Митко Павлов е известен радио- и телевизионен водещ. Роден е в София и е завършил публична реч в НАТФИЗ. Още по време на следването започва работа в телевизия „Евроком“ като водещ на новините, а след това в Би Ти Ви е водил редица предавания, включително и сутрешния блок. В момента е програмен директор и водещ на сутрешния блок на Magic FM, както и лице на новото предаване на БНТ1 „Събота вечер с Митко Павлов“. Преди 4 години приятелката му Кристина го дари със син Никола.
Интервю на
Ивет Савова
– В ефира на БНТ вече стартира „Събота вечер с Митко Павлов“. Как се роди предаването и уютно ли ви е в държавната телевизия?
– Предпочитам да не разказвам много за предаването, защото е по-добре хората да го гледат и да добият пълна представа за него. Не бих могъл да бъда обективен в мнението си за „Събота вечер с Митко Павлов“, просто защото участвам в него. Така че по-добре зрителите да го гледат и ако им хареса, ще го следят. Ако не – има достатъчно голям избор. Иначе генералният директор на БНТ Емил Кошлуков ме покани. Видяхме се, говорихме и лека полека задвижихме нещата. А относно това как се чувствам в БНТ – не знам, защото ние не снимаме там. Но като цяло се чувствам добре.
– Притесняват ли ви сравнения с Дони, който преди вас правеше съботно предаване по БНТ?
– Не, просто защото се видя, че Дони не може да прави предаване, както аз не мога да пея и никога не бих имал претенции, че го правя. Той няма опита, който имам аз в тази област. Двете предавания са и съвсем различни и няма база за сравнение. Същото важи и за вечерното шоу на Би Ти Ви или Слави – говорим за различни продукции. Ние сме класически съботен формат. Нито Цитиридис, нито Слави имат нещо авторско в концепцията си. Не сме измислили ние топлата вода. Такива предавания се движат по схема, изпипана много отдавна от западни медии. Ти просто може да допринесеш с нещо към нея.
– Почти цялата година мина под знака на коронавируса. Има много наплашени хора, но и много невярващи в съществуването на вируса. Вие от кои сте?
– Смятам, че успяха безкръвно да променят може би целия световен ред. Взеха ни свободите по абсолютно безкръвен и безпротестен начин. Мисля си, че ако ги нямаше социалните мрежи, нямаше да ги има тези мерки с маските и затварянето на граници. Просто нямаше да се раздуе толкова за коронавируса и едва ли толкова хора щяха да разберат за него. Да са живи и здрави всички, работещи във фармацията в момента. PCR тестовете са като „Национална лотария“, според мен. Догодина сигурно ще се окаже, че струват 5 лв.
– Защо изчезнахте за известно време от телевизията?
– Това беше напълно умишлено решение от моя страна – малко хигиена. Имах няколкократно оферти от другите две търговски телевизии през тези 3 години, в които се бях поскрил. Но нещата, които ми предлагаха, не ми харесваха. Не смятам, че човек трябва на всяка цена да се появява по телевизията. Възприемам го като работа, не е суета. Заради това изчаках проект, който ще ми отива, в който ще мога да дам всичко от себе си.
– Някога разочаровали ли сте се от телевизията?
– Прекрасно би било, ако можеш да осребриш работата в телевизията и славата. В България не става, или поне не по начина, по който аз бих искал. Но разочарования не съм имал. По-скоро съм изпитвал яд към себе си за решения, които съм взимал. Телевизията е работа като всички останали. Просто те прави до някаква степен разпознаваем, което носи негативи или позитиви – зависи как го приемаш. Аз лично не обръщам внимание на славата.
– За кои свои решения сте се ядосвали?
– Когато приех предложението за сутрешния блок на Би Ти Ви. Много се зарадвах, когато го получих, но беше абсолютна глупост, че го приех. Изобщо не бях за там. Просто наистина много се зарадвах на признанието на тогавашния шеф на новините Люба Ризова и на Вики Политова, която беше шеф на телевизията. Дори не помислих, когато ме попитаха, директно казах „да“. Впоследствие разбрах, че съм направил страшна глупост.
– Откакто сте популярен, направихте ли цедка на хората около вас?
– Имам много малко хора около себе си. Винаги е било така и така и ще бъде. Не съм си променял средата, не общувам с много от хората, с които работя. Така че не съм отсявал.
– Имали ли сте сериозни финансови затруднения?
– В медиите не са толкова добре платени лицата, за огромно съжаление. Но слава богу, не съм имал финансови затруднения, откакто работя активно. Иначе съм се занимавал с много неща, различни от телевизията и радиото. Бачкал съм много навремето т.нар. временни работи – сервитьорство, барманство. По пицариите се изкарваха добри пари.
– Желанието да се занимаваш с журналистика по наследство ли е?
– Не. По-скоро идва от наркотиците, които взимах в тийнейджърството си. Те доведоха до промени в психиката ми и така се стекоха нещата (смее се). Шегувам се, разбира се. Никога не съм имал стремежи към журналистиката, просто така се стекоха нещата – първо радиото, после телевизията. Имам много приятели, които работят в тия среди, и някак съвсем естествено се преплетоха нещата. На правилното място, в правилния момент се получи при мен.
– А родителите ви с какво са се занимавали?
– В момента са щастливи пенсионери с по 200 лв. пенсия (смее се). Майка ми преди беше шеф на дом на културата, а баща ми почти целия си професионален живот е прекарал като редактор в издателство „Просвета“.
– Известно е, че сте били палаво дете. Колко счупвания имате?
– Четири пъти съм си чупил краката. Два пъти с колело, един път се спънах на една тел и един път ме бях бутнали върху едни камъни. След осми клас приключих със счупванията. А относно пожарите – много обичах да паля. Палех разни неща вкъщи и така си бях запалил кухнята, а веднъж подпалих на баба ми балкона. До осми-девети клас ми вървеше училището, защото нашите ме стягаха, но после вдигнаха ръце от мен и завърших с 4,20 средното образование. Бях и пред изключване в десети клас заради отсъствия. Тогава точно открихме домашните купони или пък се качвахме на рейсове и просто се возехме. Къде ли не ходехме!
– Преди 4 години се роди синът ви Никола. Променихте ли се оттогава?
– Пренаредиха ми се приоритети, без дори да го мисля, което намирам за много странно. Някак спрях да правя компромиси. Открих в себе си неподозирани неща – не съм мислил, че ще се страхувам, че някой ще се задави, докато яде маруля. Не съм очаквал, че ще изпитвам параноя от подобни неща.
– Имало ли е момент, в който сте се чувствали обезверен?
– Може би преди 2-3 години, когато се зачудих дали да не изчезна от България. По чисто социални причини, не финансови. После се замислих какво ще правя в чужбина – трябва да карам тир. Да рестартираш кариера извън собствената си държава на 40 години не става. То и на 20 никой не те чака. Затова и се отказах. Може би това е един по-особен период. Но чак обезверен никога не съм се чувствал. Първо не съм се нахъсвал чак толкова много за нищо, че да се обезверя. По-скоро съм се дразнел на битовизми. Това са нещата, които могат да ме изкарат извън нерви. Говоря за по-високо ниво от битовизма вкъщи – за отношение между хората, лицемерие, професионални взаимоотношения.
