Проф. Радка Аргирова засенчи най-коментираните жени в държавата покрай пандемията, когато медиите започнаха да се надпреварват да търсят мнението на най-добрата ни вирусоложка, пише в новия си брой вестник „Галерия“. Като лекар специалист в „Аджибадем Сити Клиник МБАЛ Токуда“, където работи от 2013 г., колегите й непрекъснато й докладват колко са положителните проби на заразени с COVID-19 и колко са отрицателните. А тя, от началото на пандемията, седи в кабинета си от рано сутрин до късно вечер, макар и да е на 76 години, защото знае, че призванието на всеки доктор е да лекува и да бъде на мястото си, когато трябва. Научила го е от своите родители, които също са доктори. Баща й бил лекар, основател на Катедрата по патофизиология в Плевенския медицински университет, а майка й е завършила ветеринарна медицина. Леля й е химичка, работила навремето с Асен Златаров. Може би от семейството идва интересът към биохимията и медицината, макар че от малка й се отдавали най-много чуждите езици. Учи английски, руски, немски, френски, латински. „Много се увличах от древногръцка литература и затова учех този език съвсем целенасочено. Само че родителите ми лекари смятаха, че тези знания на езици са абсолютно безцелни, ако някъде не се приложат. И разбира се, според баща ми, това беше медицината. Записах се да уча, а тя се оказа една изключително интересна наука“, разказва проф. Аргирова. След като завършва, бъдещата вирусоложка отива по разпределение в Габровската болница през 1969 г. Започва във вътрешно отделение, защото има слабост към ендокринологията, но понеже в болницата не достигат кадри, следобедите работи като лекар към завод, а през нощта ходи в Бърза помощ. За младите доктори тогава трудно се намират квартири и те живеят в кабинетите. Аргирова спи в кардиологичния, където прекарва близо година. Дрехите й висят на теглилката, а в леген си пере дрехите. В Габрово остава година, но мечтата й е да учи биохимия. Затова, когато Институтът по онкология „Ивановски“ в Русия обявява конкурс за аспирантура по онкогенни вируси, тя заминава за Москва. Там мие епруветки и се грижи за лабораторните мишки. Въпреки желанието й да остане се връща в България. Спечелва Хумболтова стипендия и през 1980-1981 г. специализира във Фрайбург, Германия. През 1985 г. д-р Аргирова участва в конгрес в Хамбург, където се запознава с проф. Робърт Гало, който е един от откривателите на СПИН вируса. Той с изненада научава, че в България няма тестове за диагностицирането му, защото ни липсва самият вирус – причинител на болестта. Тогава проф. Гало моли немския си колега доц. Хунсман да й даде от неговите клетъчни култури, произвеждащи вируса. Така д-р Аргирова се качва на самолета с две контейнерчета – едното със заразени с ХИВ клетки, другото – с незаразени, които пренася в дамската си чанта. Занася ги в Института по обща и сравнителна патология към БАН, където работи тогава. Скандалният случай обаче стига до ушите на Държавна сигурност и службата веднага се намесва, за да разнищи случая. Така половин година д-р Аргирова пише обяснения, дава показания, срещу нея валят доноси и дори я обвиняват в шпионаж. „С часове стояха в една стая, изпиваха се бутилки с алкохол, за да ме накарат да си развържа езика. Нищо не се получи. Това трая шест месеца – разпитваха ме всеки ден на последния етаж в сградата на Националното следствие. Даже един ден направиха така, че да видя върху бюрото на следователя едни обърнати тефтери. На един от тях пишеше: „Аргирова, в килията на Иван-Асен“ (Иван-Асен Георгиев е българин, разконспириран през 1968 г. като агент на ЦРУ и осъден на смърт – бел.ред.). Вече ми бяха приготвили и килия, обаче трябваше да призная защо ми е даден вирусът. Според тях за да стана българският учен – агент на американското бактериологично оръжие. Обяснявах им, че това не е такова оръжие, защото то трябва да действа много бързо, сигурно и да бъде използвано масово. А нито едно от тези свойства не отговаря на вируса на СПИН – инкубационният му период е много дълъг, не е сигурно, че ще се прояви и т.н. Много по-сигурно и лесно е да извадиш една войска от строя, като я заразиш с дизентерия, отколкото с този вирус“, спомня си патилата председателката на Българското дружество по медицинска вирусология.
Въпросът стига до ЦК на БКП, като предлагат да я изключат от партията, защото създава психоза сред колегите си. В крайна сметка я гонят от института и я местят в лабораторията по чума в Инфекциозна болница. Все пак здравият разум надделява и в ДС решават, че специалистката не е виновна и ние трябва да разполагаме с диагностични тестове. Така през 1987 г. тя оглавява създадената лаборатория по СПИН към Националния център по заразни и паразитни болести. Цялата история е описана с детайли в книгата „Псевдоним вирус с окраска диверсия“ на Юлия Пискулийска, посветена на проф. Аргирова. Вирусологът има принос и за оневиняването на българските медици в СПИН аферата в Либия.
В малкото си свободно време специалистката обожава да пътува, а когато е по конгреси винаги се връща със заразени мишки и с вируси. Самата тя, дори и на 76 години, не се бои от опасния коронавирус, смята, че страхът и паниката са необосновани и вярва, че ще се справим с пандемията.
