На 18 септември се навършват 50 години от смъртта на Джими Хендрикс – американски китарист, певец, текстописец и продуцент, смятан за най-виртуозния и влиятелен изпълнител на електрическа китара в историята на рок музиката в класация на списанието„Ролинг Стоун“. Той умира едва 27 годишен.
Изграждането му като музикант е повлияно от блус-китаристите Би Би Кинг, Албърт Кинг, Ти Боун Уокър и Мъди Уотърс. Той обогатява начина на свирене на рок китарата с използването на фийдбек, дисторшън и други специални ефекти, подобно на други китаристи като Дейв Дейвис от „Кинкс“ и Пийт Тауншънд от „Ху“, но дълбокото познаване на блус, соул и ритъм енд блус стилистиката позволява на Хендрикс да достигне до едно уникално звучене и да създаде неповторим собствен почерк.
Той също е завършен композитор, чиито песни са изпълнявани от стотици музиканти. Хендрикс е един от първите, които използват звукозаписното студио за разширяване и обогатяване на музикалните си идеи. Имиджът му на рок звезда го поставя редом до Литъл Ричард, Чък Бери, Елвис Пресли и Бийтълс. Той е един от най-ярките символи на хипи движението през 60-те години на миналия век.
Хендрикс е открит от бас-китариста на Енимълс Чаз Чандлър. Чандлър го отвежда в Англия, урежда му договор със собствения си продуцент Майкъл Джефри и му помага да сформира групата The Jimi Hendrix Experience. Още с първите си концерти в Лондон Хендрикс привлича вниманието на цялата британска музикална индустрия. Впечатляващата му китарна техника и ефектно сценично присъствие бързо спечелват уважението на всепризнатите звезди Ерик Клептън (с когото остават приятели до смъртта си) и Джеф Бек, а също и на членовете на Бийтълс и Ху. Менажерите на „Ху“ му уреждат договор със звукозаписната компания „Трак Рекърдс“. Първият сингъл на Джими е вариант на песента Hey Joe, която е стилизирана блус песен, написана от Били Робъртс и която по това време е „стандарт“ за рок групите.
Успехът на Хендрикс се затвърждава с песните Purple Haze и The Wind Cries Mary, които заедно с Hey Joe са хитове в Топ 10 класацията.
През август 1969 Хендрикс сформира нова група, наречена Gypsy Suns and Rainbows за участието си на фестивала Уудсток.
На 6 септември 1970 г. е последното му изпълнение на живо на Isle of Fehmarn Festival в Германия, където е освиркан от публиката, на чиито реакции Хендрикс отвръща с неприлични жестове. Хендрикс се връща в Англия, като се свързва със стари приятели.
Седмица по-късно, на сутринта на 18 септември 1970, е намерен мъртъв в апартамент на хотел Samarkand. Той прекарва нощта с германската си приятелка Моника Данеман и умира. След направената аутопсия официалната версия за смъртта на Хендрикс е, че починал от задушаване, докато е под въздействието на барбитурати. По-късно Данеман разкрива, че Хендрикс е взел 9 от нейните приспивателни, което е 18 пъти над препоръчаната доза.
Четири години по-късно Моника твърди, че Джими е бил жив, когато е откаран с линейката, но полицията и медицинските власти са категорични, че към момента на тяхното пристигане Хендрикс е бил мъртъв, външната врата на апартамента – широко отворена, а самият апартамент – празен. Самата Данеман се самоубива през 1996 по време на ново разследване, след като е обвинена за смъртта му.
