Братислава.
-Не искате ли вече да станете дядо?
-Не държа много да имам внуци. Като виждам как тровят децата, не виждам особен смисъл в размножаването.
– Преди имахте кобила, какво стана с нея?
– Имах много хубава кобила, която беше обучена да лекува деца с церебрална парализа. Но тя почина по време на раждане. От нея имам три кобилки, които подарих на приятели, които са ми като внучки. Сега един съсед в Кондолово обаче ми даде конче на два месеца. То все още е при майка си, ще остане при нея до девет месеца и после аз ще се грижа за него.
