„Ако на следващите избори възпроизведем същия модел на власт, на сервилно подчинение пред лидера, се връщаме векове назад. Модерната държава, представителната демокрация е свързана с това да казваш на човека, който е поел властта, че във всеки момент можеш да му дръпнеш юздите. Представете си една демократична партия, в която всички чакат и мируват и лидерът като тропне с крак, всички подскачат. Това не е политика“, коментира в предаването „Преди всички“ политологът Димитър Аврамов.
След 2001 година държавата става все по-„голяма“, разпределя все повече пари през бюджета и човек става все по-малък, подчерта анализаторът. „40% от богатството, от продукта, който произвеждаме, се преразпределя през бюджета и става все повече, администрацията става все по-голяма.“ Според Аврамов се оформят две големи обществени прослойки – на новите партриции и на новите плебеи, според обвързаността им или не с властта, нейните структури и ресурси.
„Не бих извинил нито един министър-председател за състоянието, до което се е докарал сам – нито Сакскобургготски, нито Сергей Станишев, нито Пламен Орешарски, нито Бойко Борисов. Вярно е, че у нас има поговорка – рибата мирише откъм главата, въпросът е в това, че държавата е инструмент за публична власт и има личен избор. Ако си се наредил там, във властта, близо до владетеля, до този, който разпределя порциите, имаш избор – или навеждаш глава и правиш каквото ти каже, или си държиш главата високо вдигната, пак си лоялен и правиш това, което трябва. Не трябва всичките си министър-председатели да ги превръщаме в Тодор Живков. 1989-1990 година като дойде, изведнъж за всичко беше виновен Тодор Живков, всички останали бяха свободни, щастливи и можеха да консумират благата на демокрацията“, изтъкна Аврамов.
