Почти две трети (67.4%) от българите нямат никакви лични спестявания или са толкова малки, че едва ли биха изкарали повече от 3 месеца без доходи. На въпроса „Ако домакинството ви не получава никакви приходи, колко дълго ще поддържате същия стандарт на живот“ с 3-6 месеца отговарят малко над 16%, а с 6-12 месеца – други 7%. По-малко от един от всеки десет (9%) разполага с ресурси да остане без доходи повече от година.
Над една трета (35.2%) от домакинствата казват, че много трудно или трудно свързват двата края. За над една четвърт това се отдава с известни затруднения – отново заради нивото на доходите.
Това показват резултати от общоевропейско проучване за последиците от кризата, предизвикана от коронавируса. То е разпространено днес от Eurofound (Европейската фондация за подобряване на живота и работните условия) и не само дава оценка на ситуацията в кризата, но и помага да се направи сравнение с вълната от песимизъм през април.
През юли – към момента на проучването (22 юни – 27 юли 2020), всеки десети от анкетираните българи е казал, че е изгубил работата си след началото на пандемията. По-зле е в Испания (16%), Кипър, Гърция, Унгария и Латвия, но авторите предупреждават, че данните им за кипърците и латвийците са с ниско качество.
В същото време отговорите показват, че домакинствата са силно зависими от помощи от бюджета. Без спестявания казват, че са 37.6% от анкетираните, а още 29.8% – че разполагат с някакви средства да изкарат не повече от 3 месеца начина си на живот.
Обещанията на правителството от първите 3 месеца да помага не са довели до нещо реално – само 4.6% от анкатираните българи са казали, че домакинството им е поискало или получило отлагане, намаляване или спиране на плащания по данъци, ипотеки или кредити.
С „Не“ или „Не се прилага за мен“ са отговорили 93.4% от българите, запитани „Получихте ли или поискахте ли помощ за заплатата си?“. Под 2% посочват, че са получили помощ за безработен.
Допитването включва и въпрос за доверието към различни инсттитуции и отговорите от България показват, че тя е сред страните с най-малко доверие към здравеопазването (4%) и правителството (2.9%). Обяснението за правителството е общовалидно за Европа – през изминалите между март и юли месеци по принцип има спад в доверието почти във всички държави.
