Голямата енигма тези дни е дали ДПС ще подпише предложението на ГЕРБ за избори за Велико народно събрание, точка първа от първата сесия на есенно-зимния политически сезон.
Необходими са 120 гласа, за да мине това решение и премиерът Борисов да не подаде оставка. Те обаче не изглеждат толкова сигурни след консултациите между ГЕРБ с неговите 95 депутати, и коалиционните му партньори от „Обединени патриоти“ НФСБ – с 8, и ВМРО – с 12 народни представители. Дори цялата управляваща коалиция да бъде „за“, пак не достигат 4 гласа и оставането на Борисов виси на косъм.
Несигурността се засилва от врътките на ВМРО по темата. Войводите са непреклонни – ще дадем гласовете си, ако в проекта на ГЕРБ за нова конституция бъдат включени нашите 6 точки. Най-важните от тях са за задължителното гласуване, образователният ценз – да имат право да гласуват тези, които са завършили поне осми клас, и задължителната военна служба в рамките на 3 до 6 месеца. ВМРО дори обвини ГЕРБ в ниска коалиционна култура, тъй като те са дали своите предложения, но хората на Борисов не са ги включили в проекта.
Така че тези шест точки стават conditio sine qua non, условие, без което ВМРО няма да даде гласовете си. „Воля“ също шикалкавят по темата, а разговорите на ГЕРБ с тях за евентуална подкрепа с 12-те им депутати са чак на 2 септември – деня, в който нещата би трябвало да са пределно ясни.
ДПС мълчи оглушително и това дава зелена улица на най-различни догадки. От един сайт разтълкуваха това мълчание като „не“. Но знаците, които дават от движението, по-скоро говорят за обратното.
Първо, ДПС през 1991 г. не подписа сегашната конституция. Не са я и критикували, а доста умело се възползваха от нейните членове и алинеи. Но защо в проекта за нов основен закон да не бъде вкарано правото за предизборна агитация на майчин език, което ДПС винаги иска предизборно? Освен това ДПС е една от малкото партии, които биха спечелили от мажоритарни избори, каквото предложение има в проекта.
Второ, показателно бе полагането на венец пред мемориала на жертвите на комунизма пред НДК на 23 август от евродепутата и лидер на младежкото ДПС Илхан Кючук. Редом с представители на ГЕРБ и СДС. Това май се случва за първи път. И е рязко разграничаване от основната водеща сила на протестите „Демократична България“, чиито представители така и не се появиха на монумента.
Трето, ДПС едва ли ще даде така лесно властта на „Демократична България“, имайки като обица на ухото акостирането на нейния лидер Христо Иванов в летните сараи на светилото Ахмед Доган и последвалите след това проверки на прокуратурата. Ако не подкрепи проекта на ГЕРБ, това значи, че подкрепя протестиращите на Христо Иванов, което е невъзможно. Немислимо е и ДПС да даде на Иванов оставката на главния прокурор Гешев, който се води човек на депутата от ДПС Делян Пеевски.
Четвърто, но не на последно място. Доган няколко пъти в предновогодишните си послания се обявяваше против предсрочни избори, а отхвърлянето на проекта на ГЕРБ е голяма крачка към предсрочно явяване пред урните или машините, ако сколасат да ги купят дотогава. В обръщението си преди година Доган говори за „рестарт на демократичния модел, който е нежният, но неизбежен изход от ситуацията“. „Кога и как ще се получи това, зависи от зрелостта на политическия елит и на гражданското общество“, казва още почетният председател на ДПС. „Време е за рестарт“ каза и премиерът Бойко Борисов, преди да предложи свикване на ВНС и промени в Конституцията. Въпросът е ще прецени ли Доган дали Борисов е узрял достатъчно?
Пето, ДПС винаги са подкрепяли ГЕРБ в решителни моменти, макар че официално се водят опозиция и макар че Борисов уволни „техните министри“ преди месец. Хората на Карадайъ винаги гласуваха „за“ бюджета, а без техните гласове нямаше да мине двумилиардната покупка на изтребителите F-16.
Почетният председател на ДПС обича салтанатите и едва ли е забравил какво каза Борисов преди 6 години: „Ахмед Доган е най-добрият български политик за последните 23 години. Винаги съм го казвал, колкото и негатив да ми е носело това!“.
Така че е по-вероятно ДПС да подкрепи на 2 септември решението за свикване на ВНС с толкова гласа, колкото е нужно. Срещу нещо, разбира се, за което със сигурност и в момента някъде текат пазарлъци. След това обаче идва по-трудното – събирането на 160 депутатски подписа по същество за промени в сегашната или за нова конституция.
